Постинг
29.06 19:47 -
Годишна конференция на Европейското Астрономическо Дружество (European Astronomical Society, EAS) 2026, Лозана, ден първи
Конференцията започва с обичайния хаос и паника. Колегата, който трябва да донесе лаптопа за демонстрациите на нашата будка, го няма и следователно и по-важно, липсва въпросният лаптоп. Аз специално пристигам един час по-рано за да се регистрирам и наистина, почти няма опашка, което ми позволява да си взема етикета с името и да си кача докладите на системата на конференцията и даже да накача обяви за нашата специална сесия къде ли не – на масите за кафе, по стените до чешмите за вода и т.н. Миналата година имахме към 50 човека, дано тази да съберем повече.
Точно в девет отидох на първата сесия. От научна гледна точка тази конференция не е добра за мен. Все пак сред тридесетината симпозиуми и сесии има няколко, които са близки до моите собствени изследвания, но те са малки и съм решил да запълня „свободното“ си време като слушам по-общи сесии. Така че за мен конференцията започна точно с такава сесия, за космическия телескоп Гая. Той дело на Европейската Космическа Агенция и сканира небето за да определя положенията на звездите, с други думи прави астрометрия – едва ли не най-старият дял от астрономията, който се занимава с измерване на положенията на звездите и с определяне на техните движения. Разбира се, както повечето раздели от астрономията, астрометрията започва от древните гърци. Те не са имали достатъчно точни инструменти за това, но са стигнали до идеята и са започнали да съставят първите каталози на звездните положения.
Първите два доклада демонстрираха основната мощ на Гая – да се изследва историята на нашата Галактика. Гая ни дава точна фотометрия, движение и разстояние да огромен брой звезди, какъвто не сме били в състояние да получим преди. Едната работа използваше Гая за да изследва гигантите в центъра на Млечния път и да ги раздели на групи по параметри (движение и химичен състав), като всяка група представлява приноса на някоя галактика, която е била погълната от Млечния път в процеса на разрастването му. Това е нормален процес – галактиките се сливат и образуват по-големи галактики. В момента Млечният път „изяжда“ една галактика, известна като джуджето в съзвездието Стрелец, и предстои самият Млечен път да бъде изяден от малко по-голямата галактика Андромеда (М31). Но не се безпокойте, до тогава има време и процесът е бавен и дори незабележим по човешките мерки. А вторият доклад описа проект в същата посока – авторката му използва фотометрията и разстоянията до звездите от Гая за да определи възрастта им. Тези подходи до голяма степен се допълват, защото единият определя произхода на звездите – дали са родени в нашата галактика или са погълнати от друга, – а вторият поставя времеви граници на подобни събития, когато нашата галактика поглъща някоя друга.
Следващите докладчици демонстрираха колко различни видове наука може да се прави с данните от Гая. Единият говори за търсенето на екзопланети, друг – за изследванеот0 на млади купове в диска на галактиката (заедно с един студент написахме подобна статия, но нашите купове са много по-далечни, по-млади и обвити с прах, което ги прави трудно видими).
Интересно че мисията приключи, но всички наблюдения все още не са обработени, което показва колко е сложно да се обработят данните от един космически телескоп, особено ако трябва да се получи глобално астрономическо решение на стотици милиони звезди, разпръснати по цялото небе.
Следващият доклад бе главната причина да дойда на тази сесия. Ставаше дума за евентуален инфрачервен аналог на Гая, който ще лети евентуално след 20-30 години. Това е инструмент за следващото поколение, но сега се решава дали ще го има. Говорителката беше взела няколко купа и ги беше вкарала в синтетичен каталог и беше определила до какво разстояние те биха били регистрирано. Ефектът е значителен – от 1-2 килопарсека, достъпни за оптичната Гая, до 5-10 килопарсека за инфрачервения аналог. Не се държах и я попитах как Роман ще повлияе на това. Роман е американски телескоп, който предстои да бъде изстрелян в края на август или началото на септември и аз съм в един от обзорите с него. Той има размера на Хъбъл, но 100 пъти по-голямо поле на зрение и ще получи няколко пъти на вътрешната част на Млечния път и следователно също ще има астрометрия, макар и не толкова точна, колкото бъдещата инфрачервена Гая. Но ако изстрелването е ОК, той че започне да работи след половин година, а не след няколко десетилетия. Попитай я за него и тя само каза, че Роман би бил чудесно допълнение на инфрачервената Гая. Но това, което не коментира е, че Роман само по себе си би могъл да свърши голяма част то задачите на инфрачервената Гая и то безкрайно по-бързо.
