Уви, за мен фестивалът завърши, защото днес е работен ден. Обаче съм доволен – голяма част от мероприятията, с които бях лично ангажиран, се получиха, повече или по-малко: срещата с Хари Търтълдоув, лекцията на Георги Караманев, обзорите на Израелската и на Индийската фантастики (израелецът говори особено интересно!), подкастът с наградените разкази от миналата година (https://www.youtube.com/watch?v=NKI-qig25HA&list=PLo3b4R_lZDshq52RPQ51uT7Kc92crxY5D) и даже фензинът, който на два езика разказва за българската фантастика от вчера и днес (освен за всичко останало: https://drive.google.com/file/d/1LrRT2q0sqJKgrkX0zWbW__g-gVuVBFjJ/view).

Не се получиха поне няколко неща: замисълът да организираме представяне на новите книги, което да бъде по-интегрирано в програмата – половината от участниците се заинтересуваха, но жанровото разнообразие на книгите им беше прекалено широко за да се получи смислено обединение. Догодина, живот и здраве, може да имаме повече късмет. Участието в конкурса за фантастична поезия беше повече от скромно. И зрителите бяха... по-малко, отколкото се надявахме.

С времето сигурно ще се появят и други „прозрения“, но за сега – толкова.

По-надолу са записките ми в подготовка на панела за бързото остаряване на фантастиката, който се проведе в неделя, 22.09.2024, в 16:10-17:00.

Фензинът е достъпен тук:

https://drive.google.com/file/d/1LrRT2q0sqJKgrkX0zWbW__g-gVuVBFjJ/view

ПС Но не по важност – вчера се навършиха 80 години от рождението на видния български писател фантаст Христо Пощаков, който за съжаление ни напусна преди повече от четири години. За него може да прочетете тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9F%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

*

Въпросът кога и как фантастиката не може да бъде в крак с реалността според мен има два аспекта:

(1) научно/технологичен

и

(2) социален.

Един добър пример за първото е неуспехът да се предвиди информационната технология и промените, които тя донесе върху човешкия живот. Това е малко странно, защото първата механична мислеща машина The Engine може да бъде намерена в сатиричния роман от 1726 г. „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт. Използва се за генериране на произведения на изкуството и философия чрез разглеждане на всяка възможна пермутация на букви и думи. В известен смисъл Суифт предсказа несигурната позиция, в която ще попаднат съвременните художници, заради ИИ.

Но тогава НФ изостава – през 30-те години на миналия век Ваневар Буш, американски инженер, изобретател и научен администратор, който по време на Втората световна война ръководеше Службата за научни изследвания и развитие на САЩ (OSRD), създава концепцията Memex. Той я описва в прочутото си есе „As We May Think“, публикувано в сп. „The Atlantic“ през юли 1945 г. и по същество предсказва не по-малко от Интернет! НФ не може да предложи нищо, което дори да се доближи до това.

Изведнъж 99,99% от НФ остаряват, но никой не знае за това, и което е по-важно, никой не го е грижа в продължение на десетилетия.

Друг пример за това как голяма част от НФ бързо остарява, се появява в началото на 60-те години, когато първите междупланетни сонди показаха, че условията на повърхността на близките планети са негостоприемни за живот. Всъщност наземната астрономия прави първите стъпки в тази посока през 20-те години на миналия век, когато Веспо Слайфър показа, че на Венера липсват кислород и вода. През 30-те години на миналия век спектрите на Венера са взети и показват линии на поглъщане, които никой не може да идентифицира. По-късно беше установено, че те принадлежат към CO – въглероден окис – отровен газ, който не понася живота, какъвто го познаваме.

И все пак в продължение на десетилетия писателите на фантастика продължаваха да пишат за младежката гореща и влажна Венера, покрита с дъждовни гори. И читателите на НФ продължиха да купуват и четат тези книги.

Като малка утеха мога да предложа факта, че читателите и писателите на НФ не бяха единствените хора, които изоставаха. Някои инженери също го направиха. Може би, в пристъп на оптимизъм, дизайнерите на съветските космически сонди, които изпратиха първите автоматизирани сонди до Венера в началото на 60-те години, ги оборудваха с океански сензори – парчета захар, които ще се разтворят в хипотетичния океан на Венсу и ще включат радиопредавателя, за да кажете на Земята, че най-близкият ни съсед е покрит с вода.

Социалният аспект на остаряването може би не е толкова драматичен, според мене.

