Първият ми спомен за среща с Любомир Николов датира нейде в началото на 1990-те години. Това се случи на сбирка на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика (какво име само!) „Иван Ефремов“, в залата на втория етаж на Младежкия дом, койот тогва се казваше „Лиляна Димитрова“. Казвам това за да предам атмосферата. Промените тъко ябха започнали, книгоиздаването „избухна“ и ни потопи в книги и автори, за които до тогава само бахме чували.

Любомир Николов вече беше знаменит с превода на Толкин, а аз бях нов и срамежлив член на клуб и на повечето сбирки само седях в ъгъла и слушах.

Докато на една от сбирките той прочете разказ. Страхотен разказ! Първо си помислих, че е нещо, свързано с Толкин, и до скори бях убеден, че е така. Но за щастие още си спомням името на главни герой – господин Подхълмски, който много прилича на хобит, въпреки че не е герой на Толкин – и намерих тоя разказ. Казва се „Правилото за имената“ и е написан от Урсула Ле Гуин, един от нейните „землеморски“ разкази. Не знам защо го е чел именно Любомир Николов – в Интернет пише, че е преведен от Кънчо Кожухаров за „Нова Орбита“ през 1992 година, което потвърждава „датировката“ на спомените ми. Може Любомир Николов да е бил редактор във вестника.

Но да се върнем към него. Той четеше хубаво, спокойно и без да бърза. И по-нататък, от няколко кратки срещи с него, се обедих, че не само чете така, а изглежда е внимателен и обстоятелствен човек във всичко, което прави.

За книгите му мога да говоря много. „Къртицата“, „Червей под есенен вятур“, „По стената“ и особено „Десетият праведник“. Последната спечели наградата на феновете за произведение на десетилетието, последното десетилетие на миналия век. Макад той да беше преди всичко „социален“ фантаст, последната книга съдържа чудесно и оригинално научно-фантастично допускане, което заслужава да се отбележи (но няма да го разкривам, защото е важен сюжетообразуващ елемент). От по-новите му произведения заслужава да се отбележи „Сивият път“. Прочел съм само първия том втория ме чака сред купчината книги за четене.

За съжалнеие почти не познавах Любомир Николов като автор на книги игри – пропуснах цялото явление, докато не дойде време аз да имам деца и да го уча да четат... с неговите книги игри.

Българската фантастика загуби доайена си. Сега навярно пушат лула някъде горе заедно с Джон Толкин и обсъждат съдбините на Средната Земя.

(портрет на Любомир Николов, автор: Ивайло Петров)

Нарочно избягвам фактите, годните и наградите. Няма нужда, тях може да ги научите от тук:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Едно интервю с него, от преди десетина години:

http://www.factor-news.net/index_.php?cm=9&id=3364

https://www.segabg.com/category-culture/otide-si-prevodachut-na-tolkin-lyubomir-nikolov