Вчера ни напусна един от основоположниците на българския фантастичен фендъм и основател на клубното движение, писател, мислител и приятел Наско Славов. Мечтите му за по-добро бъдеще докоснаха и измениха много животи, моя включително. Той сложи началото на клуба за фантастика „Ив. Ефремов“ в София, той е свързан със списанията „Orphia“, „ФEP“, с поредиците „Модели“, „Фантstika“, „Фантастология“ и много други, с няколко издателства за жанрова литература и с какво ли още не. Остави ни един фантастичен роман, много разкази и есета. Повече за тази част от живота му може да прочетете в българското фантастично уики: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2
Това, което няма да прочетете там е за неустрашимия му оптимизъм, за идеята, че е по-добре да се гледа на бъдещето от положителна страна и за увереността, че то ще ни донесе нещо по-хубаво, за неуморното търсене на пътища към това по-хубавото...
Аз съм в български фендъм от зимата на 1989/90, когато като студент второкурсник започнах да ходя на сбирките в Младежкия дом. Почти веднага започнаха и загубите – Ненко Сейменлийски, когото аз почти не познавах, после Ивайло Рунев, с когото вече се бях сближил покрай енциклопедията и това беше осезаема загуба, а съвсем наскоро ни напусна и Сашо Карапнчев. Отива си поколението, с което фендъмът започна...
Тая сутрин синът ми погледна Насковия „Полуречник за инженерно язъкознание“ и каза: „Тоя продава думи“. Аз ми отвърнах: „А думите носят идеи, значи продава идеи. Всъщност ги подарява...“