Преди няколко дни на сървъра за астрономически препринти се появи любопитна статия, която предлага количествен поглед върху астрономическите публикации от 2025 година. Количественият подход е за предпочитане, доколкото избягва субективните оценки от типа: „аз мисля, че най-важното откритие е...“
Оказва че, се за миналата година на въпросния сървър са появили почти 19 хиляди нови статии. Използването на този източник изключва статиите, които не са били качени на него, но са публикувани в научни списания – това в наше време това е по-скоро изключение, отколкото правило, защото е показано (пак, чрез количествен анализ), че свободният достъп повишава видимостта и значението на една публикация.
Ето и някои от главните резултати:
- Телескопът „Джеймс Уеб“ доминира наблюдателната астрономия; това не е изненада, защото този инструмент представлява огромен скок в астрономическите технологии и открива толкова много нови възможности, че е трудно да се изброят. На второ място е астрометричният телескоп „Гая“ на Европейската космическа агенция.
- Изследването на галактиките доминира астрономията, изпреварвайки изследванията на екзопланетите, средно на ден се появяват 18 нови статии за галактики. Една от най-изследваните галактика е М31, в съзвездието Андромеда. А повечето статии от български астрономи са в областта на звездната астрофизика. В тая област дневно се появяват 11 нови публикации.
- Китай преживява небивал разцвет на астрофизиката и е на втори място след Щатите, изпреварвайки Италия, Германия, Великобритания и Испания (последната има свой собствен 10-метров телескоп).
- И последния интересен аспект на това изследване е как си сътрудничат астрономите по света – обикновено авторите на всяка статия са много и може да се проследи от кои страни са (всъщност, къде работят). Това е показано на Фигура 13 – там се вижда, че има два големи центъра – Съединените щати и Китай, което подкрепя тезата, че Китай се превръща във важно средище на съвременната астрономия (а и е бил на древната). За Щатите е обяснимо – те разполагат с множество и разнообразни телескопи и инструменти, както и с традиции в различни области от астрономията и изобщо в науката.
Може да се направят и други интересни изводи: например в най-престижното профилно европейско списание Astronomy & Astrophysics са публикувани повече статии, отколкото в най-престижното американско Astrophysical Journal (тук не броя Nature и Science, които са списания за наука изобщо а не тяснопрофилни астрономически издания).
За съжаление България отсъства от почти всички карти, но това не е защото българската астрономия е изостанала, а защото е малка, точно както по население е малка и страната ни. По тази причина като абсолютни бройки научната продукция е почти незабележима. С Китай е точно обратното – те са много напред като количество и бързо наваксват като качество. Освен това силната им икономика позволява да строят нови телескопи, в това число и космически. Струва си да се отбележи, че заради търговските ограничения те практически нямат собствена инфрачервена астрономия – инфрачервените детектори са продукт на технология с двойно предназначение и никой не им ги продава, поне не официално. Все пак те използват достъпните архивни данни, особено от космическите инфрачервени телескопи – това последното не е от статията, а е мое собствено наблюдение.
И накрая – „преброяването на астрономическите зайци“ е озаглавено „Astrophysics Wrapped 2025: Year-in-Review of Every Astrophysics arXiv Paper from 2025“ и може да се прочете свободно тук:
https://arxiv.org/pdf/2602.12303



https://www.youtube.com/watch?v=Eff4GKnh1AA
https://www.youtube.com/watch?v=I2nMvqtRwhw
https://www.youtube.com/watch?v=q7QmrvX5hQY
https://www.youtube.com/watch?v=-zaCoc-Zn4s