Днес е особено труден ден от към избор на това, какво да слушам. Вече стана дума, че на конференцията вървят едновременно множество конференции и днес едновременно се случват няколко, които ме интересуват: за анализ на спектри с помощта на ИИ, за телескопа Роман и т.н. След много колебания решавам да започна с млади структури – симпозиум, на който имам постер и мини-доклад.
Сесията започва с доклад за глобални млади структури. Извадили да кинематиката на младите звезди от Гая и най-просто казано са начертали положенията им в равнината на галактикта. И се виждат страшно много структури – от компактни близки купове до спиралните ръкави на галактиката. Вижда се, че по-младите структури са по-компактни от по-старите, което е естествено, защото полето на галактиката, включително бара има свойството да ги разпръсква. Но главният неочакван резултат е асиметрия в тези структури, чийто причина за сега не е известна.
Вторият доклад описа интересен метод за определяне на членството на звезди в купове – сравняват се техните пространствени скорости и куповете се формират по скоростите на звездите. Те са приложили тоя метод върху звездите в рамките на 100 парсека от Гая и са идентифицирали 674 от известните 691 купа в тази област. Новото в тази работа е, че се отделя от традиционния метод да се търсят купове по положението на звездите в пространство или най-много комбинация между пространство и собствените движения.
Третият доклад беше за младите близки звезди в т.н. local bubble (с диаметър около 200 парсека). Това е област около, пълна с горещ газ който е регистриран в рентгеновата област), който вероятно е продукт от избухването на няколко близки свръхнови. Възрастта му се оценя на 14 милиона години и в него има много млади звезди. Те корелират положението на бабъла с положението на младите звезди и са открили градиент на възрастта на звездите: вътре в него са Ч14 милиона години и намаляват навън, достигайки 10 милиона отвън. Това не съответства на теорията на разширяването на бабъла и означава, че куповете са съществували преди неговата поява. Аз я питах доколко са сигурни възрастите, които са определили – нещо, което тя не показа. Тя отвърна, че възрастите идват от изохронен фитинг и че има известна дисперсия, но че градиентът е значим и така и не отговори ясно на въпроса ми. Това е слабост – ако изводът от една работа зависи от няколко числа, добре е те да имат грешки за да е очевидно и ясно каква е значимостта на тоя резултат.
Четвъртият доклад бе посветен на вътрешната кинематика на 100-ина близки млади купове, асоциации и движещи се групи. Те виждат разширяването им и то следва експоненциален закон. Групите се разпадат по-бързо от куповете. Те виждат и въртене за всички структури. Друг извод е, че и двете – разпадът и въртенето – изглежда присъстват още в при „раждането“ на структурите. Проблем за тях е била голямата неточност на възрастите, но за да се подобрят те, са нужни повече наблюдения (нещо, което почти всеки астроном казва постоянно).
Предпоследният доклад беше за обичайно търене на млади структури – те са идентифицирали 500 структури с DBSCAN и последният, който бе „изнесен“ на запис – за въртенето на Млечния път, което бяха определили по млади звезди и с помощта на Гая. И в двете работи нямаше изненади, но последната беше пример за внимателен анали и за внимателна проверка на резултатите. Те бяха бяха изследвали много внимателно възможните систематики и бяха сравнили резултатите си с предишни работи. В процеса на анализа си бяха идентифицирали купове-беглеци, които се отличават по скорост от скоростта на въртене на Млечния път. Големият въпрос тук е дали тези беглеци са резултат от динамичната „горещина“ на спиралните ръкави, или нещо друго ги е изхвърлило от равнината на галактиката. Това изисква допълнително и по-подробно изследване на тези купове.


След кафето започна пленарната сесия за деня, с доклад на генерални директор на ЕСО. Докладът беше много оптимистичен и има основания – съществуващите телескопи и инструменти работят добре и произвеждат първокласна наука, строежът на ЕЛТ напредва, въпреки закъсненията. Стана дума и за инициативата да се дефинира наземната европейска астрономия през следващите 20-ина години. С малко късмет това ще включва и 10-12-метровия телескоп за спектроскопски обзори WST. Втора говори една представителка на ЕСА, за възможностите за астрономическа наука. Това включва телескопът PLATO, който предстои да бъде изстрелян догодина и за който писах по-рано. Прави впечатление непрекъснатата поредица от нови неголеми мисии с астрономическо предназначение, които предстои да заработят през следващите десетилетия. Това включва и АРАКИС – за изследване на екзопланети, одобрена преди няколко седмици.
