Астрономията е разнообразна поне в два аспекта. Първо, тя обхваща обекти с толкова несъпоставими мащаби като частици междузвезден прах и свръхкупове от галактики. И второ, тя се прави от много различни хора – на тази конференция сигурно има участници от няколко десетки страни, сред които и българи, разбира се. Но както може да се очаква, преобладават италианците – навярно всеки аспирант от страната е тук, защото е едно да се налага да си купуваш скъп авиобилет, а друго – да се качиш на влака и след няколко часа да пристигнеш.

Тук опираме точно до достъпността на комуникацията в науката, за която говорех в началото – и която поради епидемията се наложи да преразгледаме, въвеждайки комбинирани формати, при които част от хората са на място, а част присъстват само виртуално, и даже напълно виртуални формати на конференции.

Днес участвах в четири много различни сесии – и това пак е свързано с темата за разнообразието. На първата изнесох малък доклад. Сесията беше за разнообразието и включването на малцинствата. А моята теза беше разделянето по езици. Връзката с астрономията е очевидна – в Европа работи практически само моделът на държавното финансиране на науката. Казано по-просто, ние живеем от парите на данъкоплатците (за разлика то Щатите, където някой от най-големите обсерватории са построени с пари на меценати – като се почне с Харвардската обсерватория, основана преди два века, и се стигне до двата телескопа-близнаци Кек, построени преди тридесетина години. Държавните пари може да са малко и да не стигат за амбициозни научни проекти, но учените дължат на обществото да някаква възвращаемост и популяризацията на точните науки е един от начините да се „върне“ дълга, защото тези науки имат пряка връзка с технологиите и допринасят за развитието на индустрията.

Проблеми с популяризацията на науката имат малките страни. Обикновено като се каже малцинство, се разбора сексуална ориентация или цвят на кожата, но езиците са не по-малко важна разделяща линия. Езиците с малък обем говорящи създават проблем по една проста причина – мащаб. Българският е типичен случай. Малко носители на езика означава малка икономика, която е по-нестабилна и разполага с по-малки резерви. Популяризаторите стигат до по-малко хора и един начин да се разшири аудиторията е да се излезе в така наречените масови медии, където научнопопулярните материали съседстват с материали за много по-близки до читателите и много по-ангажиращи теми – примерно цената на бензина или на тока. Как да привлечем вниманието на зрителите или читателите? За 20-ина минути разказах каквито идеи имах. За сега толкова. Към това ще се върна друг път.

Следващата сесия беше пленарна и я пропуснах за да поговоря с колегите от другите обсерватории и от ЕСА, които точно като нашата обсерватория имат щандове с представителства и повече или по-малко успешно се опитват да обучат публиката да използва техния софтуер, техните инструменти или техните публикации. Трябва да призная, че щандът на ЕСА беше най-добре организиран, с най-широко представителство и направо – най-атрактивен. Хората раздаваха плакати, демонстрираха техния софтуер за достъп до данни от няколко дузини космически апарати. Следобед отидох на специалната сесия на ЕСА, където те направиха същото като нас – представиха си архива. Те, също като нас, бяха открили, че архивът е нещо като отделен самостоятелен телескоп, няма значение дали наземен или космически – и много хора публикуват статии само по архивни данни. Тук може да се види статия с тези резултати:

https://arxiv.org/pdf/2402.12818

Подобни изследвания се наричат наукометрия. Не се шегувам, има такъв термин и той се отнася до измерването на значимостта на научните изселдвания.

Слушах няколко доклада и от една сесия за нашия 39-метров телескоп, който вече е наполовина построен и се предполага, че ще започне работа след 4-5 години. Най-интересният, поне за мен, беше за ефекта, който работата на подобен телескоп ще има в областта на екзопланетите. Всъщност, ефектите ще са два. Първо получаване на преки изображения (и спектри) на планети, което ще позволи да се определят свойствата на атмосферите им, и второ, спектроскопия с високо спектрално разрешение, която пък може да измерва отделни спектрални линии и да ни каже каква е атмосферата в дълбочина (защото различните линии се образуват на различна дълбочина в атмосферата на една екзопланета).

Последната сесия беше също за планети и на не я имаше няколко къси доклада за нови инструменти, за модели на образуване на гигантски планети. Особено интеренса беше една работа, в която хората бяха направили спектроскопия на млада планета – PDS70b – и бяха регистрирали емисия в една линия на водорода. Това подсказва, че върху планетата пада материал. Казано с други думи, планетата е в процес на формиране. Тази система е млада, възрастта ѝ се измерва с милиони години. Тя обикаля около звезда, която е обградена от протопланетен диск и докато се движи през този диск, „събира“ материал от него и „расте“. Самата планета е обградена от малък акреционен диск, в който газът от големия диск се нагрява и там се образува регистрираната емисионна линия. Само няколко подобни планети са известни, защото периодът на растеж е кратък и е малко вероятно планетата да бъде „уловена“ в него. Но проблемът не е само в това – районите на звездообразуване, в който се намират подобни системи, не са близо до нас и подобни планети е трудно да се видят просто заради разстоянието.

Но това не беше края на деня. Италианците нямаше да са италианци, ако не бяха организирали съпътстващ... симфоничен концерт. Вечерта от девет до десет, в същата зала, където през деня си говорихме за наука, слушахме сюитата „Планетите“ от Густав Теодор Холст:

https://en.wikipedia.org/wiki/The_Planets

Домакините-астрономи се баяха погрижили да направят прекрасен аудиовизуален спектакъл под формата на едночасово видео за Марс, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Бяха използвали снимки от наземни телескопи и космически апарати. Изключително красиво. Бил съм и на други чудесно организирани конференции, но тези хора се бяха постарали – според разбиранията и възможностите си – да създадат култура. По моето скромно мнение им се получи доста впечатляващо.

Конференцията продължава, но утре е последният ѝ ден, поне за мен...

PS Един по-ранен и не толкова успешен опит да се илюструра Холст:

https://www.youtube.com/watch?v=Isic2Z2e2xs

Частта за Юпитер ми се стори най-жизнена и заразителна.

И вариант без „илюстрации“:

https://www.youtube.com/watch?v=HP5xhyPn58U