Обикновено е обратно – фантастите са малки, а „голяма“ литература е голяма. За съжаление сред писателите фантасти има съвсем малко, които заслужават да бъдат забелязани заради своите литературните си умения и постижения. Такива хора правят голямата литература да изглежда малка.
Сред българските автори такива са примерно половин дузина, сред световните са малко повече и по мое мнение сред тях се откроява Кен Лиу. Не е случайно, че ревю точно на негова книга, „Скритото момче и други истории“, се появи в „Култура“. Става дума за нов сборник с разкази. Изданието е на „Колибри“, а преводът е дело на Владимир Полеганов, който сам е писател фантасти и прекрасен стилист.
Представянето, което включва и откъси от разкази, може да бъде прочетено свободно тук:
https://kultura.bg/web/%d1%81%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%be%d0%bc%d1%87%d0%b5-%d0%b8-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b3%d0%b8-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b8/