Третият доклад беше изнесен от новата директора ка SKA – това е голям радиотелескоп, който се състои от две части, в Авсралия и Южна Африка. Още е в строеж но съвременните радиотелескопи се състоят от много антени, така че първите изображения вече са получени, макар и само с мака работеща част от целия инструмент.
Последен говори директорът на CTAO – това е телескоп, който регистрира гама лъчите по следите, които те оставят в атмосферата. Също се състои от два инструмента: един на Ла Палма и втори на Паранал, в Андите. В Чили те са по-назад, отколкото SKA, в смисъл, че са в самото начало на строителството, все още само копаят основите на поставките за антените. Общо ще бъдат 66 антени на двете места.
След обяда започна симпозиума за Роман. Първият доклад беше обзорен, от дама, която отговаря за Роман в ЕСА – мисията е на НАСА, но Европейската космическа агенция има забележимо участие. Докладът беше точно каквото може да се очаква – описание на хардуера на телескопа, зрелищни снимки и описание на големите програми, които са избрани предварително и ще се правят в интерес на цялата астрономическа общност. Както може да се очаква това са или дълбоки обзори на далечни галактики, или обзори на нашата галактика. За мен най-важен е обзорът на галактиката: 35% от диска, 20 милиарда звезди. По същество това е мноооого подобрена версия на VVV/VVVX. От моя гледна точка - мечта.
Освен това има и редовни срокове за заявки. Аз участвах в три при първия цикъл и една от тях мина – за М31 и М33. Имаше 10 пъти повече заявки, отколкото достъпно наблюдателно време, така че 1 от 3 е много добро постижение. Данните ще започнах да бъдат достъпни в началото на 2027 г. Данните стават достъпни веднага чрез портала MAST, няма proprietary period. За по-сложни обработки има система за работа с данните в облака, като данните не се свалят, а се обработват и анализират в облака. На youtube има зсерия от обучаващи видеа: Ready Set Roman.
Сесията продължи с обзор на основните обзори, които телескопът ще прави. Те са три: на бълджа на галактиката, извън-галактичен обзор и отделен обзор с много епохи за свръхнови. Има и обзор на галактичние диск, но той не е сред трите основни обзора, макар че ще започне едновременно с тях още в началото на наблюденията. Предполагаемият живот на телескопа е 10 години.
Сред научните задачи прави впечатление демографията на студени/ледени екзопланети, далеч от техните звезди чрез микролензинг. Очакват се около 1200 от тях, но също и между 60 и 200 хиляди далечни гигантски планети, които ще бъдат открити чрез пасажи. За пръв път ще бъде изследвана демографията на планети във вътрешността на галактиката, а не на няколко десетки парсека. Очакват се и голям рой free-floating планети, които не са свързани със звезди. Има поле върху центъра на галактиката. А извън-галактичните обзори ще изследват традиционните неща – едромащабна структура, разширение на Вселената и т.н. Те са разделени на няколко части по оста плот-дълбочина.
Ще има множество различни нива на продукти. Level 2 ще дойде 48 часа след получаването на данните, а по-високите нива – на 6 месеца.
Последва специален доклад за обзора, който ще гледа бълджа на Млечния път многоратно, в няколко големи кампании. Те планират пет полета върху бълджа и едно в центъра на галактиката. Периода на видимост е 70 дни годишно, каданса е 12.1 мин. Обзорът е разделен на три части – голям брой епохи през годините 1-1.5, малък през 1.5-3.5 г. и повторение на първия сезон през 3.5-5 г. Основната цел е планети и черни дупки чрез микролензинг. Euclid вече е получил кадри на площадката на обзора и ще може да се получат собствени движения за 1е8 звезди и паралакси, както и спектри за около 250 хиляди звезди, с температури, повърхностна гравитация и металичности.
Сесията продължи с доклад за извънгалактичния обзор за тъмна енергия. Лекторката отдели доста време да обясни физиката и да покаже резултатите от предишните обзори. По същество, Роман тук няма да върши нещо революционно ново, но количествените подобрения в дълбочина и ъглово разрешение за критични и ще позволят да се подобрят значително ограниченията, който ще бъдат поставени върху космологията на Вселената.
