Вътрешната част на Млечния път продължава да крие много загадки. И това – след повече от 20 века астрономия (ако започнем да броим от древен Китаи) и след повече от тридесет години, откакто инфрачервеният диапазон стана достъпен. Проблемът е в праха. Но не в някакъв митичен облак, в който Слънчевата система току що е навлязла и заради него изчезват звездите, както твърдят конспиролозите (звездите изчезват заради светлинното замърсяване, за което съм писал преди). Тук проблемът  прах, който се намира на дори на хиляди светлинни години от нас (за сравнение: най-близката звезда, тройната система Алфа Кентавър е само на четири светлинни години, а разстоянието до центъра на Млечния път име 20+ хиляди светлинни години).
Вътрешната част на нашата галактика е интересна по много причини – там се намира черна дупка с маса колкото два милиона звезди като нашето слънце; там има много повече газово-прахови облаци, в които се образуват звезди, и ако който иска да разбере как се образуват звездите – там е мястото да потърси отговора. Да не говорим, че там се намира едно много интересна структура, наречена бар – звездите я образуват като се подреждат в линия, от краищата на която започват да се вият спиралните ръкави.
Голяма част от моята кариера е посветена на изследване именно на тези част на Млечния път, особено на младите и масивни звездни куповете, които се крият там от нас. През 2009 година, заедно с група колеги от Чили и Великобритания започнахме един обзор, при който получавахме инфрачервени изображения на тези части. Той се казва VVV – съкращение на VISTA Variables in Via Lactea. Първата дума идва от името на телескопа, втората – от основните обекти, които наблюдавахме, променливи звезди, и накрая е испанското име на Млечния път. Стотици нощи, разхвърляни в рамките на почти цяло десетилетие. Уникални наблюдения, които позволиха да се направи цензус както на младите звезди, така и на скритите купове, и да не говорим за многото допълнителни задачи, които хората то нашия екип, наброяващ повече от 150 човека, успяха да решат: от търсене на кафяви джуджета до далечни галактики зад диска на нашата галактика,
Но мина време, рокеролът, т.е. инфрачервената астрономия не умря, но камерата и телескопът, които използвахме, остаряха. Появиха се нови инструменти, които позволяват предишните ни резултати да се надградят в две посоки:
- Наблюдение от космоса, които имат няколко предимства: стабилни изображения, които не зависят от промяната в земната атмосфера, нисък фон, който отново се дължи се дължи на излъчване от телескопа и земната атмосфера, пълно отсъствие на поглъщането от земната атмосфера, и не на последно място, изображенията на звездите не са „разширени“ от турболенцията (движението) в земната атмосфера. Първият ефект може да се забележи с просто око – достатъчно е човек през нощта да погледне някоя звезда близко до хоризонта и ще забележи как тя трепти. Останалите ефекти се забелязват само с астрономическа апаратура. Нашият екип работи по тази линия. Наесен се очаква НАСА да изстреля в космоса нов космически телескоп – Нанси Грейс Роман, – който е с размерите на Хъбъл, но има 100 пъти по-голямо полезрение от него и работи именно в инфрачервената област от спектъра. От него очакваме изображения на вътрешната част - един вид повторение на нашия собствен обзор VVV, но с много по-голяма чувствителност и с по-добра разделителна способност.
- Преминаване от изображения към спектроскопия, която позволява много по-детайлно да се определят физическите параметри на астрономическите обекти. И тук идва перефразата на заглавието на стария филм с Апостол Карамитев и Коста Цонев – на 10 срещу 11 март беше първата нощ от нашите наблюдения, от общо 150, които предстои да използваме през следващите три години. Това е отворен обзор – суровите данни са достъпни веднага, а след кара на обзора ние сме длъжни да качим в архива обработените данни. Така беше и с VVV. Целта ни е да характеризираме звезди, купове и галактики зад Млечния път. Но също да характеризираме и Млечния път като цялостна система – полето на скоростите и поглъщането.
Планът на проекта е свободно достъпен и може да се прочете тук:
https://www.eso.org/sci/observing/PublicSurveys/docs/KMOS/KMOS_VVVX-GalCen_SMP_v3_final.pdf
Тоя обзор ще произведе много данни, но и – което е по-важно – много знание. Съдейки по опита с VVV, ща има десетки статии, а да не говори, че поне няколко човека дисертации.
Снощните наблюдения бяха като кратко пътуване с „Тахмасиб“: преобладаваха млади хора, заредени с ентусиазъм. Повече или по-малко работите вървяха добре, времето се смили над нас и ни подари прекрасно качество на изображението – над два пъти по-добро от средното, което се случва примерно през пет процента от нощите на Паранал, а това с място с чудесни условия, много по-добри от където и да е другаде на Земята, сравнимо само с 2-3 други планини: Хаваите. Тенерифе и Антарсктида.
Сега имаме още три нощи, после пак – през Април и така нататък... Пожелайте ни хубаво време.