Денят започна със сесия за Diversity and Inclusion – Разнообразие и включване. В България много хора недоволство от подобни събития, забравяйки, че ако не са те, вероятно никой няма да чуе българска дума на международните събития. Тази година представянето на България беше значително по-малобройно от преди – няколко човека бяха дошли от Института по Астрономия на БАН (която българските политици искаха да закриват, склонен съм да подозирам, че по причини, нямащи нищо общо с науката или с бюджет). Като се говори за разнообразие и включване обикновено става дума за астрономическите и в по-широк смисъл – научните среди. Но има и един друг аспект, който обикновено се пренебрегва: включването на широката публика и разнообразието на езици. Това ми позволи още на втория си слайд да сложа надпис на български, като напомняне, че по света има и други езици, освен английския. Той е станал нещо като латински на съвременността – няма как човек да се занимава с наука без да го владее. Но не трябва да се ограничаваме само с него, и нещо повече, популяризацията на науката е много по-ефектива, ако се използва родния език на публиката и информацията се представя в познат за нея културен контекст. Дадох пример от моите собствени научно-популярни статии, разказа за Димитър Пеев (който впрочем е завършил право, но това не му е попречило да основе двете най-големи научно-популярни издания на времето си у нас – вестник „Орбита“ и списание „Космос“. Питах ме за взаимодействието с медиите, които в огромното си болшинство просто превеждат съобщенията за пресата на обсерваториите, без да си дават труда да проучат дали например няма участници от съответната страна – това го каза един холандец, който от дълги години работи в Испания, по повод на съобщението за първите кадри от телескопа Рубин. Най-големият им вестник отразил новината, но пропуснал, че испанските астрономи също участват.
На сесията присъстваха тридесетина човека. Имаше лекции за работа с индианските малцинства – от една чилийка, за цветнокожите – от една бразилка и от за жените – от една испанка, която работи във Виена.
След това дойда обедната пленарна сесия. Университетът е малък и няма достатъчно голяма зала, затова я предават в няколко по-малки зали и аз през последните два дни си намерих една, в която има контакти и слушам от там. Първият пленарен доклад беше исторически обзор за строежа на радиоинтерферометъра ИРАМ и неговия наследник NOEMA, изнесе го Карл-Фридрих Шустер.
Джейсън Хеселс от университета Мацгил разказа за бързите радиоизбухвания. До сега са известни повече то пет хиляди. Те са много бързи – от няколко милисекунди до три секунди. Произхождат от далечни галактики и те бяха открити преди около две десетилетия. Те са многобройни – ако можехме да наблюдаваме цялото небе, щяхме да виждаме един всеки няколко секунди. Някой се повтарят – за сега са известни стотина такива.
Произходът им е свързан с компактни обекти – заради късата им продължителност, – но точният механизъм на образуването им е неясен. Има подозрение, че повечето то тях произхождат от магнетари (неутронни звезди с изключително силно магнитно поле). Има избухвания, които произлизат от сферични купове – един в галактиката М81.
Избухванията са интересни сами по себе си заради физиката, на която могат да ни научат, но са интересни също като средство за изследване на междузвездната и междугалактичната среда. А един особено интересен, периодичен с период около 16 дни, избухва в област на активно звездообразуване в не особено далечна галактика:
https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2021ApJ...908L..12T/abstract
За сега поне неотговорените въпроси за бързите радиоизбухвания са повече от отговорените. Но поне вече е ясно, че има различни класове от тях и че могат да се използват за космологични изследвания. И всичко това – за двадесет години, половината от които са отишли за да се потвърди, че тези радиоизбухвания имат астрономически произход (а не са артифакти примерно то клетъчната телефонна мрежа или от някоя зле изолирана микровълнова печка – това се е случвало на радиоастрономите).
Има един пример за избухване в нашата галактика, което е съпроводено с рентгеново избухване. Но за далечните радиоизбухвания няма аналози, което вероятно е въпрос на недостатъчна чувствителност в рентгеновата област.
