Постинг
16.10.2023 15:55 -
Що е то астрономически обзор и с какво се яде?
Автор: valio98
Категория: Технологии
Прочетен: 713 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2023 18:11
Прочетен: 713 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 16.10.2023 18:11
Астрономическите обзори са наблюдателни програми, огромни даже по гигантоманските астрономически стандарти. Целите им също са огромни и обикновено обхващат множество, обикновено фундаментални, научни проблеми.
Обзорите не са изобретени вчера – първият датира от преди два века и започва след като на 1 януари 1801 г. Джузепе Пиаци, италиански астроном и католически свещеник, за пръв път открива астероид – Церес. Последвалата програма за търсене на други астероиди, освен че е първият мащабен (но визуален, т.е. направен с просто око!!) обзор на небето, е и първата мащабна международна програма в астрономията. Следващата качествено нова стъпка е Паломарският обзор, който започва през 1948 г. и е първата подобна програма, която „записва“ наблюденията върху фотографски плаки.
Обзорите предлагат различен начин да се прави наука, в сравнение с обичания подход. А обичайният, класически изследователски процес в астрономията и почти във всяка друга наука, се състои от следните стъпки:
(1) Разпознаване на проблем, обикновено под формата на въпроси с липсващи отговори: например защо перихелият на Меркурий се мести повече, отколкото се очаква според Нютоновата теорията на гравитацията? Този въпрос (и още няколко) довеждат физиците до създаването на общата теория на относителността (известна още като Айнщайнова теория на гравитацията) през 1907 г.
(2) Търсене на решение. В конкретния пример е изминат през доста дълъг и сложен път, който включва работите на германския математик Бернхард Риман и на друг физик – френският йезуит Анри Поанкаре.
(3) Наблюдателна проверка – разбира се, сравняване на наблюдаваната и на предсказаната прецесия на перихелия на Меркурий (но не само това, има и други тестове).
При обзорите богатството от наблюдения – в смисъл на стотици/хиляди квадратни градуси от небето и/или на стотици/хиляди епохи, позволява да се използват данните за най-разнообразни цели.
Най-напред, наука вече може да се прави по „индустриален“ начин – примерно, като се измерят масите на на няколко десетки галактики, а на няколко десетки хиляди.
Втората нова възможност е от обзорите да се избират обекти – и особено рядко срещани обекти, каквито са например близките кафяви джуджета или някой редки видове галактики – за по-нататъшни изследвания. Но повече за това – друг път.
След първите обзорни доклади за обзори :) беше и моя доклад за търсенето на звездни купове, скрити в най-прашната, централна част на Млечния път. Но за това – друг път.
ПС През това време другаде:
https://dariknews.bg/regioni/varna/vandali-porugaha-statuiata-na-kopernik-pred-observatoriiata-vyv-varna-snimki-2362859
и
https://www.bta.bg/bg/news/lik/546870-observatoriyata-vav-varna-obyavi-uchenicheski-konkurs-posveten-na-postizheniyat
Обзорите не са изобретени вчера – първият датира от преди два века и започва след като на 1 януари 1801 г. Джузепе Пиаци, италиански астроном и католически свещеник, за пръв път открива астероид – Церес. Последвалата програма за търсене на други астероиди, освен че е първият мащабен (но визуален, т.е. направен с просто око!!) обзор на небето, е и първата мащабна международна програма в астрономията. Следващата качествено нова стъпка е Паломарският обзор, който започва през 1948 г. и е първата подобна програма, която „записва“ наблюденията върху фотографски плаки.
Обзорите предлагат различен начин да се прави наука, в сравнение с обичания подход. А обичайният, класически изследователски процес в астрономията и почти във всяка друга наука, се състои от следните стъпки:
(1) Разпознаване на проблем, обикновено под формата на въпроси с липсващи отговори: например защо перихелият на Меркурий се мести повече, отколкото се очаква според Нютоновата теорията на гравитацията? Този въпрос (и още няколко) довеждат физиците до създаването на общата теория на относителността (известна още като Айнщайнова теория на гравитацията) през 1907 г.
(2) Търсене на решение. В конкретния пример е изминат през доста дълъг и сложен път, който включва работите на германския математик Бернхард Риман и на друг физик – френският йезуит Анри Поанкаре.
(3) Наблюдателна проверка – разбира се, сравняване на наблюдаваната и на предсказаната прецесия на перихелия на Меркурий (но не само това, има и други тестове).
При обзорите богатството от наблюдения – в смисъл на стотици/хиляди квадратни градуси от небето и/или на стотици/хиляди епохи, позволява да се използват данните за най-разнообразни цели.
Най-напред, наука вече може да се прави по „индустриален“ начин – примерно, като се измерят масите на на няколко десетки галактики, а на няколко десетки хиляди.
Втората нова възможност е от обзорите да се избират обекти – и особено рядко срещани обекти, каквито са например близките кафяви джуджета или някой редки видове галактики – за по-нататъшни изследвания. Но повече за това – друг път.
След първите обзорни доклади за обзори :) беше и моя доклад за търсенето на звездни купове, скрити в най-прашната, централна част на Млечния път. Но за това – друг път.
ПС През това време другаде:
https://dariknews.bg/regioni/varna/vandali-porugaha-statuiata-na-kopernik-pred-observatoriiata-vyv-varna-snimki-2362859
и
https://www.bta.bg/bg/news/lik/546870-observatoriyata-vav-varna-obyavi-uchenicheski-konkurs-posveten-na-postizheniyat
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