Последният доклад беше силно технически – за подобряване на астрометричната калибровка на Гая – както казах по-нагоре, обработката и интерпретацията на данните от тези инструменти е трудна и сложна.
След почивката за кафе имаше пленарна сесия – официално откриване на конференцията.
Говори Сара Лукатело, която е президент на Европейското астрономическо дружество. Говори много впечатляващо, нюансирано и внимателно. Разбира се, нейната позиция е политическа. Но какъв огромен контраст с „истинските“ политици, които ни заливат с (не-)мислите си от медиите.
Тази е 35-тата конференция (първата е била проведена през 1992 година и с друго име - JENAM) и включва 16 симпозиума (които траят 2-3 дена), 44 сесии (то половин до 1.5 дена) и 7 обедни сесии (час и половина). Половината от участниците са студенти или постдоци, което означава, че са млади и в ранен етап на кариерата си. Един на седем участници са получили някаква форма на финансова подкрепа. Европйското дружество има около 6000 члена. Не всички, разбира се са тук. Стана дума и за много други неща – въздействието на спътниците върху наземната астрономия, инициативата за тъмно небе (която се занимава с намаляване на светлинното замърсяване).
Представиха домакински институт – астрофизината група в Лозанския университет. Техният шеф на катедра, който е и един от ръководителите на научния организационен комитет на конференцията, Те участват с много проекти – инструменти за ЕСО, 6.5-м китайски телескоп за спектроскопски обзори, космически телескопи на ЕСА. Интесно, че колаборират с Китай и по други теми – например LLM за популяризация на астрономията.
След това Василис Чармандарис изнесе Волчерова лекция. Това е много почетна награда – Людовик Волчер е един от основателите на Европейското астрономическо дружество, бил е генерален директор на ЕСО и президент на Международния астрономически съюз. Той починна преди няколко години, ако не греша на повече от 90 г. Чармандрис е водещ експерт по екстремно ярки инфрачервени галактики – те им обикновено съдържат много прах и образуват за една година стотици пъти повече звезди, отколкото слънцето, а някой имат и скрити активни ядра. Големият спор е дали звездообразуването или активното ядро са основен източник на енергията им. Обичайните инструменти за изследването на тези галактики са инфрачервените космически телескопи: IRAS, ISO, Spitzer.
Накрая чухме два пленарни доклада: за симулиране на динамиката на ядрата на галактиките и за първото поколение звезди. Това са интересни теми, които биха могли да бъдат обяснявани дълго. Първата тема е свързана с един особено важен напоследък въпрос – за приливното разрушаване на звезди, които попадат върху свръх-масивните черни дупки в ядрата на галактиките (tidal desruption events) и за звездите със свръхвисоки скорости, които са изстрелвани от ядрата на галактиките вследствие на взаимодействие със същите тези свръхмасивни черни дупки (hyprvelocity stars). И двете явления са известни като теория отдавна, но големите обзори през последните години позволиха за пръв път да ги наблюдаваме пряко. А първите звезди (наричани още Population 3 stars) все още не са наблюдавани, защото те отдавна са извървяли своята еволюция и са се превърнали в свръхнови или всякакви свръхкомпактни остатъци като черни дупки със звездна маса или бели джуджета. Те са различни от сегашните звезди, защото тогава във Вселената е нямало метали – тя се е състояла от водород, хелий и литии. А другите химични елементи са важни в процеса на звездообразуването, защото те са отговорни за охлаждането на газа, от който се образуват звездите. Самото звездообразуване е надпревара между гравитацията, която се опитва да свие газа и вътрешното му налягане, което противодейства на свиването. А налягането зависи от температурата и тук са от значение въпросните метали.
По обяд беше нашата специална сесия за данните и архива на ЕСО. Въпреки рекламата не беше особено добре посетена. В началото имахме 25 човека, до края станаха около 45, което беше по-малко от миналата година. Първи ден, много хора даже не поглеждат програмата, преди да пристигнат.
