Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2020 00:36 - Тридесет години от изстрелването на космическия телескоп „Хъбъл“
Автор: valio98 Категория: Технологии   
Прочетен: 272 Коментари: 0 Гласове:
0



На 24 април 1990 година совалката „Дискавъри“ изведе в орбита космическия телескоп „Хъбъл“. По съвременните мерки той не е голям – диаметърът на главното му огледал е 2.4 м. Според градската легенда, технологично той е сходен с шпионските спътници на Националното разузнавателно управление на САЩ. Казват, че когато инженерите от приемната комисия отишли в склада на компанията „Локхийд“, едва не им дали по погрешка шпионски спътник. Разбира се, това едва ли е вярно.
Три десетилетия и четири ремонтни мисии (една от които – в две части) по-късно, той продължава да бъде сред най-важните уреди за астрономическата общност в света. И не само за астрономите – ако многобройните статии в средствата за масова информация и множеството албуми с красиви космически картинки са доказателство за огромния доброжелателен интерес на широката публика към красивите изображения, който „Хъбъл“ получава. Новите знания за Вселената, който ни даде този телескоп са друга тема – по брой на публикации в научните списания само Европейската южна обсерватория (ESO) го надминава, но все пак ESO има четири от най-големите телескопи в света, а „Хъбъл“ е един. Всъщност, тук не става дума за конкуренция – космическите и наземните телескопи решават различни задачи и по-скоро се допълват, отколкото да се състезават.
Идеята за наблюдения от космоса, извън земната атмосфера не е нова, първите документирани записи за това датират от 1837 година и принадлежат на двама германци Вилхелм Волф Биър (Wilhelm Wolff Beer, банкер и астроном любител) и Йохан Хайнрих фон Медлер (Johann Heinrich von Mдdler, когото бихме могли да наречем професионален астроном, въпреки липсата на формално образование). През 1923 г. австриецът Херман Оберт (Hermann Oberth) споменава космически телескопи като едно от възможните приложения на ракетите в своето съчинение „Ракетата в междупланетното пространство“ (Die Rakete zu den Planetenrдumen). Първите по-реалистични планове принадлежат на американския астрофизик Лайман Спитцер (Lyman Spitzer) и датират от 1946 година. Първите астрономически телескопи в космоса са съветски – от серията „Протон“, започнала работа през 1965 г. А през 1978 г. Конгресът на САЩ гласува отделянето на 36 милиона долара за космически телескоп и останалото е история. Телескопът носи името на американския астроном Едуин Хубъл, известен с това, че пръв е измерил разширяването на Вселената.
Любопитни финансови факти: преди изстрелването за „Хъбъл“ за него са похарчени почти 5 милиарда долара (без отчитане на инфлацията), а до 2010 година общите разходи за телескопа – за ремонтните мисии и за експлоатацията – достигнаха 10 милиарда долара.
Има две причини за „излизането“ на астрономията над атмосферата. Едната е, че атмосферата не пропусна някои части от електромагнитния спектър като рентгеновите лъчи и далечния ултравиолет (за наше щастие, защото те предизвикват лъчева болест) и значителни части от инфрачервеното. Втората причина е, че движенията в атмосферата, които ние наричаме турбулентност – „размазват“ изображенията; с други думи, звездите вместо точки стават кръгчета и ако много от тях са наблизо върху небесната сфера, както например в звездните купове или в далечните галактики, става невъзможно да разделим звездите една до друга.
Трудно е да са изброят откритията на „Хъбъл“. Едно от първите и най-важни бе да измери на разширението на вселената с безпрецедентна точност – именно излизането над атмосферната турбулентност позволи на телескопа да „види“ в далечни галактики Цефеиди – особен вид променливи звезди, чиято светимост е свързана с периода на пулсациите им. След  пет години упорит труд Робърт Кеникът, Уенди Фридман и Джереми Муулд „коригираха“ резултата на Едвин Хъбъл – стойността на параметъра, носещ неговото име и описващ скоростта, с която се разширява Вселената, спадна от около 500 до около 70.
„Хъбъл“ е универсален инструмент – може да се изпишат стотици страници за разнообразни открития, направени с него. Те обхващат практически всички области от астрономията – от вулканите на Йо в Слънчевата система до свръхновите и квазарите в ранната Вселена.
За съжаление бъдещето на телескопа е неясно. Със сигурност той ще продължи да бъде използван до последна възможност и дори придоби по-голямо значение с огледа на закъснението на неговия наследник – „Джеймс Уеб“. Обаче борбата срещу ентропията е трудна и „Хъбъл“ остарява – критични устройства като жироскопите в системата за ориентация един след друг излизат от строя. В момента няма планове за допълнителни ремонтни мисии и е трудно да се предскаже до кога астрономите ще могат да използват този уникален инструмент. Да се надяваме, че ще е по-дълго.

24.04-04.05.2020, Мюнхен
Валентин Д. Иванов




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valio98
Категория: Технологии
Прочетен: 496669
Постинги: 377
Коментари: 0
Гласове: 217
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031