Първо за полета, макар че далече по-интересни са реакциите на медиите.

Вчера Space-X (https://www.spacex.com/) осъществи третото изстрелване (атрактивен и висококачествен филм от изстрелването: https://www.spacex.com/launches/mission/?missionId=starship-flight-3) на новата ракета носител Старшип (https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX_Starship). Сравнението със Сатурн-V (https://en.wikipedia.org/wiki/Saturn_V) е уместно заради товароносимостта на новата ракета, но по конструкция тя повече се родее със съветската ракета H-1 (https://en.wikipedia.org/wiki/N1_(rocket))– един полузабравен проект от втората половина на 1960-те годни.

Старшип е двустепенна ракета за многократно използване, която ще бъде в състояние да изведе в ниска околоземна орбита около 140 тона полезен товар (а в невъзвращаем вариант – над 200 тона). За сравнение – Сатурн-V можеше да вдигне 130 тона, а SLS (https://en.wikipedia.org/wiki/Space_Launch_System) на НАСА в съществуващия си вариант – 95 тона. Друго важно качество на Старшип е че използва като говирво метан, а не силно отровния хидразин, както е било свръхтежките ракети от предното поколение.

Според слуховете всеки старт на SLS струва около 2 милиарда долара. Старшип струва около 35 милиона долара (за по-евтино е направен от стомана, а не от скъпи сплави) и цената на горивото му е около 1 милион. Аз самият съм учуден от огромната разлика в себестойността. Ако тези оценки са верни, Мъск и компания наистина могат да правят ракети като кренвирши, както едно време беше казал Никита Хрушчов по друг повод.

До сега Старшип е изстрелван три пъти – нито един от полетите не завършва със стопроцентов успех, но с всеки старт ракетата изпълнява все по-голяма част от програмата на полета. Вчера например се стигна до навлизането обратно в атмосферата и подготовката за приводняване (което трябваше да е твърдо). Ако на борда имаше полезен товар, той щеше да бъде изведен в орбита. Вместо това Мъск и хора му направиха успешно преливане на гориво от един резервоар в друг, което операция, нужна при полети до Луната и Марс – за да може гориво от една ракета да бъде прехвърлено в друга, която да продължи към целта. Имаше и проблем – вратата на товарния отсек не се отвори напълно и приводняването на първата степен не се получи.

За отбелязване е модулната структура на ракетата. Първата степен например използва 33 двигателя, подобно на проекта Н-1, в който там има 30 двигателя. Но съвременните ракетни технологии са много по-съвършени – по онова време инженерите на Корольов не могат да направят нищо друго, освен да сложат система, която за всеки отказал двигател, да изключва неговия срещуположен, - решение, водещо до двойна загуба на тяга. Сега всички двигатели работиха успешно при изстрелването за третия полет, но не всички се включиха при кацането първата степан, вследствие на което тя се разби в океанската повърхност. Втората степен се спусна до 65 км височина, преди връзката с нея да прекъсне. Това все пак е успех и до там се стигна след огневи изпитания на земята, включително и в състава на вече сглобената ракета. Стъпка по стъпка третият полет може да се проследи освен на видеото, което съм цитирал в началото, така и в Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/SpaceX_Starship_integrated_flight_test_3

Сравнение на свръх-тежките ракети носители от миналото, настоящето и бъдещето, може да се намери тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Super_heavy-lift_launch_vehicle

Сега за реакциите. Като се има предвид, че това е ракетата, която вероятно ще замени Сатурн-V – чедото на фон Браун, завело хора на Луната, покритието беше учудващо скромно, поне според моите наблюдения. Подозирам, че това е свързано по-скоро с политика, отколкото с мащаба на технологическото постижение, но за това трябва да се изкажат хора, които следят по-отблизо американската вътрешна политика.