Оригиналът може да се прочете на страницата на AIP, Potsdam:
https://www.aip.de/en/news/stellar-motions-reveal-backbone-of-the-large-magellanic-cloud/

По-надолу следва мой превод съобщението на български, леко разширено с допълнителна информация. Ценността на тази статия е, че за пръв път собствените движения на звезди в друга галактика бяха измерени толкова точно с помощта на телескоп от Земята (от космоса е по-лесно, но в космоса има много по-малко телескопи и с тях е достъпно много по-малко количество наблюдателно време, със сигурност недостатъчно за проект от подобен мащаб), че да се види как другата галактиката се „върти“:



За да постигне това, Флориан обработи и анализира отделно всеки един детектор на всяко изображение. За сведение, камерата VIRCAM на телескопа VISTA има 16 детектора и става дума за стотици изображения. Това е огромна работа и макар да е извършена с компютър, това не я прави по-лесна, защото разработването на програмните средства изисква значително интелектуално усилие.

* * *

29 март 2022 г.

Използвайки данни от за обзора на Магеланови облаци с телескопа VISTA (VISTA Magellanic clouds survey или VMC), изследователи от Института за астрофизика Лайбниц в Потсдам (AIP), в сътрудничество с други учени от VMC тима, потвърдиха съществуването на удължени орбити, които са в основата възникването на т. нар „бар“ в Големия Магеланов облак (бар е структура, която значителна част от спиралните галактики показват – в подобни  галактики спиралните ръкави не започват от центъра, а именно от краищата на удължената и сплескана структура наречена бар-а;л повече за това може да се прочете тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Barred_spiral_galaxy и тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Spiral_galaxy; Млечният път, нашата собствена галактика също има бар). Методът използва множество изображения, получени през достатъчно дълъг дълъг период време, примерно десетилетие, за да имат време звездите от Големия Магеланов облак (Large Magellanic cloud; LMC) да се придвижат по орбитите си на разстояние, което може да бъде измерено. Като се знят отместването и разстоянието до Магелановите облаци, може да се изчислят скоростите на звездите и да се направи карта на техните движения. Големият Магеланов облак се вижда с просто око от южното полукълбо, тъй като е най-ярката и най-масивната галактика-спътник на нашия Млечния път. LMC е богат на звезди, които обхващат широк възрастов диапазон, от млади, току що образувани, до звезди, стари колкото Вселената. Тя е „неправилна“ галактика заради формата си – тя притежава един спирален ръкав бар, който е отместен от центъра на диска. „Звездните структури, подобни на бар, са често срещана характеристика в спиралните галактики. Смята се, че те се образуват от малки смущения в звездния диск, които отклоняват звездите от кръговите им движения и ги принуждават да се движат по елиптични орбити“ (елиптични или орбити с висока елиптичност са орбитите, които представляват „сплескани“ елипси, с голяма разлика между голямата и малката ос; ако голямата и малката ос са еднакви, орбитата е кръгова – почти кръгова е орбитата на Земята около Слънцето; високо елиптични са орбитите на повечето комети, които идват от външните части на Слънчевата система; бел. В.Д.И.), обяснява Флориан Нидерхофер, първият автор на публикуваното изследване. „Специфичен тип от тези орбити са тези, които са подравнени с главната ос на бар-а. Те са „гръбнака“ на звездните бар-ове и осигуряват основната опора на структурата им. Телескопът VISTA е разработен за изследване на южното небе в т.н. близка инфрачервена област (светлина с дължина на вълната 1-2.5 микрона; за сравнение видимата област, в която добре вижда човешкото око е около 0.4-0.9 микрона; бел. В.Д.И.), за да изследва източници, които излъчват предимно в този спектрална област, поради тяхното естество (главният параметър, който определя това е температурата на източниците; бел. В.Д.И.) или поради наличието на прах (прахът се нагрява от по-горещи обекти, например звезди, но само толкова,колкото да излъчва именно в инфрачервената област; бел. В.Д.И.). Използвайки данни от проучването на VMC, екипът откри първите преки доказателства за тези орбити в бар-а на LMC. VMC е много-епохово (което значи, че се получават множество наблюдения, покриващи продължителен период от време; бел. В.Д.И.) изследване на Магелановата система (тя включва две галактики – Големия и Малкия магеланови облаци, както и няколко допълнителни структури от звезди: „мостове“ които съединяват двете галактики и които ги съединяват с нашата галактика; бел. В.Д.И.). Топва е обзор с телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO), проведен между 2010 и 2018 г., целящ да проучи звездното население и динамиката на най-близките ни извън-галактични съседи.