Кейт Мкгуаър от Дъблин за правенето на „точна“ космология със свръхнови Тип Ia. Тови тип свръхнови избухват с двойни звезди, едната от които е бяло джудже. От нормалната звезда към бялото джудже изтича материал, точно както при новите и при симбиотичните звезди, но тук бялото джудже е масивно и когато масата му надвиши една граница – на Чандрасекар, от 1.4 пъти масата на Слънцето – то избухва. Системата напълно се разрушава, за разлика от другите споменати избухващи системи. Ролята на тези свръхнови в космологията идва от това, че те са „стандартни“ – максималната им яркост зависи по добре определен начин от формата на кривите на блясъка им – brighter is broadder (по-ярките имат по-широка крива на блясъка). Това позволява подобни свръхнови да се използват за определяна не разстояние и от там – на константата на Хъбъл, която ни казва каква в скоростта на разширяване на Вселената и каква е нейната възраст.
Търсенето на свръхнови с космологични цели е огромна индустрия в астрономията – ZTF и Рубин, за които стана дума по-рано, правят или ще правят това. ZTF е открило над 3000 хиляди Тип Ia свръхнови. Заради голямата честота на наблюденията, много от тях са открити още преди да достигнат максималния си блясък. Следващите години ще са златни за подобни изследвания, и не само заради Рубин – в кадрите, които бях показани само преди няколко дни, в понеделник, вече са открити свръхнови. Скоро в ЕСО ще започне работа един спетрограф, 4MOST, с повече от хиляда оптични влакна, който ще наблюдава огромен брой галактики. Само заради големия брой свръхнови, които Рубин ще открива всяка нощ и заради големия брой оптични влакна на  4MOST, по случайност ще бъдат наблюдавани галактики, в които има свръхнова и за няколко години ще бъдат получени – без никакво специално планиране – спектри на хиляди свръхнови.
Накрая на пленарната сесия беше церемонията по закриването – въпреки, че следобедът предстоят още сесии, чак до към шест часа вечерта. Раздадоха награди то томбола, за най-незамърсяващо пътуване – с ферибот и влак от Брюксел до Корк. Обявиха къде ще бъде следващата годишна конференция на съюза – в Лозана от 29.06 до 3.07.2026 г.
През обедната почивка отидох на представяне на колегите от VLTI – това е интерферометър, който се състои от четирите 8-метрови телескопа ВЛТ (а ако те са заети, може да използва няколко по-малки 1.8-метрови телескопа, но това работи само за по-ярки звезди). Това беше мини-курс за използване на VLTI, което включваше всички стъпки – от писане на заявка и проверка на архива, до обработка и интерпретация на данните. Направиха и обзор на съществуващите кодове за анализ на данните. Интересно, че говориха много хора, от къде ли не, не само от ЕСО, което показва, че общността от ползвателите на VLTI е доста широка.
Това е страницата на сесията за VLTI:
https://eas.unige.ch/EAS2025/session.jsp?id=LS7
А тук е подборка на доклади и програмни средства:
https://github.com/amerand/easyVLTI2025
Те регулярно организират школи по интерферометрия и там има и връзки към материалите от тия школи.
Последните две сесии отидох на симпозиума за Гая. Първият доклад беше за цензуса на пулсиращите променливи от типа RR Lyr в каталозите на Гая. Има теория, че тези звезди трабва да са в двойни системи, но до сега са открити много малко подобни системи. Отриването им не е тривиално, защото това би трябвало да са малко масивни двойни, а и самите RR Lyr пулсират. Докладчикът, Джулиано Йорио от Барселона беше използвал съществуващите наблюдения на Гая за да покаже, че сегашната липса на детекция показва, че не повече от 20% от RR Lyr може да са в двойни системи, с което ефективно отхвърля тази теория. Следващите години с идването на последните данни от Гая (напомням, че самият космически телескоп вече не работи, но не всички данни от него са обработени) ще позволят да се направи още по-добра проверка на теорията за двойнствеността на RR Lyr-ите.
Вторият доклад изнесе Марчела, от името на Джулиа Де Сома, която заради грип не успяла да дойде) и той беше за друг вид пулсиращи променливи – цефеиди. Цефеидите, както и RR Lyr-ите се използват за измерване на разстояния, в Млечния път и до някой от по-близките галактики. Но има ефекти, свързани с химичния състав на звездите и те са използвали данните от Гая за да калибрират тази зависимост. По същество те са извели наново всички зависимости, които включват периодите, светимостта и металичностите на Цефеидите, използвайки наблюденията на Гая. Това не е нов резулта, но такива работи, които се наричат с английския израз bread and butter обикновено са много полезни и се използват много, защото са полезени.
