Разгоря се поредният скандал с използването на изкуствен интелект, този път в хоръра. Но възникват обезпокояващият въпрос как да се докажат/потвърдят подобни обвинения.
Не се изненадвам, че това се случи точно в хоръра, защото от целия спекулативен жанр, той и фентъзито са най-комерсиални и финансовият залогът е най-висок, отрязването на ъглите в процеса на „производство“ е особено изкушаващ.
Става дума за книга, публикувана през януари 2025 и като се има предвид колко бързо се развиват тези технологии, това е цял вечност – вероятно сега технологиите за генериране на текст са много по-добри. Романът се казва “Shy Girl”, а авторката е Mia Ballard.
Тук:
https://www.poynter.org/commentary/2026/book-reviews-criticism-ai-generated-shy-girl-mia-ballard/
може да се прочете статия за случката от Rachel Meghan, която е написала 5-звездно ревю за книгата, обменяла е съобщения и е интервюирала авторката. Но през март 2026 година в НюЙорк Тайм се появява статия, в която се твърди, че 78 % от романа е машинно генериран За съжаление тази статия е с платен достъп и няма как да се разбере по какъв начин е получена тази оценка, но предполагам, че тя идва от някоя от експертните системи, които разпознават машинно генериран текст (и много от които сами по себе си базирани на някаква форма на изкуствен интелект).
Авторката отрича да е полазвала изкуствен интелект, но допуска, че може някой редактор да е пуснал текста ѝ през подобна система. Рецензентката отбелязва, че книгата е излязла подозрително бързо – само една година след предишната – и че сега, като я препрочитам, намира някой параграфи за подозрителни. Тя казва, че в момента сред критиците се води спор дали обвиненията са верни, но съдейки по тона на статията, самата тя е склонна да ги подкрепи.
Тя задава и важния въпрос за промяната в ролята на критиците, на които им предстои да станат нещо като „пазачи“ срещи наплива на „изкуствени“ текстове, за надигането на цяла индустрия за ИИ-генерирана „литература“, която е способна с лекота залее индустрията.
Но в статията има и едно изречение, което ме обезпокои, ще го цитирам цялото: „But a Big Five publisher doesn’t just pull books for no reason.“ Превод, с малко повече от леко префразиране: „Милицията не арестува случайно.“ Този подход – навярно приет напълно несъзнателно – изглежда доста познат и вече си представям как в литературата ще се разгори „гражданска“ война с всички хубавини като обвинения срещу конкурентите и срещу политическите противници.
Най-тревожното в цялата история е, че една почти професионална рецензентка (иначе тя работи в книжарница, но при тиражите на спекулативния жанр това не е учудващо), която познава жанра, е била заблудена напълно. Колко други книги, които (може би) са генерирани с помощта на изкуствен интелект, в момента спокойно си седят на полиците и се радват на читателската обич?

*

За да получа представа за надеждността на тези средства, пуснах собствена си статия в Strange Horizons (от м. Юли 2009 година, датата е важна, надявам се разбирате защо; https://strangehorizons.com/wordpress/non-fiction/articles/a-statistical-study-of-locus-onlines-notable-books/) през GPTZero и то ми каза, че със 100% вероятност текстът е писан от човек. Почувствах се по-добре, защото нали знаете, петият закон, формулиран от покойния Никола Кесаровски, още не е гласуван от Парламента. А според тоя закон, роботът е длъжен да знае, че е робот. Току виж аз не знам...