От няколко дни немалка част от духовете в Интернет са разбунени заради предполагаемия сигнал с изкуствен произход, регистриран от китайския 500-метров радио телескоп FAST. При това не става дума за конспирологично твърдение от анонимен източник, а за съобщение в държавния китайски ежедневник за наука и технология. Този телескоп се използва за търсене радио сигнали от извънземни цивилизации, точно както преди много години са предложили Кокони и Морисън (може да чуете самият Морисън да разказва как им е хрумнала идеята: https://www.aip.org/history-programs/niels-bohr-library/oral-histories/audio/30591-1). Заради големия си размер FAST е по-чувствителен от всеки друг телескоп. Всъщност това е най-големият радио телескоп в една цяла антена в света, уточнението за цялата антена е важно, защото няколко радио телескопа на хиляди километри един от друг могат да работят заедно и ще имат хиляди пъти по-голяма разделителна способност от FAST, но чувствителността им е ограничена от размера на отделните антени, а те винаги са по-малки от неговата.
Но да се върнем на предполагаемия сигнал от изкуствен произход. Масло в огъня наля фактът, че съобщението беше премахнато от страницата на ежедневника, което сигурно накара много хора да заподозрят китайската страна в опит за укриване на истината. Разбира се, всеки който е отрасъл в страна от Източна лагер ще се запита как на първо място е било публикувано подобно съобщение. Мои по-възрастни колеги са разказвали как не им е било позволявано да публикуват географските координати на обсерваторията, където са правили наблюденията си. Това така, „романтичен“ спомен за годините на Студента война.
Според съобщението, сигналът е регистриран докато телескопът е наблюдавал звезди, за които е известно, че имат планетни системи. Нещо повече, става дума за няколко сигнала, първият от които е регистриран през 2019 година, а последният – наскоро.
И тук стигаме до главната теза на този пост – и тя не е за самото съобщение, а за идеята, че с толкова малко информация ние –не– –знаем– дали сигналът е истински. Главният проблем разбира се са смущенията от наземни сигнали. Те също са изкуствени, но имат съвсем наш, собствен човешки произход. Печално са известни едни радио избухвания, които се оказа, че произлизат от микровълновата печка, с която австралийските радио астрономи са затопляли обяда си. Това не е присмех над австралийските радио астрономи – те щяха да заслужават  присмех, ако не бяха открили източника на сигнала и бяха публикували великото си „откритие“ си и после някой друг беше резгадал истинския му произход. Това е чудесен пример за успешна самопроверка в науката.
Популярните статии съдържат прекалено малко информация за да се съди за характера на сигнала. Кокони и Морисън още в зората на СЕТИ посочват, че ако се регистрира сигнал, телескопът трябва бързо да се отмести от обекта. Ако сигналът продължава да се регистрира, той не идва от обекта, а примерно от неизправното запалване на някой автомобил, преминаващ по близката магистрала. Никъде в популярните статии не се казва дали е бил направен дори тестът е отместването, а за повече подробности да не говорим.
Това е разликата между научните и популярните статии. Последните като правило пропускат болшинството „скучни“ детайли, а именно те правят една статия научна. Тези детайли описват в детайли наблюденията и тяхната обработка, така че всеки друг астроном на света да може да вземе данните от архива на обсерваторията и да повтори обработката за да се увери, че всичко е сторено правилно. Сигурно хората извън науката ще се изненадат колко често се случва това, особено когато става дума за по-важни резултати. Преди години нашумя „отмяната“ на откриването на най-далечната галактика в света, наскоро имаше подобен случай с едно бяло джудже.
Концепцията „не знаем“ е важна, защото очертава границите на нашето сигурно и проверяемо знание и ги отделя от безпочвените хипотези. Ние никога може да не узнаем какъв е бил произходът на тези сигнали. Опитът с прословутия Wow сигнал (https://en.wikipedia.org/wiki/Wow!_signal) е поучителен: той изчезна без да се повтори и в тази посока няма ярка звезда. Наскоро по данни от Гая колеги откриха в тази област звезда от слънчев тип, но тя е далече и даже не знаем дали има планетна система.
Първата стъпка е да се видят суровите данни, но подозирам, че това няма да стане преди да се появи рецензирана публикация. Разбира се, заради големия обществен интерес това може да стане и по-рано, но китайските астрономи обикновено са доста силно мотивирани да публикуват в списания с висок импакт фактор, така че се съмнявам.
За сега на въпроса дали сигналът е истински може да се даде само един отговор: не знаем. Ако сигналът е бил кратък, нищо чудно и хората, които са го регистрирали, да не са в състояние да дадат друг отговор.