Колкото повече паразитни светлини има около нас, толкова по-малко звезди се виждат на небето. Светлинното замърсяване е глобално и нищо чудно звездното небе да „изчезне“ за следващите поколения.

Миналата година успешната работа на нашата обсерватория бе застрашена от голям инфраструктурен проект в Чили, който трябва да произвежда амоняк и водород от слънчева енергия. За съжаление проектът предвижда денонощен цикъл на работа и ще изисква значително осветление. Всичко това ще става на 5-10 км от Паранал и разбира се, ще предизвика значително увеличение на светлинния фон и разбира се, слабите звезди ще изчезнат.

Паранал, е обсерваторията, която в момента разполага с най-тъмното небе:

https://www.eso.org/public/images/eso2501b/

Ако проектът се осъществи няма да е така повече и парадоксът е, че чилийският мегапроект – който всъщност е на голяма американска компания – няма нужда да се строи толкова близо до Паранал. Те ще могат да правят същото и на 20-50-100 км от нашите телескопи, а ние не можем да си ги вземем и да ги пренесем някъде другаде.

Карта на телескопите и на въпросния проект може да се види тук:

https://www.eso.org/public/images/INNA-map-EN/

През последните месеци бяха направени няколко изследвания на ефекта от паразитното осветление върху работата на обсерваторията. Днес бяха обявени резултатите от посленото:

https://www.eso.org/public/news/eso2506/

Самият доклад (обем 8 стр.) в пдф формат може да се прочете тук:

https://www.eso.org/public/archives/releases/pdf/eso2506a.pdf

За съжаление проблемите не се ограничават с осветлението: ще има повече прах, по-силна турбулентност на въздуха и дори повече микровибрации.

Българската национална обсерватория „Рожен“ също страда от подобен проблем заради близките ски курорти и осветените ски писти за нощно каране.

В същото време строителството на ELT – гигантският 39-метров телескоп напредва, както може да се види от това видео:

https://www.youtube.com/watch?v=t3GJbCasyOo

Според последните планове се очаква се той да получи първите пробни изображения през месец Март 2029 година и да започне редовни научни наблюдения през месец Декември 2030 година:

https://www.eso.org/public/announcements/ann25001/

 

през който преминава Слънчевата система?
Нощем не се вижда светещо, а черно небе, с ПРОМЕНЛИВ брой звезди Преди около месец беще останала само една... Младите поколения може би не са виждали що е Ботевото "звезди обсипят свода небесен".
Картината беше дивна и неописуема, но вие сигурно сте виждали стари снимки, с безбройните, гъсто разположени звезди и яркия млечен път.

Тук обяснявам защо:
https://valio98.blog/technology/2024/12/06/kyde-izcheznaha-slabite-zvezdi-i-dali-zemiata-i-slynchevata-.1931813
Ако имаше прах, звездите не само щяха да станат по-слаби, но и по-черени - както Слънцето и Луната, когато са близо до хоризонта.
Има най-обикновени облаци в земната атмосфера и има светлинно замърсяване, за каквото става дума в горното съобщение.
А звездите продължават да си обсипват свода небесен, но за да им се наслади човек. трябва да се отдалечи на стотици километри от градовете. В България почти няма начин. :(

ПС Ярката "звезда" преди около месец вероятно е била Венера или Юпитер, те бяха най-ярки на небето последните седмици.

Но нема начин да прогледнеш.
"Ако имаше прах"?
Прах има във Вселената. Това требе да си го учил. Какво му е невъзможното, нашето Слънце да ни заведе в облак прах?

техвият спектър се разлага много повече заради прехода под МАЛЪК ъгъл от космически "вакуум" до атмосферното налягане на Земната повърхност.

Има два процеса: диференциалната рефракция води до това, че "сините" и "червените" изображения на слънцето се отместват едно от друго, но не променя интенизтета им; разсейването - също както и от праха в междузвездната среда - е по-силно за синята светлина и по-слабо за червената; образно казнао синята светлина от Слънцето се разпръсква във всички посоки, а червената си продължава към нас и така Слънцетпо почервенява.
Тук е обяснено доста добре: https://en/wiki/Atmospheric_refraction

От 30+ години му се любувам мна праха. ;)
Звездите изчезват само за хората в гъстонаселените и добре осветени места. От далечните и добре изолирани обсерватории звездите продължават да си се виждат, както и преди.
Обаче примерът с Паранал и амонячно-водородния проект показват, че дори изолацията и разстоянията не са гаранция - това може да се случи дори на такива далечни места.
Цветът на звездите е важен, защото по него човек даже на око, без каквито и да е инструменти, може да разбере дали звездите изчезват заради прах или просто заради недосттатъчна адаптация на около заради светлинното замърсяване. Ако всички звезди изведнъж почервенеят като Бетелгейзе, значи е прах. Но това не се наблюдава.
Според мен най-важното в цялата история е, че човешката алчност и глупост са на път да убият още еидн ресурс - звездното небе. И това ще е загуба не само за астрономията - тя и без друго все повече и повече се измества в космоса - но и за обикновенните хора: все едно да ни лишат от каквито и да е гледки към Рила или Пирин примерно.
Астрономите по света говорят за светлинно замърсяване далече преди аз да съм се родил. Обсерваториите, които някога са били в центровете на градовете, се местят все по-далече и по-далече - в пустини и планини. Подходящ пример е Ватиканската обсерватория, която от Ватикана - в центъра на Рим(!) - се премества първо в Castel Gandolfo - в покрайннините на италианската столица, а после - на една планина в пустинята в щата Аризона.
Повече за тези неща може да се прочете тук: https://en.wikipedia/wiki/DarkSky_International

Отче наш, "ти, който си на небето" е казано. Ми сега, като ние не виждаме Небето, Ти нас виждаш ли ни?
Втасахме!

... на църква, а не в Интернет.