Категория: Най-добро литературно произведение

1. „По лунните пътеки“, от Бойко Драскачев
Трети том на космическа опера за първата лунна база на траките и какво става, когато пет столетия по-късно експедиция до Луната изпратена от Географското Дружество на Негово Величество Цар Иван Шишман намира нейните останки.
2. „Изворът на белоногата“, от Бялка Н. Писалкова
Страхотен фентъзи роман в средновековна България.
3. „Свредел в горните слоеве на уранската атмосфера“, от Б. Р. Д. М. Капитанов
Военна фантастика. Това казва всичко.


Категория: Най-добро художествено (арт) произведение

1. Мустакът на Колю Фичето, от П. Г. Л. Говедаров.
Епично алт-историческо платно за момента, в който първите български магьосници губят магическите си способности.
2. Шаржове на български фантасти, от А. И. Фелтеров-Младши.
Художникът е изобразил всичките четирима български писатели-фантасти, които са печелили наградата „Хюго“ в категорията за роман, в реалиите на техните най-известни произведения.
3. Илюстрации към романа „С еполетите на дявола“, от А. и Б. Шмиргелови
Черно-бели графики, които напълно предават ноарната атмосфера на произведението, принадлежащо към жанра прогресорска фантастика.


Категория: Най-добро представление

1. „Тайната на 33 и 1/2 планета“, от театралната група „Криптата на «Ал. Невски»“, сценарист Ф. А. Л. Измишльотинов, режисьор Н. М. Поставанчев.
Фантастична комедия с елементи на екзистенциален ужас.
2. „Мигове до микроскопа“ Студия за документаРни филми „Боряна“, адаптиран сценарий Славека Птичева, режисура М. А. Н. Иванова
Филм със забележително дълги сцени, разказващ за борбата между две колонии разумни прото-бактерии.
3. „Понеделник сутрин“, сценарист Милойко Велков, режисьор Черньо Работников
Художествен филм, маскиран като учебно помагало за трудовото ежедневие на редови магьосници и магьоснически от службата за астрална сигурност, отделение Корабостроителни Заводи – Русе.


Категория: Най-добър фензин

1. „Фантасмагор“, издание на литературен кръжец „Тайната вечеря“
Изключително фантасмагоричен.
2. „Зелените ливади на София“, апокрифно издание на литературен клуб „Бюфета на парламАнта“
Във фендъма цари убеждението, че е списван почти изключително от политици с дълбок интерес към жанра. Номинира се за тяхното невъобразимо и неограничено въображение.
3. „Пирон и тесла“, издание на литературна група „Край тезгяха“
Специализиран в жанрова литературна и кино критика.


Категория: Най-добро произведение за деца

1. „7х7+8!“, от П. Р. О. Светова
Под прикритието на фантастичен роман е скрит най-занимателния учебник по математика, който обяснява на децата по разбираем начин дори факториелната функция.
2. „Петимата от Морето на бурите“, А. В. Фантазмов
Юношеска приключенска книга за първата любов между сина на семейство космонавти и русалка от каменните лунни морета.
3. „Малката магоьснакина от Черния кос“, от Иванчо И. Иванчов.
Нов том от невероятните приключения на младата магьоснакиня Марийка.


Категория: Най-добра Интернет публикация, различна от фензин

1. „Тестът“, аз
Тестово попълване на формата за номиниране за една велика литературна награда, която ще остане неназована.
2. „Тестът. 2“, пак аз
Горното попълване е толкова добро, че го номинирам два пъти.
3. „Тестът на З“, от А. З.
Не, това не е трета номинация на същото попълване, а блогът на неизвестния критик А. Замаянов, в който той излага вижданията си за книги и събития (основно въображаеми) във фендъма (основно въображаем).


Категория: Най-добър писател

1. А. К. Мукавянова
За изГАждане на цялостни и убедително образи.
2. Б. Т. Икономистова
За революционно нова и убедителна икономическа система в нейните фентъзи романи.
3. Е. К. Нютон-Айнщайн
Това е псевдоним, истинското име на автора е неизвестно. За убедително описание на алтернативна физическа реалност с отрицателна скорост на светлината и намаляваща ентропия. Авторът вече получи две Нобелови награди по физика, редно е да го отличим и за фантастика.


Категория: Най-добър художник

1. С. Е. Оплесканов
За изящество на рисунъка.
2. П. Е. Треперушев
За въвеждане на нов стил във фантастичното изкуство, така наречената „трепереща ръка“.
3. Бялка Чернова
За оригинален подход към избора на цветова гама.


Категория: Най-добър издател

1. У. С. Неграмоников
За систематична редакторска работа с авторите (двама от които вече се самоубиха, трима се отказаха от писането, и по слухове един е преминал към монументално-фасадна живопис).
2. А. Р. Шестолистов.
За смелостта да издаде космическа опера от девет 600-странични тома.
3. Н. Е. Плащанев.
За щедростта му към авторите.


Категория: Най-добър популяризатор на фантастика

1. Г. А. Нямов
За чудесната реч, с която представи българските номинации на последния уърлдкон. Сред фендъма е популярно мнението, че благодарение на него те донесоха в къщи три статуетки.
2. А. Замаянов
Втора номинация, за популяризацията на измислените български автори в неговия блог.
3. М. С. Кочева
За упоритостта, с която прокарва българската фантастика с рогите напред.


Категория: Най-добро периодично издание

1. Вестник „Където ни няма“
За увереността, с която осведомяват читателите си за далечни фантастични събития.
2. Списание „Където ни има“
За умението да създават събития около себе си, а после да ги описват.
3. Електронен бюлетин „Не знам, не чух, не видях“
За оригинално название на новинарска страница.


Категория: Най-добър преводач

1. K. Kl. M. Wsk#jh@g!er-Gaf*jh
За чудесните преводи на българска фантастика на клинонски и вогонски.
2. А. Р. Димитровски
За няколко особено трудни превода на северномаДЕКонски и южносБЪРски.
3. В. Н. Петров
За новите преводи на Шекспир на български, след което англоезичният свят си го преведе обратно и го преиздаде наново, но като фантастика.


Категория: Награда за дебют

1. „Следите остават“ от А. Б. Повтарянчев
За оригиналния криминален сюжет.
2. „Дяволчето Тюф“ от А. Б. Повтарянчев
За оригинален герои.
3. „ПравопиЗен реШник“ от Н. Ново-Новаков
За свеж и оригнален поглед към българския език (вкл. правопис и граматика).


Категория: Гранд-майстор на фантастиката

1. Ст. Мустакатов
За оригинално писане на фантастика – с помощта на натопени в мастило мустаци.
2. Цвятко Бояджиев
За монументална фантастична живопис.
3. Ж. Принтеров
За издателска смелост.