Прочетен: 1643 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2019 18:47
Независимо дали преди доста години сме имали любовна връзка, или никога не сме имали споделена любов, в един момент осъзнаваме, че състоянието на необвързаност при нас е станало хронично.
Оглеждаме се. Хм, хронично самотни са и други наши познати, и то "свестни"... С въздишка отдаваме проблема на лош късмет, житейско изпитание и други подобни.
После започваме сами да си даваме кураж: "По-добре съм от хората, които набързо се хвърлят от една връзка в друга."
„Не се ли научи?” - клатим глава, когато някой за пореден път ни се оплаква на рамото, че е изоставен.
А дали пък няма в какво да се научим и ние, необвързващите се?
Критичното, без емоции вглеждане, може да открие няколко повтарящи се типа и при трайно самотните хора.
„Парен каша духа”
„О, знам ги аз мъжете” или „знам ги аз жените” е лайтмотивът на много от нас. Без да преставаме тайно да мечтаем за романтична и споделена любов, ние постоянно гласно споменаваме в разговорите си колко непочтен е противоположият пол като цяло.
Винаги първи скачаме да защитим своите приятели от поредния „груб мъж” или „нагла жена” и свидетелите на нашите словесни битки се свиват с надеждата никога да не насочим поглед към тях.
Приятели, нашите високи претенции и критерии плашат. Кой би искал постоянно да се чувства оценяван в любовта, вместо просто – обичан?
Постоянно скърбящите
Постоянната скръб (а винаги има за какво) е един опасен затворен кръг, който някои самотни хора си причиняват. Те са тъжни от това, че са сами. Но и са сами заради това, че са тъжни (и озлобени).
Когато споделим с такъв човек интересна случка, радостно събитие, или се опитваме заедно да се посмеем, той или тя не подхващат. Чувстваме се глупаци, повърхностни, натоварени, че и с най-доброто си желание не сме успели нищо да дадем на човека. И накрая отново го оставяме сам...
Има жени и мъже, които от години са в това състояние, въпреки, че са много красиви. Ала кой може да живее само с красота, без слънце в душата?
Мнооого сме умни
Преди да размахаме девиза "Мъжете бягат от умни жени" нека бъдем обективни. Умът и знанието са две различни неща.
Всеки, категорично всеки, предпочита да живее с разумен, ученолюбив и работлив човек, вместо с някой толкова глупав, че да не може да му се има доверие!
По-често не нашият ум или диплома стават проблем за хората, а нашето неволно желание да ги поучаваме.
Когато сме на някакво ниво на интелигентност и смятаме, че разбираме и правилно назоваваме процесите в обществото, ние обичаме да го правим и публично. Обаче жена, която постоянно е подтискана от мъжа си с „Ти си гледай кухнята” или мъж, който не може да вземе думата от жена си, рядко са щастливи от ситуацията...
Реално и в много семейства това е така, но може би на млади години не е било толкова проявено.
За съжаление, ако сме сами от дълго време, вероятно ние сме се затвърдили като поучаващи, насмешливи и горди в очите на другите. А тъй като околните не са в първа младост, а и ние вероятно не сме в първа хубост, няма какво да ги заслепи, та да преглътнат нашето прекалено голямо самочувствие...
Неуверените в себе си
Тук не става дума за милата непохватност, която може би ще събуди закрилата на мъжа или топлата съпричастност на жената. Но когато усещането е толкова вкоренено, че ние направо го излъчваме като истина от последна инстанция, предварително отказваме другите край нас да се борят.
Позицията на „наблюдателя”, за която пишат доста съвременни изследователи*, може не само да откаже, ами и да обърка евентуалните хора, които биха ни обикнали. „Чакай, този е толкова сигурен, че е мухльо... да не би пък наистина да е?”
Когато човек е неуверен в себе си, често развива и допълнителен синдром: не вярва, че заслужава какъвто и да било добър шанс в живота и с лека ръка го пропуска.
Един ден партньорът би трябвало с двойни сили да се бори за нова работа, жилище, успешна покупка... Да се бори с любимия, който би трябвало да му е съмишленик и другар! Е, повечето хора предварително се отказват.
Като разновидност на последния проблем може да се посочи и всеобщото НЕВЕРИЕ. Да не сме уверени в себе си и своите прекрасни качества е едно.
А да не сме уверени в добрия план на Твореца за всяко създание, това е друго!
Именно тази не абстрактна, а приложна вяра ни е необходима, за да започваме всеки нов ден с надежда, да оглеждаме всяка ситуация като възможност.
Много хора казват: „Животът ще се подреди” или „За всеки влак си има пътници”. Но когато това са само сентенции или плод от наблюдение на чудесата около нас, вярата, която пораждат, е слаба.
Много по-силна е вярата, когато се чувстваме лично обичани и познати от божествената Личност, пред Която същевременно се чувстваме и отговорни. В разговор с тази невидима Личност ние можем да изповядаме истинските причини за нашите желания, реалните си страхове, нужди.
На свой ред тази Личност може да извади и укрепи нашите наистина добри качества, а не само тия, които общата медийна реклама изтъква като определящи /външност, килограми, имотно състояние/.
Така преди да бъдем обикнати, ние ще се усетим обичани! А това винаги е най-важно.
---------------------
* " ...Тук е редно да се отбележи и общоизвестният от квантовата физика факт, че резултатът от всяка научна постановка и наблюдение зависи изключително от Наблюдателя и изходната му Позиция и Дефиниция. Това означава, че светът който е наблюдаван от един Наблюдател, е съвършено различен от света, който не е наблюдаван от този Наблюдател, и вероятно дори „несъществуващ“ (според „Дефиниция за Съществувание“) при липсата на какъвто и да е Наблюдател въобще!
Това означава, че Дефинициите и Наблюдателите имат неотменима роля за състоянието на света, такъв какъвто го познаваме и силата за промяна на същия свят е заключена в способността за промяна именно в същите Дефиниции и Наблюдатели! Това е ТЕОРЕМА със съдбовно за всеки един от нас значение, тъй като Наблюдателите в нашия индивидуално-видим свят (или по-точно светове!) сме именно „НИЕ“, каквато и да е интимната същност и мулти-дименсионалност на това „наше“ Човешко Явление; а Дефинициите са именно „Нашите Дефиниции“ – т.е „Словесните Определения“ на същото „наше“ Явление, каквато и да се окаже ширината, височината и дълбочината на мулти-дименсионалността на Това Явление!"
http://institutet-science.com/za-transcendentnata-nauka/