Огромен контраст със следващата сесия за Гая, която беше събрала почти пълна зала (около 200 човека) – на нея описаха предстоящите данни, т.нар. Data Release 4, който ще бъде пуснат на 2 декември 2026. Трилион измервания, десетки терабайти. От ЕСА сериозно работят с астрономическата общност за да направят данните достъпни и лесно разбираеми. И то не е много по-различно от това, което правим и ние: архив програмен достъп, питонски кодове и ноутбуци за достъп и анализ. Показаха изследвани на точността на новите данни. Например нивото на систематичните ефекти е намалено неколкократно. В спектроскопията подобренията са че ще разделят застъпващи се спектри и ще има параметри за ширини на линиите и много по-голяма част от радиалните скорости са надеждни. Ще има радиални скорости за по-слаби звезди, отколкото преди и разбира се, ще има time-series от спектри и радиални скорости. Ще има и много по-надеждно от преди идентифициране на ненадеждните обекти-артефакти. Консорциумът полага големи усилия за проверка на данните. Най-напред, има шест различни софтуера, написани от различни хора, който независимо обработват данните и резултатите се сравняват. После резултатите се сравняват с външни данни – това разбира се, е възможно само частично, защото не съществуват други данни със същата дълбочина и точност. Обобщавайки, това е един много впечатляващ симпозиум за още по-впечатляващ проект.
Първият мащабен проект, в който астрономите получаваха готови обработени и донякъде анализирано данни беше SDSS – спектроскопски обзор. После се появиха и други проекти, но сега това, което ЕСА прави с Гая е на ново ниво, заради много по-голямата сложност на данните, които включват и свръхпрецизна астрометрия.
Последната сесия, на която отидох, беше началото на симпозиум за мисията PLATO. Това е нво космически телескоп, също на ЕСА, който е планира да бъде изстрелян в началото на следващата година. Той е предназначен да търси планети по метода на пасажите, също като Кеплер и ТЕСС. Обаче е оптимизиран да търси малки планети около ярки звезди. За да не прогорят дупки в детекторите ярките звезди, телескопът всъщност се състои от множество малки телескопи, които наблюдават (почти) една и съща област. Системата е доста сложна, но е оптимизирана добре и се очаква да открие хиляди нови планети, които ще могат да бъдат изследвани в детайли от по-големите спектроскопски телескопи от земята и в космоса. За разлика от досегашните мисии тази се очаква не само да открие малки планети (с други думи, подобни на Земята), но и с по-дълги орбити от повечето планети с пасажи (което също ги прави по-сходни със Земята). Организацията на проекта също е много сложна. Работата е разделена между множество екипи, които трябва да напишат софтуера и да се погрижат за различни аспекти от изследванията, както и за допълнителните наблюдения, които трябва дас е получат от Земята с други телескопи. Те са помислии за какво ли не – също и да подобряват непрекъснато средствата да обработка и анализ на данните и че вероятно ще им се наложи данните да се обработват отново поне няколко пъти. Имат софтуер, който се грижи да планира по оптимален начин допълнителните наблюдения, като например спектроскопия с високо разрешение за определяне на радиалните скорости за кандидатите за планети, които PLATO е открил.
Този проект, както и предния, подчертават тенденцията съвременната астрономия все повече да се превръща в индустрия. Индустриалният подход е по-ефективен от индивидуалните изследвания, защото позволява усилията за развитие на софтуер и методи да се рецикират без особено големи усилия върху много инструменти и телескоп на различни места по света и на много обекти, които се нуждаят от еднотипни наблюдения.
Повечето от наземните инструменти, които ще са необходими за потвърждаване на новооткритите кандидати за планети, се намират в южното полукълбо (и в частност са монтирани на телескопите на ЕСО) и не е случайно, че през първите 1, 2 или 3 години PLATO ще наблюдава в южната небесна полусфера. Според техните оценки, те ще се нуждаят годишно от едва ли не цялото достъпно времена инструмент като ESPRESSO – това в момента е най-стабилният спектрограф за измерване на лъчеви скорости. С него за ярки звезди с лекота се достига точност на измерванията от около 40 сантиметра в секунда. За сравнение Земята има ефект върху слънцето от около 10-ина сантиметра в секунда. Това означава, че планети с масата на Земята могат да бъдат откривани или с мноооооого наблюдения (и това не е съвсем сигурно, защото всякакви систематични ефекти могат да бъда пречка) или около звезди с по-малка маса от Слънчевата, така че подобреният контраст прави ефекта на планетата по-силен.
Последният доклад беше за комбинирането на наблюдения от PLATO с друг космически телескоп, наречен CHEOPS. Той е швейцарски, и е съвсем малък, но се намира в космоса, така че е в състояние да постига фантастична фотометрична точност, поне по наземните стандарти. Идеята е CHEOPS да продължи да получава наблюдения дълго след като PLATO премине към наблюдения на друга площадка (PLATO не наблюдава цялото небе, а само малка част, около 50 х 50 градуса).
