Напусна ни писателят-фантаст Алек Попов. И да, лош навик е да започвам отново писанията си точно по този начин. Не го познавам, само съм чел няколко от книгите му. Но без най-популярната – „Мисия Лондон“. Първо прочетох романа му „Черната кутия“ и то заради баща му Васил Попов, който беше математик и преподаваше математически анализ във ФМИ – Факултет по Математика и Информатика. Васко, както го наричахме с пресилена фамилиарност зад гърба му, беше страхотен. Съдете сами – в най-голямата аудитория имаше особена дъска, всъщност три широки дъски, монтирани една пред друга, всяка със свой собствен независим механизъм за издигане. Часовете по Анализ вървяха по два, два пъти седмично. Професорът идваше без записки, без пауърпоинтска презентация, само с една шепа тебешири и почваше да пише. Накрая трите дъски бяха гъсто покрити с формули, изписани със ситен и акуратен почерк. А ние седяхме със зяпнали уста и си мислехме: горко ни на изпита. Но не беше толкова страшно, взимаше се. Така минаха два семестъра и два изпита. После аз избягах в друга специалност, а Васко замина за Щатите и никога не се върна.

„Черната кутия“ навярно е биографична и от това, което видях от професора, мога напълно да повярвам в онзи разговор на брега на океана, където главният герой, нахакан млад тинейджър-бунтар настоява пред баща си да останат в Щатите, а стария отговаря, че човек си тежи на мястото.

Ако е истина, прави чест на Алек Попов, че е оставил тази сцена, защото това е урок, който много хлапета на неговата възраст или нямаше да приемат, или нямаше да забележат, а той го е забелязал и даже го е приел, щом се е върнал от в България. А ако не е истина, браво на него като автор, че е измислил толкова силна и мъдра сцена.

Прочетох и първата книга от дилогията за сестри Палавееви, но не останах особено впечатлен. Прочетох я от любопитство – рекламираха я като първия партизански роман в България 10 ноември. „Иван Кондарев“ е по-силна книга на тая тема, с повече психологизъм и по-задълбочена. Изстрадана някак си. Това не е като да напише човек пародия, каквото в края на краищата е „Сестри Палавееви“, даже и в нея да се крият доста мъдри наблюдения.

*

Повече за Алек Попов и за по-малко известните му фантастични произведения може да се прочете тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2

И за Васил Попов: http://mmib.math.bas.bg/?page_id=624