Ю Ли от университета в Екзетър разказа за интерферометрично изследване на двойните звезди, наблюдавани с Гая. Идеята на подобни измервания е да се определят точно орбитите и да се измерят масите на двете звезди. Те са се образували по едно и също време, от един и същ газово-прахов облак, така че са чудесен тест за моделите на звездната еволюция – двете звезди трябва да се опишат от модели, които имат еднакви възрасти и еднакъв химичен състав, но единствено масите им са различни. Нещо повече, масите определени по този начин, могат да се сравнят с масите определени по други начини, примерно по метода на астросеизмологията. Всичко това е особено важно за еволюиралите звезди, като например тези, които са на клона на гигантите. За сега те са направили тези сравнения за десетина звезди, с няколко изключения, масите, определени по различните методи съвпадат, но за две звезди разликите са големи. Явно, извадката трябва да се уве,личи за да се разбере дали в отклоненията има някаква систематика. Разбира се, това е вярно за почти всяка задача в астрономията.
Следващият доклад бе главната причина да дойда на тази сесия. Изнесе  го Барош Гауза от университета Зелена Гора, Полша и той беше за търсене на спътници на звезди с високо собствено движение. Това съм го правил и аз, и даже в момента работа по нещо подобно.
Те са погледнали първо на всички обекти с малка маса в рамктие на 20 парсека от Kurpatrik+ (2024). Толераснът на отклоенение в собствените движения  е 50 mas/yr, максималното отдалечение до 10,000 AU, а спектралният клас M8V или по-късен. Намерили са 111     кадидата от които примерно половината не са известни. Направили са спектри и за получили 27 L джуджета, но нито един от тях не показва линия на литий, което означава, че това са малкомасивни звезди, а не кафяви джуджета. Ценното в този проект, е че, по главната звезда в системата може да се определи сравнително точно възрастта на системата – нещо, което е доста трудно за малкомасивните звезди и  кафявите джуджета.
Ксавиер Перез-Коути от Коруня говори за двойни системи от бели джуджета и обикновени звезди от главната последователност. Този проект използва факта, че Гая има каталог от около 100 хиляди бели джуджета с нискодисперсни спектри (разрешение около 70), които могат да бъдат изследвани за двойнственост – с няколко порядъка повече от предишните каталози от бели джуджета. От друга страна това е трудна задача, защото 70 е изключително ниска дисперсия и спектралната класификация е трудна. За да го направят те са ползвали невронна мрежа, тренирана да отделя спектрите с инфрачервен ексцес. Освен това са добавили фотометрия от други обзори, като се почне от ултравиолета от GALEX и се стигне до средното инфрачервено от WISE.
Последният доклад бе са определяне на екстинкцията по високодисперсните спектри ор Гая. Изнесе го Александро Ескаба от Гренобъл. Да, Гая има и спектрограф. Даже три: син и червен, които покриват практически целия визуален диапазон, и високодисперсен, който покрива областта около калциевия триплет, около 0.85 микрона. Има спектри на около 220 милиона звезди, достъпни са в архива им. Хората от този екип са разделили спектрите на изкуствени „филтри“ и са генерирали светове от тези спектри, и синтетични диаграми цвят-цвят, и са калибрирали всичко по близки звезди, които имат малко или нулево почервеняване. Заради много цветове те имат 47 различни диаграми. По всяка са определили почервеняването, като са взели под внимание промяната в цветовете заради металичността. Проектът им не е завършен – в момента правят проверка на резултатите, сравнявайки техните екстинкции с оценки от литературата. За сега само е ясно, че има значително подобрение на
точността на оценките на екстинкцията – поне фактор от пет до всяка отделна звезда, в сравнение с най-добрите оценки, достъпни в момента в литературата.
Ето че дойде и последната сесия. Първият доклад от нея беше за астероиди. Гая прави астрометрия и на тях, точно както на двойните звезди. Нещо повече, дори астрометрията е толкова точна, че може да регистрира даже двойни астероиди, които са толкова близо един до друг, че се виждат като един обект. Но почти никога двата компонента на подобна двойна система не са еднакви, така че при движението им по орбитите около общия център на масата центроидът на изображението се мести. Така може да се определят масите на двата компонента. Нещо повече, техният екип е правил наблюдения на преминавания на астероиди пред звезди – при подобни наблюдения се вижда как астероидът засенчва звездата и това позволява да се измери размера на астероида и неговата плътност.
