Всеки ден на най-популярния сървър за астрономически статии се появяват по 70-80 препринта. Голяма част от тях са вече приети за публикация, но примерно не са преминали езиково редактиране. Обаче авторите им бързат да ги направят достъпни, за да започнат статиите да събират цитати... Това е друга история, а сега за следната статия:
Reflections on “Can AI Understand Our Universe?”
от Yu Wang, който е професор в университета Сапенца, в Рим.
Статията е свободно достъпна тук:
https://arxiv.org/pdf/2501.17507
Мисля, че си заслужава човек да погледне изводите му, които се простират далече отвъд специализираната астрономическа проблематика:
... enables AI to process large amounts of information simultaneously, capturing complex relationships and forming what can be described as a “synthetic intuition” that goes beyond human intuition... The Chain-of-Thought reasoning method enables AI to solve complex problems step by step, decomposing them into logically connected sub-tasks... AI’s multimodal capabilities allow it to process and integrate data from diverse sensory inputs, extending its range of “perception” and forming entirely new types of intuition... AI can “perceive” physical phenomena that humans cannot directly experience, forming entirely new intuitions about the world... However, compared to the human brain, current AI technology appears relatively crude both in its mathematical formulation and practical performance...
In summary, while AI could potentially achieve and even surpass human-level understanding, current technologies remain in the early stages of development. AI is still like an infant in its cradle, requiring us to explore more data and develop new methods to nurture and educate it.

И на български:
... позволява на ИИ да обработва големи количества информация едновременно, регистрирайки сложни взаимоотношения и формирайки нещо, което би може да се опише като „синтетична интуиция“, която надминава човешката интуиция... Методът на разсъждение стъпка по стъпка позволява на ИИ да решава сложни задачи, разлагайки ги на логически свързани подзадачи... мултимодалните възможности на ИИ му позволяват да обработва и комбинира данни от различни сензорни входове, разширявайки обхвата си на „възприятие“ и формирайки съвсем нови видове интуиция... ИИ може да „възприема“ физически явления, които хората не могат направо да усетят, образувайки изцяло нов вид интуиции за света... Въпреки това, сравнена с човешкия мозък, съвременната ИИ технология изглежда сравнително груба както в математическо отношение, така и в представянето си в практическата...
Накратко, докато ИИ може потенциално да настигне и дори да надмине нивото на човешкото разбиране, днешните технологии си остават в начални етапи на развитие. ИИ все още е като бебе в люлката си, което има нужда ние да съберем повече данни и да развием нови методи за неговото отглеждане и обучение.

*

С още по-други думи, вече ИИ ни превъзхожда с възможностите си да събира и обработва данни, които човекът принципно не може да постигне (дори само защото не виждаме в ултравиолетовата и в рентгеновите област без специални приспособления) и в такива количества, каквито ограниченият човешки живото няма да стигне за да обхванем. Според автора, сами по себе си тези предимства позволяват на ИИ да разкрива връзки и знания, които за нас са предизвикателство.
От друга страна, ние не сме ограничени в същата степен, в която ИИ е ограничен от заложените в него алгоритми и от базата данни, по която е обучен. Това може да се промени един ден, но все още не сме стигнали до там.
Настрана от тази статия – ИИ се използва с голям успех в астрономията за решаване на тясно специализирани задачи – примерно класификация на галактики по тяхната морфология или на променливи звезди по начина, по който променят блясъка си. Чел съм, че и в медицината имат подобен опит, примерно с разпознаването на тумори.
Обаче никой не е успял да създаде така наречения „общ ИИ“ – шеговитият критерии за него е способността да влезе в случайна къща и да свари кафе...
Сега Yu Wang добави още един критерий – способността на ИИ да разбре Вселената... каквото и да означава това.

ИИ ще разбере Вселената преди много Човеци. Защото докато Човеци се занимават с ежедневно оцеляване или благоуспяване - ИИ рови в безкрайни бази данни и трупа информация, от която рано или късно, ще се роди "синтетичнта интуиция".

А може ли някой да каже, че нашата интуиция не е синтетична? Или че нашият интелект не е изкуствен? Или че техният не е природен феномен, т.е.естествен. Ако някое животно си построи бърлога - това е приридно явление. Ако се ориентира безпогрешно хиляди километри полет - това е чудо на природата. А когато Човекът - едно чудо на природата, направи нещо - вече е "неестествено"...

Има една друга сложност. Не знам дали е преодолима. Все още не е ясно как работи съзнанието ни. Логиката е само един от инструментите му, дълбоко в себе си то крие много и именно оттам тръгва всичко: мотиви, желания, стремеж. Изглежда цялата вселена се стреми към нещо по-хубаво, но човек се опитва да осъзнае тези закони, да асимилира този стремеж като своя мисъл. Оттук започва и свободата му. Пита се "защо", а това понякога го обърква, крайно го ограничава в други случаи...и развива. Двата стремежа: на природата и на човек да я опознае са заложени, нямат обяснение. И тук има едни тъмни дебри, до които може би е невъзможно да се стигне единствено логически. Това е живота, който засега е далеч от ИИ. Може би, в един момент ще започнем да му изглеждаме нерационални, в следващият - единствения вариант е да започнем да се толерираме.

Според мене тъжната истина е, че бедните нямат шанс и главаната причина виждам в недостъпното образование - ИИ засилва значението на образованието и след ИИ остават или най-неквалифицираните професии или най-квалифицираните; първите произвеждат нови работиещи бедни, а вторите са недостпни заради скъпото качествено образование.

За симулациите - това е мнооого интересено, има един шведски филовоф - Ник Бостром, който пише доста за това. Странциата му е: https://nickbostrom/
Там съм попадал на интересни материали.

С уговорката, че това, което имаме сега не е истиснки ИИ, а "интерполатор" на човешките разбирания/текстове/идеи/заблуждения/т.н. - и аз съм склонен да мисля, че ще се наложи да се научим да живеем с ИИ. Обаче дали един пълноценен ИИ ще иска да живе с нас е друг въпрос. За сега само можем да гадаем. Впрочем, във фантастиката има и положителни, и отрицателни примери. Сещам се за ИИ-ти в Културата на Банкс, за Пандем от едноименния роман на Дяченко... От другата страна имаме Терминатор... Един начин да се "избегне" конфкта може би е ако се окаже, че ние нямаме пресичащи се интереси - можем да екстраполираме, че вероятно ИИ ще тръгне по пътя на минимизацията и ако това наистина стане и екстраполираме този процес далеч зад технологиите на съвременността, за ИИ ще е нужна мислеща материя, а дали тя е част от гранитна скала или от интелигентно живо същество - няма значение. От друга страна, ние вероятно даже няма да забелзваме дали в нас самите _има_ други - може би милиони или милиарди - мислещи същества, дали ние самите сме направени от мислеща материя.
Това го пиша като фен и фантаст - във фантастиката има подобни примери: един е разказът "Алена капка кръв" от нашия си български автор Никола Кесаровски. Има го в свободен достп, струва си да се прочете.