Небето постоянно се променя. За повечето хора, който го удостояват най-много с някой случаен поглед от време на време, то вероятно изглежда като най-постоянното нещо на света – звездите си светят и само от време на време дискът на Луната се появява или изчезва. Обаче ако му отделите повече внимание, ще бъдете възнаградени с богата картина на очарователни промени. Разбира се, планетите се движат, можем да видим фазите на Венера и дори неуловимия Меркурий, който умело се крие лъчите на слънцето. Още по-интересна е „дулбоката“ Вселена с нейните свръхнови.

Но и близките звезди не са за пренебрегване – през 1952 година Ото Струве, последният от династия астрономи, дълга три поколения, публикува късичка статия, в която предлага да се създаде мрежа от инструменти за измерване на радиални скорости с висока точност, с която потенциално може да се откриват планети. По онова време това е било невъзможно (и днес е предизвикателство, въпреки огромния технологичен напредък), но цялата днешна индустрия от хиляди статии за търсене на екзопланети по метода на радиалните скорости е наследник на тая късичка публикация.

Но това не е всичко. В предпоследния параграф Струве шише, че „разбира се, ще има и пасажи“ (още известни с побългарената английска дума транзити). Това е явление, при което планетата преминава между наблюдателя и звездата, около която обикаля, и скрива от нас малка част от повърхността на звездата, което води до намаляване на блясъка на звездата – чисто геометричен ефект.

Статията на Струве може да се прочете свободно тук:

https://articles.adsabs.harvard.edu/pdf/1952Obs....72..199S

Той оценя, че намалението в блясъка ще бъде до 2% и наистина е така, но само за планетите-гиганти като Юпитер. За по-малките планети – по-малко. Важното е, че този метод за търсене на планети – по „намигането“ на техните слънца, когато звездите минават между нас и звездата – е значително по-евтин, когато става дума за наблюдателно време. Наистина, спектрографите с високо спектрално разрешение обикновено могат да наблюдават една единствена звезда, докато камера с достатъчно голямо полезрение може да наблюдава едновременно стотици хиляди звезди. Разбира се, равнините на орбитите на различните планетни системи са ориентирани по случаен начин и огромното болшинство планети не пресичат линията на зрение от нас към своята звезда, но това може да се компенсира с наблюдаване на много звезди.

Повече за метода на пасажите може да се прочете тук:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4

или тук:

https://en.wikipedia.org/wiki/Methods_of_detecting_exoplanets#Transit_imaging

Защо беше необходимо това дълго въведение?

Защото предпоследният ден на конференцията започва симпозиум за PLATO – космически телескоп, който предстои да бъде изстрелян в края на 2-26 година и да започне работа през 2027 година:

https://platomission.com/summary/

PLATO се състои от 26 (!) малки телескопа с голямо поле на зрение (над две хиляди квадратни градуса). Това е различен подход от този на мисиите „Коро“ и „Кеплер“, които се състоят от по един телескоп. Множеството малки телескопи позволяват да се наблюдават ярки звезди (които са малко и разпръснати по небето, затова голямото поле на зрение на важно) без да се налага детекторите да се четат прекалено често (защото иначе ярките звезди ще прогорят дупки в детекторите; шегувам се – ядрата на изображенията на ярките звезди ще се наситят и няма да може да им се прави точно фотометрия, каквато е необходима за откриване на екзопланетите). При сегашните параметри на телескопите времето на интеграция ще е 20-на секунди (за две „бързи“ камери – по-малко) и ще бъдат обхванати звезди, които са по-ярки от 11 звездна величина.

Яркостта на звездите е важна, защото не е достатъчно само да открием планета, а искаме и да разберем каква е, и в идеалния случай – дали е обитаема и дали има условия за живот. Параметрите на PLATO са подбрани така, че инструментът да е оптимален за намиране на малко планети, подобни за Земята. Изследването на една екзопланета-кандидат, открита по метода на пасажите изисква спектроскопия с високо спектрално разрешение – това е първата стъпка и тя дава масата на планетата. Могат да се определят и други параметри, като наклона на орбитата спрямо наклона на оста на въртене на звездата и даже химичния състав на атмосферата.

Представете си само – можем да определим от какво се състои атмосферата на планета, разположена на десет или хиляди, дори стотици светлинни години!

Днес и утре тече симпозиум, посветен на тази мисия. Понеже тя не работи все още и няма резултат, докладите са теоретични и подготвителни – описват телескопа, списъка с обекти, които ще наблюдава, областите от небето, към които ще бъда насочен и различни
„политически“ въпроси – членство в консорциума, приноси, достъп и ограничения в достъпа. Веднага след изстрелването телескопът е бъде насочен към област в Южната небесна полусфера. Има много причини за този избор, навярно водеща сред тях е наличието на множество телескопи за по-нататъшни наблюдения на намерените екзопланети-кандидати.

