Вчера съветът на страните, членки на Европейската Южна Обсерватория (ЕСО) потвърди програмата за строителството на E-ELT (European Extremely Large Telescope). Телескопът ще е от 40-метров клас, ще се намира в Чили и по предварителни оценки ще струва малко над 1 милиард евро. Вече са осигурени около 60% от тази сума, строителството ще започне след като ЕСО събере 90% - такава е политиката на обсерваторията, за да няма недовършени проекти. Телескопът ще се строи повече от десетилетие, така че има шанс преди да се пенсионирам, да поработя с него. :)

Защо петнадесетината държави, членки на ЕСО, са готови да изхарчат толкова пари в средата на кризата, за един на пръв поглед ненужен проект? По мое мнение проектът е ненужен само на пръв поглед, а очевидно така мислят и други хора.

Първо, тези пари няма да отидат на бунището, те са ре-финансиране на собствените високотехнологични индустрии на страните-членки на обсерваторията; технологиите, които ще бъдат разработени при строителството на E-ELT и неговите инструменти ще намерят приложение в какви ли не области (това е огромна отделна тема, само един пример - има хора, които в момента работят върху деформируеми изкуствени очни лещи, базирани на принципите на адаптивната оптика, използвана в астрономията; те ще могат да променят фокусното си разстояние).

Второ, и според мене по-важно - науката подтиква хората да си задават по-често въпроса "защо". Пред по-голяма част от ежедневието си ние сме потопени в свят, който активно се бори срещу този "вреден" навик - имам предвид рекламите и индустриите, които стоят зад тях или политиците: идеалният потребител само след два-три кадъра е готов да посегне към кредитната карта или механично да гласува с бюлетина в този или онзи цвят. Пред тези индустрии обаче стои бариерата на навика да питаме защо: защо ни казват това или онова, защо тази стока е по-добра от онази, защо този политик е по-малката злина от онзи... Хората, които са гласували един милиард за строителството на E-ELT (част то тях са политици!) много добре разбират, че децата, които ще се загледат в изображенията на далечни галактики, са бъдещите инженери и технолози, които ще създадат iPhone модел 105 и онези адаптируеми лещи, от които всички ще имаме нужда на стари години...

Отношението между между науката и бизнеса е двупосочна симбиоза - ние им даваме технологии и кадри, но също използваме технологии и кадри, създадени с чисто търговска цел. Ние изграждаме и поддържаме в обществото онзи вреден навик със задаването на въпроси, който го поддържа стабилно и го предпазва (в някаква степен) от залитания във фатална посока. Но също така ние се нуждаем от бизнеса, който ни издържа с данъците си (дори и да не ги плаща целите).

В нашата обсерватория работят около 800 човека (приблизително два мото-стрелкови батальона от едновремешната БНА) и годишният ни бюджет през последните години варира от 120 до 150 млн. евро (това е публична информация, има я в годишните отчети на ЕСО). Това е приблизително съпоставимо с цената на един Ф35 (154-237 млн. долара, в зависимост от модификацията), от който до сега са произведени 63 и се планират над 2400 (всички числа тук са от Wikipedia). Обсерваторията е една, а самолетите са хиляди. На фона на тези суми недостигащите средства за поддържането на Националната Астрономическа Обсерватория в Рожен, са направо смешни и тъжни.

Съобщението за пресата за вчерашното заседание на Съвета на ЕСО може да се прочете тук:

http://www.eso.org/public/announcements/ann12096/


*

Съобщение от изтрития ми блог, публикувано първоначлано на 5.12.2012 г.