Фара Джейн Мендeлсон (р. 1968 г., Манчестър) е британска историчка и изследователка на фантастиката. Мендeлсон е най-известна с книгата си „Реторика на фантазията“ (2008 г.), в която класифицира фентъзи литературата в четири категории въз основа на това как фантастичното навлиза в историята, както и с редактирането (заедно с Едуард Джеймс) на „Кеймбриджски пътеводител в научната фантастика и фентъзито“¹. Книгата спечели „Хюго“ в категорията за свързани с жанра произведения. В „Детска фентъзи литература: въведение“ Менделсон и съавторът ѝ Майкъл Леви проследяват 500-годишната история на жанра и печелят Световната награда за фентъзи.

Академичната кариера на Менделсон включва професорска длъжност в университета Англия Ръскин, както и редактиране на списанието за научна фантастика „Фондация“.

Повече за Фара:

https://en.wikipedia.org/wiki/Farah_Mendlesohn

https://farahmendlesohn.com/

Фара любезно се съгласи да отговори на няколко въпроса на българските фенове.

Каква е вашата работна дефиниция за фантастика? За мен фантастиката до голяма степен е игра на „ами ако...“. Мисля, че това вероятно е тясно свързано с любовта ми към историята, тъй като малките промени могат да доведат до големи промени (в момента гледам „Каос“ и харесвам начина, по който те са вплели Зевс в тъканта на обществото). Това работи и в двете посоки: какво ще стане, ако търговските мрежи бъдат прекъснати от а) нова технология или б) някой намери портал, който може да бъде използван от контрабандистите на наркотици, за да кръстосват света? Ами ако имаме първи контакт с извънземни или свръхестествени същества? Ами ако ние сме нападнатите, а не нашествениците? Ами ако има толкова голяма промяна в парадигмата, в морала или механиката, че нищо, което сме правили в миналото, вече няма смисъл? Всичко това са реални исторически въпроси (този портал е по същество самолетен полет, тъй като не „чувстваме“ самото пътуване), които могат да бъдат изследвани хипотетично във фантастиката или науката. Признавам обаче, че вкусовете ми в научната фантастика и фентъзито са много различни.

В НФ съм фен на Голямата икономика/Политика/Механика. Във фентъзито харесвам тихи, горчиви малки фантазии, които се случват в ъглите, в къщите и в малките кътчета.

Какво ви даде фантастичният жанр? Прекрасни хора. Във фендъма съм вече почти 40 години и срещам толкова много интересни хора с очарователни идеи и мисли. Просто не е възможно да скучая, а аз мразя да скучая.

Какво сте дали на фантастичния жанр, например някакъв уникален принос? Труден въпрос: но мисля, че очевидното е, че „Реторика на фантазията“ даде на хората начин да мислят и да говорят за нещо, което всички донякъде познават. В тази книга няма нищо *оригинално* като такова, всичко е ужасно очевидно, като се замислите. Но докато не написах книгата, беше трудно да се говори за това очевидно. Любимата ми рецензия беше на Майкъл Суонуик, който веднъж каза, че може да обясни на учениците си с много лесни думи защо една от книгите им не работи.

Знаете ли заключителната сцена, когато започнете да пишете книга? Аз съм автор на публицистика, така че най-вече знам каква теза защитавам и защо, когато започвам. Но понякога доказателствата, когато се появяват, не вървят по този начин, така че бих казала „най-вече“.

Как се справяте с проучването на материала, особено ако обстановката е от някаква отдалечена култура? Аз съм изследовател емпирист. Харесвам фактите. Но също така харесвам „заешките дупки“, както ги наричаме, така че винаги съм очарована от странните неща, които се появяват, и от неочакваните връзки: днешната нова за мен информация беше, че Кристофър Рен, архитектът, е изваял името си в Стоунхендж. Изведнъж мога да видя история зад това. Някои от най-добрите НФ/Ф [книги], които съм чела, започват с неочаквани инциденти като този.

https://www.youtube.com/watch?v=nCFGb-uuq6I

https://www.youtube.com/watch?v=3Um_2Vf2BAE

https://www.youtube.com/watch?v=18Cj3JL96g8

https://www.youtube.com/watch?v=rzVWZ7WJeyk

1 Престижна британска поредица за литературна критика.