На 7.11.1967 г. НАСА изстрелва „Аполо 4“ – това е първия полет на свръхтежката ракета „Сатурн V“. Мисията, която завършва с пълен успех, трае около 8.5 часа се състои от три обиколки на Земята по високоелиптична орбита с перигей около 200 км и апогей над 18000 км. По-късно именно с помощта на тази ракета дванадесет човека стъпват на Луната. „Сатурн V“ е в състояние да издигне до ниска околоземна орбита 140 тона полезен товар.

Вчера НАСА изстреля „Артемис 1“ – това е първият полет на новата свръхтежка ракета „СЛС“. Този път мисията ще трае почти месец и ще включва полет до Луната и влизане в окололунна орбита. Предстои да видим дали изпитанието ще завърши успешно като преди 55 г. В сегашната конфигурация „СЛС“е в състояние да издигне до ниска околоземна орбита 95 тона полезен товар, а в бъдещите конфигурации – 130 тона.

Моето поколение се роди прекалено късно за да следи пряко първата лунната надпревара, но сега имаме шанс да видим втората. Всъщност, най-значимите постижения на космонавтиката през последните две-три десетилетия бяха непилотирани мисии до външните планети, до комети и астероиди. Особено се откроява сред тях полета на „New Horizons“ до Плутон. Едва сега пилотираната космонавтика има шанс да се реваншира в очите на широката публика и то до голяма степен благодареие на поредната лунна надпревара – този път между САЩ и Китай. Надявам се, че този път нещата няма да се ограничат с флагове, а ще има по-осезаеми и дългосрочни ползи.

За сега само ни остава възможността да се насладим на изстрелването на „Артемис 1“/„СЛС“, което за нашето поколение е почти същото, каквото е било изстрелването на „Аполо 4“/“Сатурн V“ за поколението на хлапетата, родени през десетилетието преди началото на Втората Световна Война. Подозирам, обаче, че за тях полетите до Луната са били далеч по-фантастични, отколкото за нас.