Не беше Ферари, но наистина беше зелено и го караха като ферари, въпреки е беше дълго към 10-12 метра и отпред на него пишеше „Сетра“. Да, става дума за автобуса, с който пътувахме от Мюнхен за Берлин. Той идваше от Италия – от където произлиза алюзията с Ферари – и пристигна с близо два часа закъснение. И така, вместо малко след един часа (след полунощ), потеглихме на север в три сутринта. Другата причина за асоциациите със спортните коли беше стила на каране на италианските шофьори, които се опитваха да наваксат закъснението и караха като на състезание от поне Формила 2, ако не и Формула 1. Въпреки усилията им вместо в девет часа сутринта, пристигнахме малко след 10:30 и пропуснах мемориалния панел за Иън Уотсън – фен и писател, който много уважавах и исках да почета. Виждал съм го на предишни събития и мога да кажа, че беше интересна личност, от хората, който са по-големи от живота, ни не на ръст, а по душа. Романите му също заслужават внимание – те са умни и разсъдителни, без да са досадни. Впрочем, по-късно забелязах, че има специално мемориално табло за хората от жанра, които са ни напуснали. За съжаление в препускането през тия два дни така и не стигнах до него да напиша няколко думи.
По служебно-семейни причини пропуснах първите два дни от Еврокона, за което мога само да съжалявам. И ако не беше в Берлин, до където може да се стигне с евтин автобусен превоз, можеше да пропусна и последните два дни, но за щастие можах дори да доведа част от семейството.
Конът е място за срещи. Още на регистрацията попаднах на Силвана Фрайберг, с която се познаваме от Уърлдкона в Глазгоу – тя е редактор на брошурата на Еврокона. Много интересно малко книжле на два езика, също като нашие Булгаконски фензин. В него се откроява чудесна статия за Пери Родан, която се изкушавам да преведа за Терата или за Булгаконския фензин. По-нанатък попаднах на Ерик Симон, който е добър приятел на българските фенове. Поприказвахме малко и се снимахме заедно. За съжаление той беше на Еврокона само са един ден. Използвах възможността да разпръсна и листчета с отпечатани QR кодове на адреса на английския алманаха Фантастика и на фензините ни. Попаднах на щанда на немското списание phantastisch!, където са ме публикували (пак с помощта на вездесъщия Ерик Симон).
Заради закъснението успях само да направя кратка обиколка из търговската секция и направо се отправих към първото си събитие – панел за извънземните цивилизации. Аз бях предложил панел за извънземните комети, но домакинте обединиха тази идея с още няколко предложения и в 12:30 в аулата – голяма кръгла зала с арковиден таван – се събрахме Джак Гласман (Jack Glassman; пенсиониран професор по физика от Илинойс, САЩ, с външност на Айзък Азимов), Джейн Мондруп (Jane Mondrup; датска писателка), Джулил Новакова (Julie Novбkovб; астробиолог, писател и редактор от Чехия, добре позната на българските фенове заради много си посещения в България), аз и най-накрая нашият модератор Радек „Ринворд“ Полански (Radek „Rynvord“ Polański; фен от Краков и в известен смисъл конкурент в надпреварата за организирането на по-следващия Еврокон – той е сред тима, който предлага Варшава през 2029, конкурентно предложение на нашата София).
Точната тема на панела беше: Къде са всички и как изглеждат? Парадоксът на Ферми, междузвездните комети и астробиолгия (Where is everyone and what do they looks like? The Fermi Pardox, interestellar comets, and astrobiology). При такава тема не е чудно, че дискусията беше много разнообразна и дори в известен смисъл – разнопосочна. Започнахме с това какво е живот и консенсусът бе, че няма добро биологично определение, но има добро физическо – локално намаляване на ентропията. После се заехме с Парадокса на Ферми и изброихме набързо основните решения, или по-скоро основните класове решения: че технологичните цивилизации за рядкост или че дори ние сме единствените или че всички се крият и т.н. Стигнахме до продължителността на живот на цивилизациите и сравнихме астрономическите времеви мащаби с мащабите на дейност на нашата цивилизация – те са несравними. Аз зададох въпроса дали е възможно да се удължат биологичните мащаби до порядъка на астрономическите но той остана без отговор. Джули говори доста за живота. По едно време публиката започна да ни гледа с недоверие, защото ние, като нормални учени, правехме уговорки – ако това, ако онова, може би... Това ме накара да подчертая, че това е част от нормалния научен процес, който включва самопроверка. Изкушавах се да кажа, че само глупаците си мислят, че знаят всичко, но ми се стори твърде рязко и си замълчах. Успях да си кажа рецитацията за кометите – че са прекалено бавни и пътуват прекалено дълго (и трите междузвездни комети, за които знаем, са летели вероятно от порядъка на 1е5-1е5 години!), за да са от интерес на цивилизация като нас, овен в един аспект – ако искаме да ги превърнем в мемориал на нашето съществуване като пратим с тях знак, че сме съществували или примерно сумарна библиотека на човешките знания. На панела не представихме някакви нови открития, нито нови идеи, но обобщихме – според мен доста добре – текущото състояние на нещата. И може би най-важното, която успяхме да обясним бе, че разпознаването на биосигнатури в космоса е трудно по две причини: заради едва забележимия им характер (иначе казано – те са слаби), но и защото интерпретацията на биосигнатурите е нееднозначна – молекулите, които се свързват с наличие на живото могат да бъда продукт на небиологични процеси. Аз се намесих дук и добавих, че науката вече е била в подобна ситуация поен два пъти – преди няколко десетилетия с метана на Марс и в края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато отново на Марс се наблюдава сезонна промяна на цветовете.
Стан дума и за техносигнатуреите, разбира се. Аз малко работя по това и подчертах, че ние сме в състояние да регистрираме собствените си техносигнатури само на разстояние няколко до няколко десетки светлинни години – нищожно в мащабите на Млечния Път.
Интересът беше голям: залата беше почти пълна. Аз си направих труда и преброих към 140 човека. След като завършихме при мен дойде една българка – Адриана Кънчева. Тя живее в същия край на страната, като мен, но никога не сме се срещали. Обаче аз съм публикувал с подкаста за Българска фантастика нейния разказ „Избавление“:
https://www.youtube.com/watch?v=B_99g1EcLxk
Илюстриран е от щерката. Разказът ѝ беше публикуван по-рано на английски в Escapepod и така открих авторката за себе си. Много приятен човек. Оплакахме се един на друг колко трудно намираме време да пишем. По-нататък се видяхме още няколко пъти, но все набързо.
На тоя панел тя зададе въпрос и аз си помислих, че е шотландка или ирландка.

