Днес, на 19.05.2025 по обяд, в ЕСО, Гаршинг започва конференция, която ще продължи до четвъртък, включително. Името на конференцията е съкращение: RAVEYSO, което означава The Role of Accretion and ejection Variability in the Evolution of Young Stars Objects and Their Disks.

Страницата на конференцията може да се види тук:
https://www.eso.org/sci/meetings/2025/raveyso.html
Програмата е достъпна тук:
https://www.eso.org/sci/meetings/2025/raveyso/programme.html
Аз само планирам да слушат някои доклади, няма да представям нищо, но поне съм съавтор на някой работи. Но темата ми е интересна покрай работата ми по обзора VVV/X (https://vvvsurvey.org/) и общо взето се възползвам, че конференцията се провежда в обсерваторията, където работя. Опитът ми показва, че ако една конфернция е в твоя институт, човек никога не може да участва в нея пълноценно заради обичайните задължения на обичайната месторабота.
Темата на конферненцията заслужава малко обяснение. Става дума за най-ранния период от живота на звездите, когато те все още са обградени от газово-прахов диск. Звездите все още „растат“, поглъщайки материал то диска, а в самият него се зараждат ядрата на бъдещите планети. Физиката на тези процеси е физика на нестабилността, както отбеляза Грег Херцег (Greg Herczeg), изнасящ първия обзорен доклад. Той е астроном от университета в Пекин и местоработата му е един пример за напредъка на китайската наука и за съзнателното усилие да се привлича талант отвъд граница, което означава Европа и Щатите.
Защо нестабилност? Защото телата, които обикалят около някаква голяма маса, примерно звезда, не започват по чудо да се приближават към нея. Пример – планетите от слънчевата продължават да обикалят около слънцето милиарди години. Нещо екстраординарно трябва да се случи, за да загубят те ъглов момент (казано по-просто – скорост) и да започнат да се приближават до звездата. Пример за подобно извънредно явление може да бъде сближаването с някоя друга звезда. Но прим младите звезди, които са обградени от дискове, взаимодействието между частиците в самия диск помага те да загубят скорост и да започнат да падат. Обяснението на този факт отне първата трета от половинчасовия обзорен доклад на Херцег. Останалото време бе „разходка“ по най-забележителните избухливи млади звездни обекти. Той ги използва за да обясни различни детайли от тяхната физика – например как параметрите на най-вътрешната и най-горещата част на диска може да се определят с помощта на ултравиолетова спектроскопия. Това опира до един отдавна известен закон – на Виен от 1893 година, според който колкото по-горещо е едно тяло, толкова по-високоенерегетични (иначе казано – по-сини) фотони излъчва до. Не е трудно да се предположи, че дисковете около звездите да по-горещи, колкото по-навътре ги наблюдаваме и обратно. Следователно външните части от дисковете излъчват предимно в милиметровия диапазон и има чудесни изображения от субмилиметровия телескоп АЛМА на дискове:
https://www.eso.org/public/images/eso1436a/
Херцег и неговият аспирант Каравало пък използват ултравиолетова спектроскопия с Хъбъл за да изследват най-вътрешната част на дисковете:
https://arxiv.org/abs/2409.10796
https://arxiv.org/pdf/2409.10796
Спектрите показват, че върху звездата в настоящия момент пада материал, т.е. протича акреция. С други думи, в диска на звездата има нестабилност дори в периодите, когато тя не е особено активна.
Вторият обзорен доклад беше изнесен от Лаура Внетути (Laura Venuti) от американския СЕТИ унститут и беше посветен на младите звезди с малки маси. Тя разказа, че е много показателно обектите да се делят по два параметъра: доколко периодични са промените на блясъка и доколко са симетрични промените по поток (избухвания и затъмнения). Тя обясни как могат количествено да се параметризират тези променливи и че има нужда от различни механизми за обясняване на различните видове променливост: като се почне от акреция, мине се през по-горещи или по-студени петна на повърхността на звездите и се стигне до затъмнение от прахови структури, както и техни комбинации. Това беше изключително добре организиран и логически обоснован обзор, който по систематичен начин представи различните поведения на променливост и различните механизми, които ги предизвикват. Една от основите диаграми тук дойде от чудсната оборна стария на Уйлям Фишер и ко. от 2023 година – вижте Фигура 3 тук:
https://arxiv.org/pdf/2203.11257
Тя показва как амплитудите а променливост на различните видове млади звезди са свързани в характерните периоди на промяна.
От втората следобедна сесия успях да изслушам само един доклад – за приоменливостта на младите звезди в диапазона 3-5 микрона – това е зона от електромагнитния спектър, която много трудно преминава през земната атмосфера и се налага подобни наблюдения да се правят от космоса, с космически обсерватории като WISE и Spitzer:
https://en.wikipedia.org/wiki/Wide-field_Infrared_Survey_Explorer
https://en.wikipedia.org/wiki/Spitzer_Space_Telescope
Изнесе го една аспирантка – Елизабет Банкс (Elizabeth Banks), която беше съставила каталог на всички променливи с амплитуда по-голяма от една звездна величина и ги бе класифицирала по вида променливост. Без съмнение нейната извадка ще легне в основата на много бъдещи теоретични работи.
И така, конференцията започна...