Още един ден, когато нуждата обсерваторията да върви надделя над науката, но смятам да компенсирам, когато записите на докладите се появят на youtube.
Първият доклад е бил на Ерик Закрисон за Дайсънови сфери – това за гигантски структури, които обхващат звездата подобно на сфера или на пояси, и имат радиус около една астрономическа единица (не непременно наша), така че ма повърхността им да има условия като на родната планета. Те са неустойчиви и оставени сами на себе си ще се разрушат. Той и колегите му са публикували две статии вече:
https://scixplorer.org/abs/2022MNRAS.512.2988S/abstract
(свободно достъпна тук: https://arxiv.org/pdf/2201.11123) и
https://scixplorer.org/abs/2024MNRAS.531..695S/abstract
(свободно достъпна тук: https://arxiv.org/pdf/2405.02927). 
Идеята им е да наблюдават звезди, разстоянието до които е измерено точно и да сравняват дали звездите не са аномално слаби (като се знае колко трябва да излъчва звездата заради спектралния ѝ клас и се отчете разстоянието, което ни дели) заради засенчващи структури около тях и дали не излъчват аномално силно в инфрачервената област (защото външната страна на сферата ще излъчва топлина). Имат седем кандидата, всичките са звезди от спектрален клас М, които обаче могат да показват подобно поведение по други причини – петна, наличие на спътници или дискове (ако са млади).
След това Тонгатиън Рен от същия екип е говорил за изследвания на въпросните седем кандидата. Някой от тях показват радио излъчване, но по-подробните изследвания показват, че то се дължи на далечни радиогалактики, които случайно са попаднали на линията на зрение към звездата. Техни работи са тук:
https://scixplorer.org/abs/2024RNAAS...8..145R/abstract
(https://arxiv.org/pdf/2405.14921) и
https://scixplorer.org/abs/2025MNRAS.538L..56R/abstract
(https://arxiv.org/pdf/2501.05152)
И последният доклад на Оливия Къртис е бил за Дайсъновите разуми: това е идея на Фримън Дайсън как животът на разума може да се направи практически вечен с крайно количество енергия:
https://en.wikipedia.org/wiki/Dyson%27s_eternal_intelligence
Накрая следваха къси представяния на постерите и тях всъщност успях да изслушам. Някой бяха много интересни, но за три минути е трудно да се обясни много. Диапазонът от темите беше много широк: от търсене на извънземни спътници около Земята до прилагане на информационен подход към проблема със СЕТИ.
Денят завърши с LARP – да, именно ролева игра, в която се отработваше действията след успешно откриване на техносигнатура. Вводната е, че през 2050 гравитационна обсерватория на обратната страна на Луната регистрира модулиран гравитационен сигнал. После се разделихме на групи и обсъждахме как да кажем на хората новината без да ги уплашим и да предизвикаме масови безредици. Моето мнение е, че очакването на паниката е пресилено. Преди всичко, тук става дума не за посещение, а за сигнал, от далечна цивилизация, която навярно даже е изчезнала отдавна. И изпратен с толкова по-напреднала технология от нашата, че даже през 2050-та година не можем да им отговорим. Не очаквам публиката да се заинтересува особено от нещо толкова абстрактно и не виждам нужда от успокояването ѝ. А ако все пак се стигне до там, моята стратегия е да представя информацията по възможно най-досадния и безинтересен начин – но тук в мен говори писателят фантаст, а не астронома.