Всъщност, смятам, че спекулативната литература се разделя на два потока – единият е в челните редици на социалните промени, а другият е консервативен и или се преструва, че нищо не се променя, или активно работи, за да ориентира мислите на читателите срещу промените.

Интересно е да се проучи къде е България върху тази скала. До скоро ние бяхме езиково и културно малцинство, от което никой на света не се интересуваше. Можете ли да си представите роман, базиран на българската митология и политика, публикуван от голямо издателство в Англосферата преди 10 или 20 години? Визирам скорошната поява на „Foul Days“, разбира се. Или жанрово списание като „Locus“ да публикува обзор на български или Румънска фантастика? За мен отговорът е категорично отрицателен. Независимо от качествата на романа. Сигурен съм, че Агоп Мелконян, който беше отличен писател – сигурен съм, че повечето читатели охотно биха се съгласили – нямаше да има шанс. Но сега светът е много по-отворен и това не бе предсказано от фантастиката.

Така че отново голяма част от фантастиката от последните 20 години бе изостанала и остаряла много преди да бъде публикувана.

За щастие, жанрът е донякъде реабилитиран от хора като Франк Хърбърт и неговия „Dune“.

*

The question about when and how the speculative genre can not keep up with the reality has two aspects, I think:

(1) scientific/technological

and

(2) social.

A good example for the former is the failure to predict the information technology and the changes it will bring upon the human lives. This is a bit strange, because the first mechanical thinking machine The Engine can be found in the 1726 satirical novel Gulliver"s Travels by Jonathan Swift. It is used to generate works of art and philosophy by going though any possible permutation of letters and words. In some ways Swift predicted the precarious position that modern artists would be, because of the AI.

But then the SF fell behind when in the 1930s when Vannevar Bush – an American engineer, inventor and science administrator, who during World War II headed the U.S. Office of Scientific Research and Development (OSRD) – came up with the Memex concept. He described it in his famous essay As We May Think which was published in The Atlantic in July 1945. He predicted no less than the Internet. SciFi could offer nothing that would come even close to that.

Suddenly, 99.99% of SF became obsolete, but nobody knew it an nobody cared much for decades.

Another example where a large fraction of SF quickly became obsolete was in the early 1960s when the first interplanetary probes showed that the surface conditions of nearby planets are inhospitable fro life. In fact, the ground based astronomy made the first steps in that direction in 1920s when Vespo Slipher showed that Venus lacks oxygen and water. In the 1930s spectra of Venus were taken and showed absorption lines that nobody could identify. Later on it was determined that they belong to CO – carbon monoxide – a poisoners gas that could not tolerate the life as we know it.

Still, for decades the SF writers kept writing about the youthful hot and humid, rain-forest covered Venus. And the SF readers kept buying and reading these books.

As a small consolation I can offer the fact, that SF readers and writers were not the only people falling behind. Some engineers did too. Perhaps, in a fit of optimism, the Soviet space probe designers who sent the first automated probes to Venus in the early 1960s equipped them with ocean-sensors – pieces of sugar that would dissolve in the hypothetical Vensuian ocean and turn on the radio transmitter to tell the Earth that our closest neighbor is covered with water.

The social aspect of the obsolescence is perhaps not so dramatic, I think.

In fact, I think that the speculative literature is splitting into two streams – one is at the forefront of the social changes and another that is conservative and either pretending that nothing has changer or actively working to orient the thoughts of the readers against the changes.

It is interesting to investigate where is Bulgaria in this scale. Because we are a linguistic and cultural minority that nobody in the wider world would not care about, Can you imagine a novel based on the Bulgarian mythology and politics being published by a major Anglosphere publisher 10 or 20 yrs ago? I am talking about Foul Days, of course. Ir a major genre magazine like Locus: would it publish a review of Bulgarian or To me the answer is clearly negative. Regardless of the qualities of the novel. I am sure Agop Melkonian who was an excellent writer – I am sure we will al agree – would not have a chance. But now the world is much more open and this was hardly predicted by the speculative fiction.

And again, a large fraction of the speculative fiction from the paste 20 yrs had fallen behind and had become obsolete long before it was published.

Luckily, the genre is somewhat vindicated due to people like Frank Herbert and his Dune.

*

https://www.youtube.com/watch?v=EdWsYKpkKUU

https://www.youtube.com/watch?v=Xv4ZGqFVs2A

https://www.youtube.com/watch?v=NKI-qig25HA

https://www.youtube.com/watch?v=qrPmxbnpMcU