Това е края на първия ден. Конференцията е много интересна и съм доволен, че дойдох.
Програмата на конференцията може да се види тук:
https://eas2026programme.kuoni-congress.info/2026-06-29
Точно в девет отидох на първата сесия. От научна гледна точка тази конференция не е добра за мен. Все пак сред тридесетината симпозиуми и сесии има няколко, които са близки до моите собствени изследвания, но те са малки и съм решил да запълня „свободното“ си време като слушам по-общи сесии. Така че за мен конференцията започна точно с такава сесия, за космическия телескоп Гая. Той дело на Европейската Космическа Агенция и сканира небето за да определя положенията на звездите, с други думи прави астрометрия – едва ли не най-старият дял от астрономията, който се занимава с измерване на положенията на звездите и с определяне на техните движения. Разбира се, както повечето раздели от астрономията, астрометрията започва от древните гърци. Те не са имали достатъчно точни инструменти за това, но са стигнали до идеята и са започнали да съставят първите каталози на звездните положения.
Първите два доклада демонстрираха основната мощ на Гая – да се изследва историята на нашата Галактика. Гая ни дава точна фотометрия, движение и разстояние да огромен брой звезди, какъвто не сме били в състояние да получим преди. Едната работа използваше Гая за да изследва гигантите в центъра на Млечния път и да ги раздели на групи по параметри (движение и химичен състав), като всяка група представлява приноса на някоя галактика, която е била погълната от Млечния път в процеса на разрастването му. Това е нормален процес – галактиките се сливат и образуват по-големи галактики. В момента Млечният път „изяжда“ една галактика, известна като джуджето в съзвездието Стрелец, и предстои самият Млечен път да бъде изяден от малко по-голямата галактика Андромеда (М31). Но не се безпокойте, до тогава има време и процесът е бавен и дори незабележим по човешките мерки. А вторият доклад описа проект в същата посока – авторката му използва фотометрията и разстоянията до звездите от Гая за да определи възрастта им. Тези подходи до голяма степен се допълват, защото единият определя произхода на звездите – дали са родени в нашата галактика или са погълнати от друга, – а вторият поставя времеви граници на подобни събития, когато нашата галактика поглъща някоя друга.
Следващите докладчици демонстрираха колко различни видове наука може да се прави с данните от Гая. Единият говори за търсенето на екзопланети, друг – за изследванеот0 на млади купове в диска на галактиката (заедно с един студент написахме подобна статия, но нашите купове са много по-далечни, по-млади и обвити с прах, което ги прави трудно видими).
Интересно че мисията приключи, но всички наблюдения все още не са обработени, което показва колко е сложно да се обработят данните от един космически телескоп, особено ако трябва да се получи глобално астрономическо решение на стотици милиони звезди, разпръснати по цялото небе.
Следващият доклад бе главната причина да дойда на тази сесия. Ставаше дума за евентуален инфрачервен аналог на Гая, който ще лети евентуално след 20-30 години. Това е инструмент за следващото поколение, но сега се решава дали ще го има. Говорителката беше взела няколко купа и ги беше вкарала в синтетичен каталог и беше определила до какво разстояние те биха били регистрирано. Ефектът е значителен – от 1-2 килопарсека, достъпни за оптичната Гая, до 5-10 килопарсека за инфрачервения аналог. Не се държах и я попитах как Роман ще повлияе на това. Роман е американски телескоп, който предстои да бъде изстрелян в края на август или началото на септември и аз съм в един от обзорите с него. Той има размера на Хъбъл, но 100 пъти по-голямо поле на зрение и ще получи няколко пъти на вътрешната част на Млечния път и следователно също ще има астрометрия, макар и не толкова точна, колкото бъдещата инфрачервена Гая. Но ако изстрелването е ОК, той че започне да работи след половин година, а не след няколко десетилетия. Попитай я за него и тя само каза, че Роман би бил чудесно допълнение на инфрачервената Гая. Но това, което не коментира е, че Роман само по себе си би могъл да свърши голяма част то задачите на инфрачервената Гая и то безкрайно по-бързо.
Последният доклад беше силно технически – за подобряване на астрометричната калибровка на Гая – както казах по-нагоре, обработката и интерпретацията на данните от тези инструменти е трудна и сложна.
След почивката за кафе имаше пленарна сесия – официално откриване на конференцията.