Не Еврокона обикновено вървят паралелно 5-7 потока. Два са по-големи и са в по-големите зали, други са в по-малки зали. Хората изпират къде да ходят Но в събота аз почти нямах избор, защото имах три участия и трябваше да бъда там, където трябваше да бъда без право на глас. Събитията бяха събрани в групи с продължителност от 1.5 часа – това включва самото събитие от 60 минути и 30 минути почивка.  Следващата група събития започваше в 14:00 и аз имах участие панел за фензини. Това са любителски публикации, един вид писма до приятели, както каза един от участниците, само дето вместо да пише и праща 50-100 отделни писма, авторът им пише едно и го праща на много хора. Фенизите имат поти 100-годишна история и не са ограничени само до фантастиката – такива издания имат музикалните общности, футболните запалянковци и т.н. Фензините във фантастиката датират от периода между двете световни войни, когато е и първият разцвет на фантастичния жанр. В програмата на Еврокона темата беше формулирана така: Правенето на фензини тогава и сега (FanZine Making Then and Now) и участниците бяхме четирима: Дейв Ходсън (Dave Hodson; фен англичанин, който е правил много фензини, включително за британската асоциация за Фантастика), Удо Клоц (Udo Klotz; фен от Мюнхен редактор на фензина Time Machine, с който е печелил наградата Курт Ласвиц през 2023), Кнуд Ларн (Knud Larn; писател, фан и автор на фензини от Дания) и моя милост. Аз се озовах на тоя панел заради моя опит с фензина „Булгакон“.
Дейв предварително подготви двуезичен фензин „Някъде тук има станция за цепелини...“ (мой свободен превод да „There"s a Zeppelin Park "round Here Somewhere...“), котйо е свободно достъпен тук:
https://fanac.org/fanzines/2020s_One_Shots/There"s%20a%20Zeppelin%20Park%20round%20Here%20Somewhere...final.pdf
И повече за него може да се прочете тук:
https://fancyclopedia.org/wiki/There%27s_a_Zeppelin_Park_%27round_Here_Somewhere...
Както може да се очаква, той е посветен на немската фантастика.
Аз му предложих няколко материала, от които той си избра една статия за малко известна алтернативна история на Германия, която обаче не обхваща периода на Втората световна война, защото този период е използван до крайност. Той намери антусиасти преводачеи и статията се появи там на немски и английски.
Аз от своя страна също подготвих нещо – фензин, който представя българската фантастика Handyzine BGSF, брой 1, 2026. Той също е свободно достъпен:
https://drive.google.com/drive/folders/1e6ouZxWXp3kcIGfnR05Fp6QHdekMdmzL
Той обаче е само на английски. Името е игра на думи s немското Handy, което е мобилен телефон. А материалите представят наши автори, книги и даже телевизионни сериали. За последното особено ми помогна Петар Атанасов от scifi.bg
Handyzine BGSF далече не дава пълна картина на българския спекулативен жанр, пък и нека да остане материал за следващия път. Целта ми беше, доколкото е възможно, да събера референтен материал за всеки, който се интересува от състоянието на спекулативния жанр у нас.
Този панел беше организирам много добре. Удо подготви презентация за историята и съвременно състояние на фензините в Германия, и помоли всеки от останалите да добавят страници с материали за техните страни. И именно с презентацията за Германия започнахме. Той много методично разгледа историята на фензините в неговата страна, като не пропусна да разкаже и за ГДР. Забележително е колко богата история имат немските фензини. Има издания, който са се появявали в течение на години и достигат стотици броеве (не тираж, а именно броеве!). Както може да се очаква, възходът на социалните мрежи е довел до упадък на фензините и много издания са изчезнали, но има упорит фенове, които продължават това дело.
Аз подготвих представяне на българските фензини, но приех друг подход. Вместо да изброявам всички издания, само показах един колаж с много корици и след това се съсредоточих на няколко фензина, които демонстрират определени тенденции...

Очаквайте продължение...

Корекция (7.07.2026): България и Полша кандидатстват за домакинство на Еврокон през 2029-та, не през 2028-ма година, както бях написал погрешно.