Екипът разработи сложен метод за точно определяне на собствените движения на звездите в Магелановите облаци. В ново проучване, публикувано току що в научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, този метод е приложен към централните части на LMC. От измерените стойности авторите изчисляват собствените движения на звездите в LMC, създавайки подробни карти на скоростта на звездите в галактиката. „Зашеметяващото ниво на детайлите в картата на скоростите показва колко много се е подобрил нашият метод в сравнение с ранните измервания преди няколко години“, казва Томас Шмид, съавтор на статията, аспирант в AIP. За изненада на изследователите, данните откриват звездни движения, които следват структурата и ориентацията на бар-а. „Благодарение на тяхната непосредствена близост от около 163 000 светлинни години, ние можем да наблюдаваме отделни звезди в Магелановите облаци с помощта на наземни телескопи като VISTA“, казва Мария-Роза Чиони, съзадател и ръководител на проекта VMC и ръководител на групата в AIP за изследване на галактики-джуджета (като Магелановите облаци; бел. В.Д.И.) и на халото в Млечния път. „Тези галактики са уникална лаборатория за изучаване в детайли на процесите на образуване на галактиките.“ Голям интерес представлява динамиката на звездите, тъй като те носят ценна информация за образуването и еволюцията на галактиките. Въпреки това, дълго време едномерните скорости на звездите по лъча на зрението бяха единственият източник информация за вътрешната динамика в Магелановите облаци. Тези скорости могат лесно да бъдат измерени спектроскопски чрез Доплеровия ефект: наблюдаваната светлина на звезда изглежда по-синя или по-червена в зависимост от това дали звездата се приближава или се отдалечава от нас. Но за да се получат пълните триизмерни скорости на звездите, е необходимо да се знаят и собствените движения на звездите: видимите двумерни движения на звездите в равнината на небето. Тези движения могат да бъдат измерени чрез наблюдение на едни и същи звезди многократно за даден период от време, обикновено няколко години (затова VMC с неговите многократни наблюдения през почти десетилетие е особенно подходящ обзор за тази цел; бел. В.Д.И.). След това се определят изместванията на звездите по отношение на близките референтни обекти. Тези обекти могат да бъдат, например, много далечни галактики от задния фон, за които може да се приеме, че са неподвижни на небето, предвид големите им разстояния, или звезди с вече известни собствени движения.
Тъй като наблюдаваните движения на звездите в Магелановите облаци, гледани от Земята, са незначителни, точните им измервания са предизвикателство. На разстоянието на Магелановите облаци, наблюдаваните движения на звездите са от порядъка на милионна част от дъговата секунда годишно – за сравнение, една мили-дъгова секунда е ъгловия размери на астронавт на Луната, гледан от Земята. „Нашето откритие дава важен принос за изследването на динамичните свойства на галактиките с бар-ове, тъй като Магелановите облаци в момента са единствените галактики, където такива колективни движения могат да бъдат изследвани с помощта на собствени движения на отделни звезди. За по-далечни галактики това все още е извън нашите технически възможности“, казва Флориан Нидерхофер. Общо бяха необходими 9 години наблюдения, за да се съберат достатъчно изображения, за да може да се измерят тези малки движения. „Това е нова добавка към реда от важни резултати, получени от екипа на VMC обзора“, гордо добавя Мария-Роза Чиони.

Допълнителна информация:

- Научната статия: „Звездни собствени движения в центъра на Големия Магеланов облак“ от F. Niederhofer, M.-R. L. Cioni, T. Schmidt, K. Bekki, R. de Grijs, V. D. Ivanov, J. M. Oliveira, V. Ripepi, S. Subramanian, J. Th. Ван Лун е достъпна тук:
https://academic.oup.com/mnras/advance-article/doi/10.1093/mnras/stac712/6554251
и тук:
https://arxiv.org/abs/2203.14369

- Повече за VMC може да се научи от страницата на проекта:
http://star.herts.ac.uk/~mcioni/vmc/