Томас Хайнек от Кембридж говори за влиянието на средата върху образуването на планети. Средата за него са разсеяни купове. Много малко то тях оцеляват – под 10%, останалите се разсейват и звездите извън куповете, които виждаме сега, някога са били в  купове. Тяхната идея е да изследват протопланетните дискове в близки звездни купове с известни металичности, възрасти и разстояния. Те са подбрали около 200 купа, които са достатъчно богати на звезди за да има разумна статистика. От тях само около тридесетина купа съдържат звезди с планети. Първият им резултат е, че куповете с планети са ситематично по-високо металични – с около 0.7 dex – от куповете бе планети. Това е вярно за металичности определени от различни спектроскопски обзори, което прави резултата по-надежден. Разпределението на металичностите на куповете с планети съвпада с разпределението по металичности на звездите, които не са в купове, но имат планети. Това също не е изненадващо. Очаква се догодина, когато станат достъпни и последните данни от Гая, значително да се подобри статистическта основа на това изследване.
Трети представи работата си Диего Годои-Ривера от Тенерифе. Той комбинира архивна фотометрия от космическия телескоп Кеплер с данните от Гая за да изселдва звездното население в областта, кояо Кеплер е снимал – около 100 квадратни градуса.
Мног сходен по идея беше и следващият доклад, който изнесе Джулия Панини от Страсбург, но тя беше комбинирала данните от Гая с архивни спектри от APOGEE – това е американски спектроскопски обзор в инфрачрвената област, с високо спектрално разрешение, много подходящ за химически анализ на студени звезди. Тя беше комбинирала собствените движения и паралаксите от Гая с радиални скорости и химичен състав от APOGEE и беше подобрила цензуса на членовете на купа Омега Кентавър. Нещо повече, тя беше търсеила звезди, които имат същия химичен състав като купа, но са извън него – т.е. те са „изхвърлени“ от купа вследствие на динамично взаимодействие. Тя е намерила шест такива звезди.
Едита Стонкуте от Вилнюс говори за един микролензинг евент, наблюдаван от Гая. Това е явление, предсказано от Айнщайновата теория на гравитацията, което се свежда до това, че пътя на светлината се отклонява от правата линия при наличието на гравитация: ако две тела се наредят едно зад друго по линията на зрение, светлината на задното, която достига до нас, ще се отклони от гравитацията на предното. Gaia19dke, което те са наблюдавали е продължило много дълго – около 5 години – и е предизвикано от бяло джудже с маса около половината на Слънцето. Далечната звезда е червен гигант. Статията им е свободно достъпна тук:
https://arxiv.org/pdf/2309.03324
И накрая, последният доклад на Алфред Кастро Гинар от Барселона, беше посветен на моделиране на моделиране на чувствителността на Гая. Вече писах по друг повод, че един каталог, без оценка на неговата пълнотата или по-скоро непълнота, няма особена стойност за статистически изследвания. Затова подобни упражнения, които оценят чувствителността на обзорите, са толкова необходими.

*

Конференцията приключи. Една седмица астрономия, нови резултати, обзорни доклади и най-важното – срещи с интересни хора и разговори на интересни теми. Появиха се разни идеи, и най-важното – успокоих се, че никои колеги не са направили същото, като многобройните ми недовършени проекти. ;)



За ИРАМ може да се прочете тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Institut_de_radioastronomie_millim%C3%A9trique
За НОЕМА може да се прочете тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Northern_Extended_Millimeter_Array
За бързите радиоизбухвания може да прочетете тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Fast_radio_burst
Страницата на интерферометъра VLTI:
https://www.eso.org/sci/facilities/paranal/telescopes/vlti.html
За космическия телескоп Гая:
https://www.esa.int/Science_Exploration/Space_Science/Gaia
https://en.wikipedia.org/wiki/Gaia_(spacecraft)
За APOGEE:
https://www.sdss4.org/surveys/apogee/
Какво е микролензинг може да се прочете тук:
https://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_microlensing