На 19.11.2022 г. след масивен инсулт почина един от моите любими писатели-фантасти, американецът Грег Бир. За разлика от други автори, чийто произведения харесвах, нито съм го срещал на живо, нито съм следял неговите прояви в социалните мрежи и мога да съдя за него единствено по книгите му. Но какви книги!

Най-напред прочетох „Еон“, препоръча ми е също покойният Атанас П. Славов, като роман, написан с въображение и грижа за света. Не е тайна, че някои фантастите пишат именно в тоя жанр с надеждата, да изобразят по-добър свят, да поведат мислете и ако може – съдбите – на читателите си към тези по-до-добри светове и Бир изглежда беше от тях. „Еон“ и продълженията му са огромна канава от паралелни светове, която започва със срещата с един невинен на пръв поглед BDO (Big Dumb Object) и продължава като дисекция на силните и слабите страни на човечеството. С ударение върху силните, като се има предвид как Бир разработва темата за Студената война.

После, вече като правех аспирантурата си, се появи „Лятото на динозаврите“. С тая книга имам особена емоционална връзка, защото тя е продължение на “Изгубеният свят“ от Артър Конан Дойл, а „оригинала“ бях прочел още като невръстно хлапе през една от летните си ваканции в Бургас и книгата остави неизгладимо впечатление у мен. Имаше чудесни илюстрации и незнайно колко време се взирах с динозаврите и в лорд Рокстън, който преминава нехайно по дървото над пропастта. Това беше далече преди динозаврите да завладеят киноекраните. „Лятото...“ беше пораснало, малко тъжно и далече по-сложно продължение, точно като за човек, който е чел първият роман в детството си и може да оцени и осмисли нейно „пораснало“ продължение.

После имаше още и още – дилогията „The Forge of God“ и „Anvil ot Stars“, която е доста доста мрачна и другата дилогия „Радиото на Дарвин“ и „Децата на Дарвин“, която е мой фаворит от Бир. Там се разглежда сценарий за „бърза“ еволюция, която може да доведе до значими изменения в рамките на едно поколение. Ако еволюцията е бавна, никой няма да забележи дали цветът на човешката кожа ще се промени за 500 г. Обаче ако е бърза, следващото поколение може да изглежда на родители си като пришълци от дълбокия космос. И точно това става. Двете томчета са обилно гарнирани с биология – четиво точно за нердове като мен. И днес, след повече от двадесет години те са актуално – не бих се наел да твърдя в ролята им на популярно четиво по естествени науки, а като анали на човешката природа в психологически и етичен аспект, повече от всичко друго.

Последният роман на Бир, „The Unfinished Land“, излезе миналата година.

Страницата му може да се види тук: https://www.gregbear.com/

Повече за него може да се научи тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Greg_Bear

Ще завърша с обичайното клише – писателят си отиде, но книгите му остават и съм сигурен, че ще продължат да си намират читатели.