След почивката продължих със същия симпозиум и първият доклад беше за коронографа на Роман, който разбира се служи за получаване на изображения на планети около ярки звезди, както и на дискове. Очакваният контраст е 1е-7 и се предполага, че през първата година инструментът ще бъде използван в рамките на 2-3 месеца. Първите наблюдения ше бъдеат на кафяво джудже около HIP 71618 (0.3 ъглови секунди), след това Епсилон Еридани и ипсилон Андромеда.
По-нататък продължихме с докладите са различни специфични изследвания с Роман. Най-напред говори една дама за измерването на разширяването на Вселената със свръхнови тип Ia, после – аз за квазарите зад диска ма Млечния път, на Магелановите облаци и на двете галактики от местната група М31 и М33. Дамата с квазарите обаче говори много дълго и се наложи да помоля водещия да ме пусне преди това. Така докато говорех пуснах няколко шеги по повод на космолозите-наблюдатели, които си мислят, че само свръхновите са важни. Зададоха ми един въпрос, на който отогворих и с тичане се отправих към следващата сесия да и представа постера – има практика част от постерите да се представят с 1-минутни мини-доклади, на които по същество човек си прочита заглавието и казва „елате да говорим“. Моят постер беше на сесията за структурите в нашата галактика и по същество изрекламирах нашата статия за куповете с Акаш – мастър студент, който преди две години си направи дипломната работа при мене, а сега е аспирант с Колон.
През почивката за кафето направихме една сбирка за обзора с KMOS – тук сме трима души: един нигериец, който работи в Чили, една чилийка, която работи в Италия, и моя милост. Ние тримата сме от специалната група от екипа, която се занимава с обработката на данни. За сега този обзор върви много добре, в смисъл че получаваме много данни и даже имаме пет статии, които вече са пратени в списание и се рецензират. А сме почнали през Март и ни чакат още три години наблюдения.
В края на деня отидох да изслушам последната сесия за структурите, но със закъснение заради срещата и хванах едва втория доклад: за определяне на възрасти за групи по лития. Следващия доклад беше за функцията на масите и динамиката на два свръхмасивни купа – Вестерлунд 1 и 2. Те са сравнително наблизо – на малко над 4 килопарсека, което е приблизително половината от разстоянието до центъра на Галактиката. Данните от MIDI (mid-infrared инструмент на Джеймс Уеб) ползват материал около купа, което е резултат на feedback. Използват Гая за ярките звезди, и VVVX за по-слабите, имат 559 кандидат-члена.
После чухме още един доклад за същите купове, но вече бяха използвали в АЛМА. Обаче и двата доклада бяха някак си описателни: тук виждаме радиационна обратна връзка, тук имаме ярка структура в инфрачервеното, там има структури, подобни на проплити и т.н. Някак си липсваше кохерентна картина. А може би аз да съм бил прекалено уморен. Все пак целта на науката, колко и да е странно за страничен човек, е да опростява света около нас, като предлага логични обяснения на иначе загадъчни явления. Както стана дума във поста за предния ден – намаляване на размерността.
Предпоследният доклад бе за зведообразуването във външните части на галактиката и специално за един куп – Шарплес 2-284. Те са направили спектри на звезди от купа със спектрограф, който може да прави спектри на много обекти едновременно и резултатът е, че като се сравнява този ниско металичен куп с други за които е правено подобно изследване, няма зависимост на акрецията на материал върху ярките звезди от металичността.
И накрая чухме как класическите цефеиди – това са пулсиращи звезди, които показват зависимост между светимостта и периода си, което ги прави основа за измерване на разстоянието – могат да се използват за определяне на възрасти. Лекторката показа карти на възрастите в М31 и М33, получени с помощта на цефеиди.
С това и третият ден на конференцията приключи. Голяма част от колегите ми се отправиха на гала-вечеря. Разбира се, има социален елемент, но аз не харесвам тези мероприятия и масово не се записвам, защото обикновено се ходи на скъп и прескъп ресторант. Понякога това е уместно – ако конференцията е в бедна страна, но тук случаят не е такъв.