Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 00:07 - Предстои строителството на първата радиоастрономическа обсерватория в България: LOFAR-BG
Автор: valio98 Категория: Технологии   
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове:
1



Low-Frequency Array, съкратено LOFAR, е радиотелескоп, работещ в диапазона от 10 MHz до 240 Mhz. Холандки е водеща страна в проекта и финансирането идва главно от нея (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/sponsors/sponsors.html). Списъкът с партньори е дълъг, но се доминира от холандски институти (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/consortium/consortium-english.html).
Наблюдателни станции вече са изградени, или са в строеж, в Италия, Полша и Латвия и на други места (http://www.lofar.org/about-lofar/general-information/european-stations/european-stations.html).
Като правило радиотелескопите не изглеждат като гигантски „тръби“, както събратята си, работещи в оптичния диапазон. По същество радиотелескопите са антени и този не е изключение – няколко снимки могат да се видят тук: http://www.lofar.org/ и https://en.wikipedia.org/wiki/Low-Frequency_Array_(LOFAR).

В България предстои да бъде построена първата наблюдателна станция на LOFAR в Югоизточна Европа. Съобщението за пресата на БАН може да се прочете тук:
http://www.bas.bg/2020/05/21/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/
Това е голям проект и строежът ще продължи повече от десетилетие:
http://lofar.bg/novini/
За мащаба на проекта може да се съди по това, че станцията в Ирландия, струва около два милиона евро.

Радиоастрономията се ражда през втората половина на 1930те години и за неин баща може да се смята инженерът в телефонната компания „Бел“ Карл Янски (1905-1950; https://en.wikipedia.org/wiki/Karl_Guthe_Jansky), който за пръв път регистрира радио излъчване от космически обект – центъра на нашата галактика Млечния Път. За съжаление той умира много млад, не доживявайки да получи една заслужена Нобелова награда. Няколко години по-късно друг американец, Гроте Рибер (1911-2002; https://en.wikipedia.org/wiki/Grote_Reber), прави радио обзор на небето и регистрира за пръв път излъчване от друга галактика. През Втората световна война изследванията в областта на радиоастрономията се „сливат“ с работата по радарите, най-вече във Великобритания и Германия, а истински разцвет за тази нова – тогава – област от астрономията настъпва през 1940/50-те. Любопитен факт е, че по онова време в СССР сред пионерите на радиоастрономията е Йосиф Шкловский, който по-късно става известен с работите си по търсене на извънземни цивилизации. В Щатите през 1959 г. е основана Националната радиоастрономическа обсерватория.

В радио диапазона излъчват много космически обекти – от планети до галактики. Това е единствения диапазон, в който могат да се наблюдава студена материя като междузвезден газ, който просто няма енергия за да излъчва фотони с по-къса дължина на вълната. Радиоизлъчването практически свободно прониква през междузвездния прах (който силно поглъща светлината в оптичния диапазон) и ни позволява да надникнем в скритите централни области на нашата галактика. Друго голямо преимущество на радиоастрономията е, че заради по-ниските изисквания към точността на отражателните повърхности (което е свързано с по-голямата дължина на вълната), е по-лесно да се строят телескопи с размери 100-200 метра, непостижими за технологията за строеж на оптичните телескопи. Това дава предимство не само по отношение на по-голямата площ, в която се събират фотони, но и за разделителната способност – така астрономите наричат способността на един телескоп да разделя като отделно два обекта, които се намират много близо един до друг. Нещо повече, в радиодиапазона е много по-лесно, отколкото в който и да е друг диапазон, да се комбинират наблюдения от телескопи, разположени на хиляди километри един от друг – техника, наречена интерферометрия, позволяваща да се използват тези телескопи като един, с диаметър хиляди километри. В частност, това е една от важните причини за създаването на българската станция – увеличаването на ефективния размер на LOFAR.

Участието на България в LOFAR е един далновидно решение. Не само заради развитието на науката и заради участието на българските учени в един голям международен проект, но и заради особено важно и обикновено недооценявано – заради стимула, който този проект представлява за технологичните индустрии в страната ни, които неизбежно ще участват в строителството и поддръжката на телескопа през следващите десетилетия.

Тук може да се види непълен списък на научната продукция на LOFAR от последните години, сортирана по цитируемост:
https://ui.adsabs.harvard.edu/search/q=LOFAR&sort=citation_count%20desc%2C%20bibcode%20desc&p_=0
Повече за науката с LOFAR (на български): http://lofar.bg/aboutlofar/ и http://lofar.bg/aboutlofarbg/





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valio98
Категория: Технологии
Прочетен: 469487
Постинги: 353
Коментари: 0
Гласове: 211
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031