Капитализмът има нужда от постоянно разширяване. Това е разбираемо, дори човек да не е икономист: повече и по-големи пазари, повече и по-големи продажби и печалби, повече данъци, но то там и повече социални програми. Обаче разширяването има граници – в рамките на една фирма или корпорация, в рамките на една страна или континент. Сега сме стигнали до един особено забележим и трудно преодолим праг – една планета.

Споделям тези мисли, защото днес при в обсерваторията изнесе едночасов дистанционен доклад Гая Херингтън. Тя е холандка, но по-голямата част от кариерата си до сега е работила в Щатите. Повече за нея може да се научни тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Gaya_Herrington

Най-общо казано, идеята ѝ свежда до това, че човечеството има нужда от стабилност и това е несъвместимо с модела на експоненциално разширяване, което малко или много се опитвахме – като цивилизация – да следваме до сега.

Тази позиция далече не е очевидна. Човешката цивилизация следва модела на всяко живо същество – ако има свободен ареал с приемливи условия, животът ще се разшири в него и ще го запълни. Обаче болшинството живи същества не мислят в перспектива за утре, другата седмица или по-следващата година, както го правим ние, хората. Забележете, че тя не отрича растежа, а предлага разумен растеж, колкото и да е трудно да се дефинира достатъчността. Например в аспекта на индустриите тя противопоставя постигането на печалба, което смята за положително на максимизирането на печалбите, което тя смята за отрицателно и не е трудно човек да се съгласи – много фирми и корпорации гледат на клиента като на дойна крава, която бързат да изцедят, без да се опитват да създадат устойчива икономическа екосистема, в която да процъфтяват всички – и корпорацията, и клиентите.

Ако проблемът беше само с една корпорация, с мед да я намажем, за съжаление това е масова политика и големите съвременни дигиталните играчи са примерни, които дори не трябва да назовавам. В тая връзка горещо препоръчвам новата книга на Кори Доктороу. Негов доклад по темата:

https://www.youtube.com/watch?v=tt65phFv5EU

Днешната лекция беше едновременно много интересна и много обезпокоителна.

Повече за тези идеи може да се прочете в страницата на авторката:

https://gayaherrington.com/

Там има видеозаписи с нейни лекции, включително и TED talk.

А тук може да се прочете нейна статия за ограничения растеж:

https://mahb.stanford.edu/wp-content/uploads/2021/07/yale-publication-1.pdf

Това далече не са нови идеи. Още перз 1972 г. се появява книга – Limits to Growth – чийто автори твърдят, че рано или късно безконтролният растеж ще но доведе до катастрофа. А още през 1798 година е Томас Малтус, с неговата малтусианска катастрофа:

https://en.wikipedia.org/wiki/Malthusianism#:~:text=%E2%80%94%20Thomas%20Malthus%2C%201798.%20An%20Essay%20on%20the%20Principle%20of%20Population%2C%20Chapter%20II.

Наистина,той говори преди всичко да ръста на населението, но до съвременната икономика е половин крачка.

В началото написах, че всичко е недостатъчно – защото желанието за „всичко“ води до недостиг, а „достатъчното“ е достатъчно, защото вероятно ще ни позволи да се справим по-лесно и по-малко болезнено с прекрачването на следващите бариери...