Откриването на обекта 2010 KQ (http://neo.jpl.nasa.gov/news/news168.html), който впоследствие се оказа че не е астероид, а най-вероятно е последната степен от ракета носител, изстреляна преди поне тридесет години, разбуни духовете заради възможността той да е с извънземен произход - подобни на широко обсъжданите през 60-те сонди на Брейсуел (http://en.wikipedia.org/wiki/Bracewell_probe) - самокопиращи се, автономни и интелигентни машини, пътуващи из нашата Галактика с цел изследването й, и установяване на контакт с други цивилизации.

Уви, възможността ТОЗИ ПЪТ да сме се сблъскали с подобна сонда са минимални, по две причини.

Първо, орбитата на 2010 KQ e такава, каквито бихме очаквали от последна степен на ракета носител, използвана за изстрелване на космически апарати. Подобни орбити не са стабилни и за това на тях не се намират естествени тела, например астероиди. 2010 KQ не е първата отломка на славното космическо минало на човечеството, на която попадаме в космоса и навярно няма да бъде последната.

Второ, подобна орбита далече не е най-удобният начин за наблюдение на човечеството (особенно за тайно наблюдение!), по множество причини: тя е нестабилна и изисква непрекъснати корекции за продължително наблюдение, което означава разход на гориво; възможността апаратът да бъде открит от "подопитните" (свидетелство за което е самият факт че обсъждаме тази възможност). Дейвид Брин (http://en.wikipedia.org/wiki/David_Brin) - американски писател фантаст по призвание и ядрен физик по професия, известен със серията си от романи за Света на Ъплифта (http://en.wikipedia.org/wiki/Uplift_Universe), има един чудесен и за съжаление малко известен разказ "Lungfish" (заглавието е име на вид сладководна риба, която може да диша във въздуха; разказът е достъпен свободно на Бриновата страница: http://www.davidbrin.com/lungfish1.htm), в който той проиграва ситуацията с откриване на сонда на Брейсуел в нашата Слънчева система. Няма да разкривам подробности от историята за да не разваля удоволствието от четенето, но Брин е избрал за база на "чужденците" астероидният пояс и това не е случайно - една подобна самокопираща се сонда се нуждае от ресурси, и астероидният пояс е мястото, където достъпът до тях е най-лесен, особенно ако не се нуждаеш от въздух за дишане. При това е достатъчно голям и отдалечен за да направи откриването на подобна база изключително трудно за човечеството.

За разлика от сонди на Брейсуел, без съмнение, в обозримото бъдеще ще попадаме на още много "изкуствени астероиди", и с активизирането (надяваме се!) на космическите програми техният брой вероятно само ще се увеличава.

***

Още едно от изтритите съобщения в блога, публикувано първоначално на 3.06.2010 г.