Както се оказа в Част 1, човек изобщо не е безсмъртен, тъй като клетките, които го изграждат, имат ограничен брой деления и умират след около 50 деления, а признаците на стареене на тялото просто започват да се проявяват при приближаване до тази граница.   В допълнение към напълно разбираемия интерес към темата за безсмъртието, въпросът за клетъчното делене е изключително важен, тъй като е пряко свързан с производството на ваксини.   Учените трябва да имат неограничен брой от тези клетки под ръка за своите изследвания и намирането на подходящи клетки, които могат да се отглеждат в лаборатория, не е лесно. Когато клетките спрели да се делят и умрели, учените ги заменили с нови, взети от различни животни, или използвали ракови клетки, които за разлика от нормалните клетки са безсмъртни. По много причини този метод не устройва изследователите и в някои случаи беше просто опасен.   Например, в продължение на няколко десетилетия полиомиелитната ваксина, използвана в Съединените щати, е направена от клетки, взети от бъбреците на маймуни, за  някои от които по-късно е открито, че са заразени с маймунския вирус (SV40) и през 60-те години това води истинско бедствие - само в САЩ между 1955 и 1963 г. бяха заразени около 30 милиона души. Това се случи, защото клетките не бяха взети от лабораторни запаси, а отгледани директно от маймуни. По този начин клетките, заразени с вируса, заедно с полиомиелитната ваксина, са влезли в човешкото тяло и са причинили появата на различни форми на рак, включително при хора, които никога не са били ваксинирани срещу полиомиелит.   Сега е ясно с какво облекчение учените приветстват откритието, направено от американския учен Леонард Хейфлик през 1962 г. Той установява, че ако някои от разделените клетки бъдат изпомпвани и замразени, докато не започнат да се делят отново, тогава може да се получи неограничен брой клетки, теоретично 10 секстилиона (10 000 000 000 000 000 000 000), което той е направил в лабораторията си в Института Wistar във Филаделфия. Говорим за клетъчната линия Wi-38, която, макар и не единствена, е най-използвана, по-специално във ваксините срещу полиомиелит. Полиомиелитът не винаги е фатален, но стотици хиляди хора остават инвалиди.   Какво друго, освен клетки, бактерии, вируси, е включено във ваксините?   Оказва се, че ваксините съдържат много необичайни вещества, като алуминий, екстракти от черен дроб на  акула и екстракти от кората на дървото quillaya. Тези помощни вещества се наричат ​​адюванти и се използват в микроскопични дози за засилване на имунния отговор. Не се смята, че адювантите причиняват странични ефекти. Много ваксини по неизвестни причини изобщо не работят без някакъв вид адюванти. Без адюванти, произведените антитела обикновено изчезват в рамките на седмици или месеци и с използването на адюванти те могат да продължат няколко години.   Алуминият под формата на алуминиеви соли е най-разпространеният адювант в света и се намира в повечето, но не във всички ваксини. Например, той не работи при ваксини срещу малария и туберкулоза.   Скваленът, безцветна, вискозна течност, получена от черен дроб на акула, се използва във сезонни противогрипни ваксини. В момента се провеждат изследвания с цел използването им във ваксини срещу Covid-19. Ограничаващ фактор е невъзможността да се осигури достатъчно сквален за производството на ваксина в световен мащаб, тъй като около 250 000 вече застрашени акули ще трябва да бъдат унищожени.   Адювантите се използват почти век, но откриването им е повече или по-малко случайно. През 20-те години френският ветеринарен лекар Гастон Рамон тества нова ваксина срещу дифтерия върху коне и забелязва, че някои животни развиват голям абсцес на мястото на инжектиране и именно при тези животни се наблюдава по-силен и стабилен имунен отговор. В търсене на вещество, което може да активира имунен отговор, той започна да добавя буквално всичко, което имаше под ръка, към ваксината: тапиока, нишесте, агар, лецитин и дори трохи от хляб. Изследванията му водят до успех и оттогава учените не спират да търсят по-подходящи и по-безопасни добавки.   Гастон Рамон (1886-1963) Сега учените не отдават предпочитание на трохи от хляб, а на отделни части от микроорганизми, например токсини, които те произвеждат, или фрагменти от външната им обвивка.
Сплошний позитив