Преди да започне кариерата си на професионална писателка Джемисин е социален работник и психолог в Ню Йорк. Ще отбележа, това силно личи от книгата, за която разказвам. Първите ѝ произведения са фентъзи романи, които ѝ носят номинации и награди, включително Локус, така че когато през 2015 г. се появява „Петият сезон“, тя не е ново лице в жанра.

Голяма роля във възприемането на нейното творчество играят полът и расата – тя е жена и афроамериканка, по същество първата успешни авторка с подобен произход след Октавия Бътлър. Джемисин не се стеснява при всяка възможност да подчертава коя е и каква е. От една страна това напомня на читателите за различността ѝ като авторски поглед, от друга – поставя въпроса дали успехът ѝ се дължи на литературни качества, или на аванси заради произхода ѝ. Понякога ме е дразнело леко пренебрежителното ѝ отношение към по-ранния корпус от фантастика, но в литературно отношение – и не само в него – тя е на по-високо ниво от огромното болшинство жанрови творби, така че Джемисин има своите основания.

Отговор на горните съмнения дава книгата: „Петият сезон“ е изградена върху поредица от тайни, които успешно подхранваха любопитството ми през всичките над 450 страници. Романът не е просто пораснал разказ, а е изграден от три сюжетни линии, всяка представена от различна гледна точка, и връзката между тях е една от загадките на романа. Не мога да я разкрия без да разрушавам изненадата,, но за мен обяснението накрая беше повече от удовлетворително.

Други две тайни, при това много тясно преплетени, са за жанровата принадлежност на книгата – фентъзи или твърда научна фантастика – и за характера на света. Джемисин се е постарала да вмъкне в текста достатъчно подсказвания в един момент за внимателния читател ще стане ясно какво става, но частично – отговорът на главната загадка остава за следващите книги от поредицата и това беше най-важната ми критика към произведението – то не е самостоятелно, което очевидно е търговски трик. Ако трябва все пак да подскажа нещо – внимавайте не толкова за нещата, които се споменават, колкото за онези, които не се споменават, поне до самия край.

Четох книгата в оригинал и съм възхитен от богатия и нюансиран език, за пръв път от много време имах нужда от от речник, при това без авторът да е шотландец. Същите определения важат с пълна сила и за героите, които са убедителни и интересни. С тях е свързана и втората ми критика – дори героите, които бяха по някакъв начин жертви на обстоятелствата, не предизвикаха у мен особено съчувствие и имаше моменти, в които те се изявяваха в доста негативна светлина: главен проблем за мен беше принудителната евгенична програма, на която една група герои сътрудничеше, независимо дали с желание или не. Но аз като читател съм особен случай заради интереса ми към историята от периода между двете световни войни, когато евгениката е неизтриваема стигма. Освен това рядко някое добро дело оставаше ненаканано – като се започне от първия случай на алтруизъм, в самото начало.

Пред западния читател широкото подчертаване на темите за расата, пола и ... да кажем така – разкрепостените семейни отношения – вероятно са добра реклама и сигурно са помогнали в някаква степен, наред с литературните качества на книгата, за търговския ѝ успех, както и за високите оценки на критиците. Обаче за български читатели, които по традиция посрещат резервирано нови имена, това е по-скоро основание за съмнения дали си струва да платят една не пренебрежима цена – у нас книгите все повече стават луксозна стока. Мисля, че точно в този случай резервите са необосновани.

Ако трябва да обобщя, „Петият сезон“ е разкошна фантастика за промяната – към края на книгата главоблъсканицата се подрежа и търпеливите читатели са наградени с интелектуално и емоционално преживяване, в което главната тема е промяната на човека; промяна, която отнема десетилетия – безкрайни за индивида, нищожни по мащабите на земната геоложка еволюция. Всъщност, разликата между тези два мащаба е една от движещите сили на сюжетното развитие. Преди да съм прочел следващите книги от поредицата, ще рискувам да предположа, че по-нататъшното развитие на темата ще бъде свързано с геоинжинерия, която може би ще бъде използвана като предупреждение в контекста на сегашните климатични проблеми на човечеството. Не бих се учудил, ако трилогията ще има допирни точки със Стивънсъновото „Седмоевие“. От нашата страна на желязната завеса подходящ аналог е „Гадкие лебеди“ на братя Стругацки.

В заключение, горещо препоръчвам „Петият сезон“ и смятам, че това е книга-събитие в жанра, и че високите му оценки са напълно заслужени. Освен че е ангажирана социална фантастика, която поставя трудни морални дилеми, книгата се отличава и с художествени достойнства далече над типичните за спекулативния жанр.

Валентин Д. Иванов

12-13.02.2023, Мюнхен