Говори Сара Лукатело, която е президент на Европейското астрономическо дружество. Говори много впечатляващо, нюансирано и внимателно. Разбира се, нейната позиция е политическа. Но какъв огромен контраст с „истинските“ политици, които ни заливат с (не-)мислите си от медиите.
Тази е 35-тата конференция (първата е била проведена през 1992 година и с друго име - JENAM) и включва 16 симпозиума (които траят 2-3 дена), 44 сесии (то половин до 1.5 дена) и 7 обедни сесии (час и половина). Половината от участниците са студенти или постдоци, което означава, че са млади и в ранен етап на кариерата си. Един на седем участници са получили някаква форма на финансова подкрепа. Европйското дружество има около 6000 члена. Не всички, разбира се са тук. Стана дума и за много други неща – въздействието на спътниците върху наземната астрономия, инициативата за тъмно небе (която се занимава с намаляване на светлинното замърсяване).
Представиха домакински институт – астрофизината група в Лозанския университет. Техният шеф на катедра, който е и един от ръководителите на научния организационен комитет на конференцията, Те участват с много проекти – инструменти за ЕСО, 6.5-м китайски телескоп за спектроскопски обзори, космически телескопи на ЕСА. Интесно, че колаборират с Китай и по други теми – например LLM за популяризация на астрономията.
След това Василис Чармандарис изнесе Волчерова лекция. Това е много почетна награда – Людовик Волчер е един от основателите на Европейското астрономическо дружество, бил е генерален директор на ЕСО и президент на Международния астрономически съюз. Той починна преди няколко години, ако не греша на повече от 90 г. Чармандрис е водещ експерт по екстремно ярки инфрачервени галактики – те им обикновено съдържат много прах и образуват за една година стотици пъти повече звезди, отколкото слънцето, а някой имат и скрити активни ядра. Големият спор е дали звездообразуването или активното ядро са основен източник на енергията им. Обичайните инструменти за изследването на тези галактики са инфрачервените космически телескопи: IRAS, ISO, Spitzer.
Накрая чухме два пленарни доклада: за симулиране на динамиката на ядрата на галактиките и за първото поколение звезди. Това са интересни теми, които биха могли да бъдат обяснявани дълго. Първата тема е свързана с един особено важен напоследък въпрос – за приливното разрушаване на звезди, които попадат върху свръх-масивните черни дупки в ядрата на галактиките (tidal desruption events) и за звездите със свръхвисоки скорости, които са изстрелвани от ядрата на галактиките вследствие на взаимодействие със същите тези свръхмасивни черни дупки (hyprvelocity stars). И двете явления са известни като теория отдавна, но големите обзори през последните години позволиха за пръв път да ги наблюдаваме пряко. А първите звезди (наричани още Population 3 stars) все още не са наблюдавани, защото те отдавна са извървяли своята еволюция и са се превърнали в свръхнови или всякакви свръхкомпактни остатъци като черни дупки със звездна маса или бели джуджета. Те са различни от сегашните звезди, защото тогава във Вселената е нямало метали – тя се е състояла от водород, хелий и литии. А другите химични елементи са важни в процеса на звездообразуването, защото те са отговорни за охлаждането на газа, от който се образуват звездите. Самото звездообразуване е надпревара между гравитацията, която се опитва да свие газа и вътрешното му налягане, което противодейства на свиването. А налягането зависи от температурата и тук са от значение въпросните метали.
По обяд беше нашата специална сесия за данните и архива на ЕСО. Въпреки рекламата не беше особено добре посетена. В началото имахме 25 човека, до края станаха около 45, което беше по-малко от миналата година. Първи ден, много хора даже не поглеждат програмата, преди да пристигнат.
Огромен контраст със следващата сесия за Гая, която беше събрала почти пълна зала (около 200 човека) – на нея описаха предстоящите данни, т.нар. Data Release 4, който ще бъде пуснат на 2 декември 2026. Трилион измервания, десетки терабайти. От ЕСА сериозно работят с астрономическата общност за да направят данните достъпни и лесно разбираеми. И то не е много по-различно от това, което правим и ние: архив програмен достъп, питонски кодове и ноутбуци за достъп и анализ. Показаха изследвани на точността на новите данни. Например нивото на систематичните ефекти е намалено неколкократно. В спектроскопията подобренията са че ще разделят застъпващи се спектри и ще има параметри за ширини на линиите и много по-голяма част от радиалните скорости са надеждни. Ще има радиални скорости за по-слаби звезди, отколкото преди и разбира се, ще има time-series от спектри и радиални скорости. Ще има и много по-надеждно от преди идентифициране на ненадеждните обекти-артефакти. Консорциумът полага големи усилия за проверка на данните. Най-напред, има шест различни софтуера, написани от различни хора, който независимо обработват данните и резултатите се сравняват. После резултатите се сравняват с външни данни – това разбира се, е възможно само частично, защото не съществуват други данни със същата дълбочина и точност. Обобщавайки, това е един много впечатляващ симпозиум за още по-впечатляващ проект.
