В момента се провежда симпозиум за търсене на технологични признаци на извъземни цивилизации. Той е чисто дистанционен – в наше време пътуването е меко казано затруднено Страницата на симпозиума е тук:
https://iaus404.bmsis.org/
Докладите се записват и ще бъдат достъпни за всички.  
А видеопрезентации на постерите вече са достъпни:
https://static1.squarespace.com/static/685c40bb3826727c4915ad6a/t/69a4e3aaa29934750ff9cc41/1772413866891/IAUS404_Video_Posters.pdf

Сара Сийгър, която е водещ астробиолог, изнесе първия доклад и посочи две молекули: SF6 и NF3, които не се произвеждат от живот (на Земята) и са силен кандидат за техносигнатура, защото се натрупват в атмосферата. SF6 се произвежда в минимални количества от вулканите. Те са продукт на човешката технологична дейност. С други думи, може да открием извънземни цивилизации по замърсяването, което сте произвеждат в атмосферата на собствената им планета. Но можем да си представи и използване на тези газове за да се тераформира планета, като се предизвика изкуствено парников ефект за да се затопли някоя планета. Ние, т.е., човечеството, например бихме могли да направим някой ден това с Марс. Големият въпрос тук е дали флорните съединения не се произвеждат само от нашия живот? Според нея по енергетични съображения е по-изгодни животът да използва азот, отколкото флор. Обаче им пример за използване на флор от живота на Земята, макар и рядко срещан. Освен това живот на планета без вода или с малко водород може да използва флор вместо водород. Изводът е, че за сега няма еднозначни и надеждни техносигнатури между газовете В последвалата дискусия стана ясно, че повечето ивици на тези две милекули са в далечното инфрачервено 9-13 микрона, т.е. даже следващия голям телескоп, който НАСА планира (~15-метровия LUVOIR, след поне 20 години), няма да работи в тази област. Този доклад по същество е преразказ на статията, която Сийгър и колегите ѝ са публикували през 2023 година:
https://scixplorer.org/abs/2023NatSR..1313576S/abstract
(може да се прочете свободно тук: https://arxiv.org/pdf/2308.13667).

После чухме доклад на Клаудиа Скоглунд за т.н. starshade – това е диск не може да е из по-сложна форма), който се засенчва част от планетата, например за да се охлади, което е особено актуално за Земята, с оглед промяната на климата. Начин да се регистрират тези обекти е да се получи фазова крива на планетата – предполага се, че засенчващото устройство ще се обърнато към централната звезда и ще се мести спрямо линиятана зрение от Земята. Целта на подобни наблюдения е да се търсят структури на планетата – засенчващите екрани са една, но това включва луни и пръстени, не само изкуствени структури. Те вече са публикували една статия по темата:
https://scixplorer.org/abs/2025MNRAS.544..572S/abstract
(свободно достъпна тук – https://arxiv.org/pdf/2509.22301).

Последният доклад бе за Рейнджър Лиу, който описа как по промяната на формата на пасажите на екзопланетите може да се търсят изкуствени структури около тях. Идеята се свежда до търсене на периодични сигнали. По тая тема може да се прочете:
https://scixplorer.org/abs/2019arXiv190707830W/abstract
(свободно достъпна тук: https://arxiv.org/abs/1907.07830).

След почивката чухме доклад за регистриране на неутрино от експеримент на извънземна цивилизация. Изнесе го Парамита Дасгупта от Охаио. Ако се вземат за модел земните експерименти, детекторът трябва да е с размери десетки километри. Затова те предлагат да се  използва радиоемисията, която попадането на неутриното в земния лед произвежда. Възможностите са такъв „приемник“ да се построи в Гренландия или около Южния полюс и те имат станция в Гренландия.

Предпоследният лектор, Майкъл Гарет, говори за едно силно ограничение на СЕТИ: повечето програми търсят слидеи то технологични процеси, даже и молекулите, за които разказ Сара Сийгър, също са продукт на технологична цивилизация. Всъщност животът на една разумна  цивилизация може би не се ограничава само с този етап. Той по същество зададе въпроса как може да се регистрира цивилизация, която е отминала този период, и може би е в пост-технологичен стадии, като не се нуждае от радиокомуникации, както нас. И неговата работа е публикувана:
https://scixplorer.org/abs/2026AcAau.238..160G/abstract
(в свободен достъп: https://arxiv.org/pdf/2509.23632).
Свързана с темата са тези работи:
https://scixplorer.org/abs/1978Sci...199..377S/abstract
https://scixplorer.org/abs/2023MNRAS.522.2393S/abstract
(https://arxiv.org/pdf/2304.13779), които оценят радио сигнатурата на човечеството.
Гарет моделира технологичния прогрес като експонента, и прозорецът за контакт, защото е заключен между достигането на необходимата енергия за регистрация от една страна и прекаленото отдалечаване на технологиите на изпращача и получателя. В нашата статия от 2020 ние говорихме за това и стигнахме до идеята, че за да има шанс за контакт, една напредналата цивилизация трябва да „слезе“ на технологичното ниво на „масовите“ цивилизации. Ето я и нашата статия: 
https://scixplorer.org/abs/2020A%26A...639A..94I/abstract
(https://arxiv.org/pdf/2005.13221).

Последният доклад беше за прочутия Wow signal от 1977 година:
https://en.wikipedia.org/wiki/Wow!_signal
Сигналът е силен и тесноивичен, което кара да мислим, че има изкуствен произход, но не е ясно от къде идва – не е асоцииран със звезда. Правени са много опити да се регистрира повторен сигнал от същата област, за сега неуспешни. Но тези хора са подходили от друг ъгъл – те са моделирали телескопа от 1977 година (който не съществува вече) и софтуера за регистрация. Разбрали са, че източникът е точков – така, както се очаква от изкуствен сигнал и са уточнили точката на небето, от която идва сигналът. За съжаление това е всичко. Но и не е. Интересно, че сигналът е регистрирам от от най-дългия СЕТИ обзор – 1965 – 1997 година. И дори не целият обзор е дигитализиран все още. Съдържа 45 хиляди (!) тесноивични сигнала и характерът на много от тях все още не е изследван и разбран. Много от тях не биха били регистрирани с методите от преди петдесет години. Там може да се крият и други интересни сигнали и те работят по тях. Очаква се, че през следващите години телескопи като Rubin да им помогнат в това.
Много интересен доклад. Те вече имат две статии по въпроса:
https://scixplorer.org/abs/2024arXiv240808513M/abstract
(https://arxiv.org/pdf/2508.10657)
https://scixplorer.org/abs/2025arXiv250810657M/abstract
(https://arxiv.org/pdf/2508.10657).