Един особено красив поглед на нощното небе през камерата на Кристофър Малин и Бабак Тафреши. Малко обяснения какво се вижда:
0:23 и около това – върхът Паранал (Cerro Paranal) в Чили, където се намират част от телескопите на Европейската Южна Обсерватория, поглед от платформата, върху която са построени четири 8-метриви телескопа
1:28 – червеникавата вертикална линия е от лазер на системата за адаптивна оптика; лазерът създава изкуствена свезда в небето, там, където тряба да се рпавят наблюденията; адаптивна оптика компенсира движението на атмосферата и помага да се получават по-малко размити изображения; на същия кадър хоризонталната линия е самолет – над Паранал минава трафика през цялото чили, а нощем има много полети, които пътуват от Сантяго за Лима или за Щатите и обратно. Още един самолет се вижда вдясно на 3:04-3:05.
1:33 – поглед към лазерите отблизо; в горния ляв ъгъл се вижда Големия магеланов облак – неголяма галактика, близо до Млечния път, която за съжаление се вижда само от южното полукълбо
2:19 – „малки“ 1.8-метрови телескопи, които се използват за интерферометрични наблюдения
2:36 – вляво се виждат и Големия, и Малкия магеланови облаци
3:20 – дълга експозиция, на която ясно се вижда къде е Южният небесен полюс
3:40 и около това – вида се сянката на планината върху облачния слой, който е по-ниско от Паранал; върхът е на около 2650 м надморска височина, облаците през по-голямата част от времето са по-ниско – една от причините това място да бъде избрано за обсерватория; нещо подобно чесно се наблюдава на Мауна Кеа, където също има голяма обсерватория
3:49 – Луната, Венера и може би Юпитер залязват над Паранал; снимано е от друг връх в Андите, по-на изток от обсерваторията
4:01 – отново Магелановите облаци
4:10-4:16 – ниско над хоризонта се виждат облаците и по-специално техният слоест характер – как са образувани от „нишки“; в тоя момент е почти сигурно, че тънки облаци има и над самата обсерватория, но те са пекалено тънки за да се видят и само близо до хоризонта, където ги гледаме близо до равинната ма самите облаци, те са по-забележими
4:21 – белите линии долу са от автомобили; даже нощем (и особено нощем!) в обсерваторията се кара ан габарити за да не се пречи на наблюденията, но по пътя са поставени малки осветителни тела, които обозначават границите му, пък и след 102 нощи годишно човек научава тия три км наизуст.
4:36 – пример за кадър, фокусиран наблизо (върху палатката на преден план) – затова звездите изглеждат като „палачинки“
4:40-4:42 – бялото верикално сияние след залеза, което пресича Млечния път е прах в развината на планетите, който свети с отразена светлина; вижда се най-добре малко селд залеза на Слънцето или малко преди изгрева и се нарича водиакална светлиа; на преден план долу вдясно се виждат автомобилите, които преминават през предпоследния завой преди върха – пътят надолу води към „селището“, в което са резиденцията (всъщност общежитие), столова, различни работилници, резервоари с ГСМ, и пр.

*

A few explanations of what is seen:
0:23 and thereabouts - Cerro Paranal in Chile, home to some of the European Southern Observatory"s telescopes, view from the platform that hosts four 8m telescopes
1:28 – the reddish vertical line is from the adaptive optics system laser; the laser creates an artificial star in the sky where the observations are to be made; adaptive optics compensates for the movement of the atmosphere and helps to obtain less blurry images; in the same shot, the horizontal line is an airplane – traffic throughout Chile passes over Paranal and at night there are many flights from Santiago to Lima or to the States and back. Another plane is seen to the right at 3:04-3:05.
1:33 – a close-up look at the lasers; in the upper left corner is the Large Magellanic Cloud, a small galaxy near the Milky Way that is unfortunately only visible from the southern hemisphere
2:19 – “small” 1.8m telescopes that are used for interferometric observations
2:36 – both the Large and Small Magellanic Clouds are visible on the left
3:20 – long exposure clearly showing where the South Celestial Pole is
3:40 and around – the shadow of the mountain is seen on the cloud layer, which is lower than Paranal; the peak is about 2,650 m above sea level, the clouds are lower most of the time – one of the reasons why this place was chosen for the observatory; something similar is often seen on Mauna Kea, where there is also a large observatory
3:49 – Moon, Venus and possibly Jupiter set over Paranal; it was photographed from another peak in the Andes further east of the observatory
4:01 – the Magellanic Clouds again
4:10-4:16 – low above the horizon, the clouds are visible and in particular their layered nature – how they are formed by "threads"; at this point it is almost certain that there are thin clouds above the observatory itself, but they are too thin to be seen and only near the horizon, where we see them near the rabbinate, but the clouds themselves are more noticeable
4:21 – the white lines below are from cars; even at night (and especially at night!) the observatory is driven to the observatory so as not to interfere with the observations, but along the way there are small lighting fixtures that mark its boundaries, and even after 102 nights a year, one learns these three kilometers by heart
4:36 – example of a close-up shot (on the tent in the foreground) – that"s why the stars look like „pancakes“
4:40-4:42 - the white vertical glow after sunset that crosses the Milky way is dust in the developed planets that glows with reflected light; it is best seen a little after sunset or just before sunrise and is called the Zodiacal light; in the foreground, lower right, you can see the cars going through the penultimate bend before the top – the road down leads to the „settlement“, in which are the residence (actually a dormitory), a canteen, various workshops, fuel tanks, etc.