Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2022 09:33 - Наукометрия: кои са страните, в които се „произвеждат“ водещите астрономически резултати?
Автор: valio98 Категория: Технологии   
Прочетен: 724 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.12.2022 10:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В средата на 2022 г. Националният институт за науки и технологии на Япония би тревога, че през последните години Китай изпреварва останалия свят по брой научни публикации с 27.2% от най-често цитираните статии в света, следван от САЩ и с 24.9% и Великобритания с 5.5%. Абсолютният брой статии не всичко – затова е добавена уговорката „най-често цитирани“ – японските статистици се сортирали всички статии по брой цитирания и при определянето на гореспоменатите проценти са взели предвид само 1% от цитираните статии.

Популярно обяснение на това изследване може да се види тук: https://www.theguardian.com/world/2022/aug/11/china-overtakes-the-us-in-scientific-research-output

Бързам да поясня, че цитат е всяко споменаване на една статия в друга статия. В общия случай колкото по-значими са резултатите в една статия, толкова по-често тя бива цитирана. Има изключения, но те не са толкова съществени – например много цитати може да получи статия с важни, но погрешни резултати, но това ще е само на първо време, докато научната общност научи за странния резултат и разбере какво е довело до него. Статии могат да имат висока цитируемост заради важните резултати, но също и заради описание на важни наблюдения/измервания или заради описание на нов инструмент, който после се използва широко и всички статии, които са го използвали, цитират неговото описание.

Тревогата на Японските учени (и политици, и общественост) е разбираема, но няма да я тълкувам тук.

По-интересен за мен в въпросът как стоят нещата в астрономията. Днес се появи ново наукометрично изследване на Хуан Мадрид (Juan Madrid) от Тексаския университет в Браунсвил: https://arxiv.org/pdf/2212.01295.pdf

Той е направил подобно изследване за астрономическите публикации, появили се през 2020 г. Защо не по-късно? – За да даде време на астрономическата общност да „разпознае“ кои статии са важни. По мое мнение 1-1.5 г. не са съвсем достатъчни за това, но използването на по-ранен интервал няма да даде представа за съвременното състояние на нещата, така че това изглежда като разумен компромис. Разбира се, истинската картина ще е ясна след едно или две десетилетия, но ние искаме да получим отговор на годния въпрос сега, а не след 10-20 г.

Страните се определят по местоработата на кореспондиращите автори. Тук са нужни две малки дискусии. Първо, дали да взимаме предвид националността или местоработата, или дори нещо съвсем различно – страната, в която авторът е получил образованието си. В някаква степен и трите са важни, но местоработата по време на публикацията натежава, защото се предполага, че там авторът е извършил изследванията по последните с публикации. Разбира се, пак има уговорки – местоработата в науката често се сменя, в кариерата на повечето астрономи има период, в който това може да стане на всеки 2-3 години. Разбира се, известен брой учени идват в една страна, но и приблизително равен брой я напускат. Това може би не е вярно за по-големите страни, които нетно „печелят“ от изтичането на мозъци. Обаче това донякъде се компенсира, защото много колеги (включително и аз) имат тенденцията да поставят в статиите си повече от една месторабота, като обезателно включват и мястото, където е свършена основната част от изследването.

Второто обяснение е свързано с понятието кореспондиращ автор. Това е авторът, чийто адрес е посочен за кореспонденция. Обикновено е първият автор, който по определение е водещ, защото е свършил основната част от работата, но не винаги. Има изключения. Примерно някои големи колаборации избират да подреждат имената на авторите по азбучен ред. Друг случай е ако водещият автор напусне науката и примерно отиде да печели много пари в банка; очевидно ако някой има въпроси по статията, по-добре да ги зададе на колегите му, които остават за се занимават с наука. Трети, и вероятно най-често срещан пример е когато водещият автор е студент (особено когато става дума за студент в началните етапи – бакалавър или магистър) с неясно бъдеще и с малко знания; тогава често кореспондиращият автор е неговият или нейният научен ръководител. В последното им смисъл, защото студент на това ниво рядко, да не кажа много рядко, създава проект от нулата, обикновено проектът е дело на научния ръководител(-ка), който идентифицира задачата, намира начин за решението ѝ, даже предварително осигурява необходимите данни.

Какви са резултатите от тексаското „преброяване на дивите зайци“? На първо място са астрономите от академични институции в САЩ с 36.0%, следвани от Германия и Великобритания в по 9.5%, Италия с 7.6%, Франция с 4.2%, Канада с 4.0%, Нидерландия с 3.5%, Швейцария с 3.0%, Испания с 2.7% и на десето място е Китай с 2.5%.

Общата сума за страните членски на Европейския съюз е 36% (включени са Белгия в с 2%, Дания, Унгария, Полша и Швеция с по 1% и Чехия с 0.5%). Това е числото, посочено в статията, ако се сумират споменатите проценти, се получава друг резултат, предполагам заради закръглянето.

Друг интересен резултат е, че авторите на най-значимите астрономически статии живеят само в 13 от всичките 193 страни в света.

Какво можем да заключим от всичко това? Ако приемем, че резултатите и от японското, и от китайското изследвания са верни, очевидно в Китай астрономията няма висок приоритет сред останалите науки. Без а разполагам с документално потвърждение, съм склонен да предположа, че приложните науки там имат по-голям приоритет. Друга възможна причина е липсата на подходящи (в смисъл на климат) места за астрономически обсерватории – всъщност такива места има, но те са в Тибет и построяването на обсерватория там ще направи невъзможно сътрудничеството с другите страни. Не на последно място – инфрчервените детектори, които са необходими на (най-)съвременната астрономия, са предмет на ембарго и само няколко фирми в САЩ, Великобритания и Франция ги произвеждат.

Склонен съм да смятам, че ситуацията ще се промени и в рамките на десетилетие Китай ще промени „съотношението на силите“ и в астрономията, може би за сметка на космическата – ако не на наземната – астрономия; предстои да видим.

Друга – тъжна – тема за размисъл е липсата на България в тези „преброявания“. Но както се вижда по липсата примерно на Полша и Словакия, и по повече от скромното участие на Унгария и Чехия, астрономията е наука за богатите страни, каквито държавите от бившата Източна Европа очевидно не са. Очевидно, даже Индия, Япония, Австралия и Южна Корея не са достатъчно богати, да не говорим за Русия и Украйна.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valio98
Категория: Технологии
Прочетен: 109914
Постинги: 136
Коментари: 13
Гласове: 221
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031