За хубавия ден – четете накрая, а сега – за лошия месец: през декември се навършват годишнини от кончините на двама бележити български астрономи – на 2.12.2021 г. ни напусна проф. Георги Иванов, а на 26.12.2012 г. – Леонид Георгиев.

Проф. Иванов беше мой преподавател и научен ръководител на дипломната ми работа в Софийския университет в началото на 90-те години и не мога да напиша достатъчно, за за неговата доброта и търпение към студентите, за огромното му влияние върху професионалното им развитие. Винаги готово да ни подкрепи, той даваше блестящ пример за усърдие, за внимание към детайлите и за научно любопитство. Не на последно място, той ни мотивираше с примера на собствените си изследвания. Проф. Иванов е пионер в изследванията на ярките звезди и променливостта в M31 с телескопа 2-метровия телескоп в НАО „Рожен“ с широкоъгълна камерата – един инструмент, отговарящ добре на техническите изисквания за наблюдение на тази голяма близка галактика. За съжаление по-голямата част от научната му кариера преминава във времена, когато светът бе разделен или когато страната ни беше в тежка икономическа криза и въпреки тези предизвикателства той успява да остави трайна следа в науката.

Доктор Георгиев беше млад асистент по времето, когато бяхме студенти и не след дълго замина за Щатите и за Мексико, където се установи в един от техните най-големи изследователски институти – UNAM. Световното му признание дойде напълно заслужено – той беше движеща сила в много проекти и един от авторите на първата статия в сп. „Nature“, базирана на наблюдения от споменатата вече НАО „Рожен“. За нас, тогавашните студенти, Лео беше в еднаква степен приятел и учител, и също ни мотивираше и ни даваше пример за научна добросъвестност. Научните му интереси бяха концентирани в наблюдателната звездна астрономия, особено върху двойните звезди, които са информативен – и труден – тест за звездната еволюция, но не се ограничаваха с това. В Щатите той се занимаваше с теория, а в Мексико си създаде славата на незаменим инструменталист.

С времето ще остават все по-малко хора, които познават двамата колеги, затова по-добре сега да си спомним за тях.

Накрая – за хубавия ден. Той беше през едно лято в началото на 1990те години. Лео защити дисертация. Защитата беше в голямата зала на Института по Атомна Физика в БАН. След заключителните ръкопляскания, от мястото си в залата се обади покойният вече проф. Никола Николов:

- Днес е един хубав ден за българската астрономия!

Всички присъстващи избухнаха в смях. Професорът беше префразирал репликата на Александър Йорданов, казана малко преди това за българската демокрация...

Няколко възпоменателни думи от колеги за двамата астрономи може да се прочетат тук:

- за проф. Георги Иванов: https://astro.phys.uni-sofia.bg/skrybna-vest/ и https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/novini_i_s_bitiya/in_memoriam112

- за Леонид Георгиев: https://www.scielo.org.mx/scielo.php?script=sci_arttext&pid=S0185-11012013000100016

Повече за историята на българската астрономия може да се научи от статията на Димитър Колев, който отдаде много години от живота си на развитието на НАО „Рожен“: https://www.astro.bas.bg/AIJ/issues/n15/17_DKolev.pdf

и от статията на проф. Валери Голев (и съавтори) от катедра „Астрономия“ към СУ „Св. Кл. Охридски“: https://www.phys.uni-sofia.bg/annual/archive/JubEdit/full/GSU-Fizika-JubEdit_02.pdf

А за общността на астрономите-любители в България може да прочетете тук: https://arxiv.org/pdf/1812.01582.pdf

Възпоменателен филм за Леонид Георгиев, направен от мексиканските колеги (на испански):

https://www.youtube.com/watch?v=QSsjX1b0YBU

Документален филм за НАО „Рожен“:

https://www.youtube.com/watch?v=F8GIOx_QG60