Постинг
01.02 16:44 -
Промяната на климата: астрономическа перспектива
Автор: valio98
Категория: Технологии
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.02 16:45
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 01.02 16:45
Въглеродният двуокис, водните пари и метана са голям проблем за астрономическата спектроскопия, защото поглъщат светлината от звездите и галактиките, и при това количеството им забележимо се променя в зависимост от влажността на въздуха и колко близо до зенита наблюдаваме. Техният ефект може да се коригира – или с наблюдения на стандарти, както е описано тук:
https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/1996AJ....111..537M/abstract
или с моделиране на атмосферата, както е описано тук:
https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2015A%26A...576A..77S/abstract
(безплатен достъп: https://arxiv.org/pdf/1501.07239)
https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2015A%26A...576A..78K/abstract
(безплатен достъп: https://arxiv.org/pdf/1501.07265).
Подходът с моделирането има предимството, че спестява наблюденията на стандарти, а това е важно, защото ако се раздели достъпното наблюдателно време на една съвременна обсерватория на бюджета, ще се види, че една секунда струва няколко 1.5-2 цента. Това може да не е много, но ако за калибровка отиват 10% от нощите, сумата става значителна.
Сега за въглеродния двуокис – той е свързан с промяната на климата като парников газ (английският термин е greenhouse gas). Ако моделираме атмосферата за всеки спектър, с течение на времето можем да видим дали се променя количеството въглероден двуокис и как.
Картинка, показваще изменението перз периода 2014 – 2020 година може да се види тук:

Тя е получена при анализа на данните от спектрограф наречен X-shooter, монтиран на VLT – 8-метров европейски телескоп (всъщност 4 такива телескопа) в пустинята Атакама в Чили.
Статия (но на испански) с повече обяснения може да се прочете тук:
https://www.environmentandsociety.org/exhibitions/de-lupas-telescopios/haciendo-visible-el-carbono-y-el-cambio-climatico
(кликнете на Macrocosos).
Сините точки са измерванията, те имат вертикални черти, показващи грешките на всяко индивидуално измерване. Черната хоризонтална линия показва средната стойност за последната година, червените хоризонтални линии са +/-дисперсията за последната година.
Важният резултат е тенденцията на сините точни да показват все по-големи стойности в времето – това означава, че количеството въглероден двуокис е нараствал с времето през периода на измерванията.
Данните от спектрографа са достъпни в архива:
https://archive.eso.org/wdb/wdb/eso/xshooter/form
Molecfit, кодът, с който се моделира атмосферата е достъпен тук:
https://www.eso.org/sci/software/pipelines/skytools/molecfit
https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/1996AJ....111..537M/abstract
или с моделиране на атмосферата, както е описано тук:
https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2015A%26A...576A..77S/abstract
(безплатен достъп: https://arxiv.org/pdf/1501.07239)
https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2015A%26A...576A..78K/abstract
(безплатен достъп: https://arxiv.org/pdf/1501.07265).
Подходът с моделирането има предимството, че спестява наблюденията на стандарти, а това е важно, защото ако се раздели достъпното наблюдателно време на една съвременна обсерватория на бюджета, ще се види, че една секунда струва няколко 1.5-2 цента. Това може да не е много, но ако за калибровка отиват 10% от нощите, сумата става значителна.
Сега за въглеродния двуокис – той е свързан с промяната на климата като парников газ (английският термин е greenhouse gas). Ако моделираме атмосферата за всеки спектър, с течение на времето можем да видим дали се променя количеството въглероден двуокис и как.
Картинка, показваще изменението перз периода 2014 – 2020 година може да се види тук:
Тя е получена при анализа на данните от спектрограф наречен X-shooter, монтиран на VLT – 8-метров европейски телескоп (всъщност 4 такива телескопа) в пустинята Атакама в Чили.
Статия (но на испански) с повече обяснения може да се прочете тук:
https://www.environmentandsociety.org/exhibitions/de-lupas-telescopios/haciendo-visible-el-carbono-y-el-cambio-climatico
(кликнете на Macrocosos).
Сините точки са измерванията, те имат вертикални черти, показващи грешките на всяко индивидуално измерване. Черната хоризонтална линия показва средната стойност за последната година, червените хоризонтални линии са +/-дисперсията за последната година.
Важният резултат е тенденцията на сините точни да показват все по-големи стойности в времето – това означава, че количеството въглероден двуокис е нараствал с времето през периода на измерванията.
Данните от спектрографа са достъпни в архива:
https://archive.eso.org/wdb/wdb/eso/xshooter/form
Molecfit, кодът, с който се моделира атмосферата е достъпен тук:
https://www.eso.org/sci/software/pipelines/skytools/molecfit
Тагове:
България отново може да търгува с емисии...
Производителите на парникови газове по с...
Звезди по пладне... в Кърджали
Производителите на парникови газове по с...
Звезди по пладне... в Кърджали
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