Първият мащабен проект, в който астрономите получаваха готови обработени и донякъде анализирано данни беше SDSS – спектроскопски обзор. После се появиха и други проекти, но сега това, което ЕСА прави с Гая е на ново ниво, заради много по-голямата сложност на данните, които включват и свръхпрецизна астрометрия.
Последната сесия, на която отидох, беше началото на симпозиум за мисията PLATO. Това е нво космически телескоп, също на ЕСА, който е планира да бъде изстрелян в началото на следващата година. Той е предназначен да търси планети по метода на пасажите, също като Кеплер и ТЕСС. Обаче е оптимизиран да търси малки планети около ярки звезди. За да не прогорят дупки в детекторите ярките звезди, телескопът всъщност се състои от множество малки телескопи, които наблюдават (почти) една и съща област. Системата е доста сложна, но е оптимизирана добре и се очаква да открие хиляди нови планети, които ще могат да бъдат изследвани в детайли от по-големите спектроскопски телескопи от земята и в космоса. За разлика от досегашните мисии тази се очаква не само да открие малки планети (с други думи, подобни на Земята), но и с по-дълги орбити от повечето планети с пасажи (което също ги прави по-сходни със Земята). Организацията на проекта също е много сложна. Работата е разделена между множество екипи, които трябва да напишат софтуера и да се погрижат за различни аспекти от изследванията, както и за допълнителните наблюдения, които трябва дас е получат от Земята с други телескопи. Те са помислии за какво ли не – също и да подобряват непрекъснато средствата да обработка и анализ на данните и че вероятно ще им се наложи данните да се обработват отново поне няколко пъти. Имат софтуер, който се грижи да планира по оптимален начин допълнителните наблюдения, като например спектроскопия с високо разрешение за определяне на радиалните скорости за кандидатите за планети, които PLATO е открил.
Този проект, както и предния, подчертават тенденцията съвременната астрономия все повече да се превръща в индустрия. Индустриалният подход е по-ефективен от индивидуалните изследвания, защото позволява усилията за развитие на софтуер и методи да се рецикират без особено големи усилия върху много инструменти и телескоп на различни места по света и на много обекти, които се нуждаят от еднотипни наблюдения.
Повечето от наземните инструменти, които ще са необходими за потвърждаване на новооткритите кандидати за планети, се намират в южното полукълбо (и в частност са монтирани на телескопите на ЕСО) и не е случайно, че през първите 1, 2 или 3 години PLATO ще наблюдава в южната небесна полусфера. Според техните оценки, те ще се нуждаят годишно от едва ли не цялото достъпно времена инструмент като ESPRESSO – това в момента е най-стабилният спектрограф за измерване на лъчеви скорости. С него за ярки звезди с лекота се достига точност на измерванията от около 40 сантиметра в секунда. За сравнение Земята има ефект върху слънцето от около 10-ина сантиметра в секунда. Това означава, че планети с масата на Земята могат да бъдат откривани или с мноооооого наблюдения (и това не е съвсем сигурно, защото всякакви систематични ефекти могат да бъда пречка) или около звезди с по-малка маса от Слънчевата, така че подобреният контраст прави ефекта на планетата по-силен.
Последният доклад беше за комбинирането на наблюдения от PLATO с друг космически телескоп, наречен CHEOPS. Той е швейцарски, и е съвсем малък, но се намира в космоса, така че е в състояние да постига фантастична фотометрична точност, поне по наземните стандарти. Идеята е CHEOPS да продължи да получава наблюдения дълго след като PLATO премине към наблюдения на друга площадка (PLATO не наблюдава цялото небе, а само малка част, около 50 х 50 градуса).
Това е края на първия ден. Конференцията е много интересна и съм доволен, че дойдох.
Програмата на конференцията може да се види тук:
https://eas2026programme.kuoni-congress.info/2026-06-29
Няма коментари