Най-забележителното в тая мисия е, че данните ще бъдат обработено на борда на космическия телескоп, защото капацитетът на радиовръзката не позволява прехвърлянето на огромните изображения, които ще бъдат получавани всеки двадесетина секунди. Така че, на Земята ще пристигат обработени криви на блясъка и те ще бъдат достъпни за общността през архива на ЕСА. Осем процента от наблюдателното време ще бъде достъпно за заявки от външни ползватели. Това се очаква да покрие няколко хиляди обекта.

За сега не е ясно колко ще продължи мисията и каква ще е стратегията. За сега само е ясно, че първото поле на южното небе ще бъде наблюдавано непрекъснато поне две години.

Моята връзка с проекта е един спектрограф, който строим заедно с колеги от Чехия и Германия. Той все още се строи, но се предполага, че в края на годината ще бъде монтиран на един 1.5-метров телескоп в Чили. Междувременно на този телескоп е монтиран друг спектрограф, не толкова стабилен (което е важно за измерване масите на екзопланети) и аз го използвам за да изследвам характера на променливи обекти, идентифицирани от мисията „Гая“. С един чех пишем статия за това, той направи и няколко наблюдения на техния 2-метров телескоп в Ондежов на обектите на северното небе. Даже имах постер и насрочен мини-доклад за всичко това в понеделник, но се наложи да го отменя в последния момент, защото се застъпи с демонстрацията на нашите средства за обработка на данни.

През обедната почивка слушах лекция на една дама, постдок от нашата обсерватория за моделиране на екзопланети. До скоро се радвахме да регистрираме линия на поглъщане в атмосферата на някоя планета, сега е възможно да се изследват профилите на тези линии, което означава да се изследват движенията на газовете в атмосферите на екзопланетите – вятър, вертикален пренос.

След това – кратка секция по популяризация на астрономията. Залата беше пълна – поне 80 човека, може би повече. Сесията не разделена на няколко части – като се започне от децата и се стигне до възрастните. Почти всички лектори бяха ентусиазирани и си мисля, че трябваше да предложа презентацията си за тук, а не за сесията по разнообразието. Специално отбелязване заслужава една англичанка, която има youtube канал:

https://www.youtube.com/@DrBecky

Знаех за нея от преди. Тя се оплака, че само 10% от зрителите ѝ са жени и това – след години на усилия. Тя се е опитвала упорито да избира имената на видеата си така, че алгоритъмът (който е публикуван и се знае, че избира какво да ни предложи на базата на предишните ни избори, мястото, от където сме и възрастта ни) да ги предлага на момичета тинейджърки. Неуспешно. Алгоритъмът, чиято цел е да ни задържи колкото се може по-дълго пред екрана, смята, че жените не се интересуват от наука. След сесията разменихме няколко думи – разказах ѝ за моя метод на борба с алгоритмите.

Остатъка от деня предстои да прекарам слушайки все по технически доклади за PLATO (например как да се определят параметрите на звездите, около които са открити планети и как да се определят параметрите на самите планети с 5-10% точност) и вечерта – живот и здраве, ще си хвана рейса за къщи. С това конференцията за мен приключва, макар за останалите да продължава още един ден, но в края на краищата човек не може да има всичко.

В заключение се връщам към първоначалния въпрос за комуникацията в условия, когато възможностите за комуникация са ограничени. Ролята на ограничител играе не само КОВИД – за много колеги, и не само от Източна Европа, далечни пътувания са невъзможни по финансови причини (няма пари за командировки!), семейни причини (кой ще гледа децата?), професионални ангажименти (кой ще води лекции вместо мен?), даже визи (спомнете си как се пътуваше из Европа преди България да стане членка на Европейския съюз). При всичките предимства на пряката комуникация, е добре да знаем, че ни остава резервната възможност да си изнесем доклада дистанционно. Нямам точна статистика колко души направиха така, по приблизителни впечатления на всяка сесия имаше 1-2 такива случая от примерно 10-12 доклада.

Довиждане до 2025 година, когато ежегодната конференция на Европейското астрономически дружество ще се проведе в Ирландския национален университет в Корк!

Видеозаписи на Др. Беки:

https://www.youtube.com/watch?v=XW_qIqLhPkI

https://www.youtube.com/watch?v=0VgAHq8xXWs

https://www.youtube.com/watch?v=8ehoj-y3b1s

https://www.youtube.com/watch?v=3QgLwpuDGhI