Миналия понеделник по щастливо стечение на обстоятелствата Чарлз Щрос (Charles Stross) беше в Мюнхен, където съм и аз, по служебни дела. То обяви в блога си (http://www.antipope.org/charlie/blog-static/2012/06/beer-munich.html), че ще се среща с читатели и почитатели в една от тукашните бирарии (Paulaner Brauhaus, Kapuzinerplatz 5), както се оказа по-късно, недалече от къщата (AdlzreiterstraЯe 12; в Google Street View може да се види паметната плоча на стената), в която е живял Айнщайн като дете преди повече от един век.

За пръв път попаднах на произведенията му заради алтернативно-историческата поредица "Търговска принцеса" (Merchant Princess; http://uchronia.net/bib.cgi/label.html?id=stromercha), след което с огромно удоволствие прочетох и друг негови работи, например алтернативно-историческата новела "Ракетно изоставане" (преводът е мой, английското заглавие е Missile Gap, което е идиоматичен израз; http://uchronia.net/bib.cgi/label.html?id=stromissil) или космическата опера "Децата на Сатурн" (Saturn"s Children; http://en.wikipedia.org/wiki/Saturn%27s_Children_%28Stross_novel%29). Освен това той е известен с окултно-шпионските трилъри от поредицата за Пералнята (The Laundry; например http://en.wikipedia.org/wiki/The_Atrocity_Archives).

Аз закъснях в напразен опит да открия някоя негова книга в тукашните книжарници, без значение на кой език е. Но се оказа, че англоезичният клон на Хугендубел е закрит (тъжно, кризата и конкуренцията на електронните книги са ударили и немското книгоразпространение!) и в по-големите книжарници няма дори една негова книга на немски. Отдавам го на големия читателски интерес. Вместо книга купих две картички е един котарак, който чете и забързах към бирарията.

Там вече се бяха събрали двадесетина фена и оживено досаждаха на Чалрз Щрос, докато той се опитваше да вечеря и да попийва от прославената баварска бира. На масата имаше зелен плюшен Ктулху, точно както беше заявено в обявата. Разговорът беше много интересен и прескачаше от съвременните аналози на някои дребни хищни динозаври (съвременните аналози са котките) до това как падането на специфичното енергопотребление (на единица мегафлоп) на процесорите ще промени инфраструктурата на бъдещите градове. Първата тема предизвика интересния въпрос: ако ние опитомяваме котките, как ли бе изглеждало хипотетичното разумно същество, което би опитомявало онези динозаври, а втората тема прескочи от възможността да се следи износването на улиците с мини-микро-нано-компютри, захранвани с фотоклетки, към възможността да се транспортират бойни отровни вещества с летящи роботи, с размерите на насекомо (ако се чудите каква е връзката - те също ще бъдат захранвани с фотоклетки). В този момент един фен (не бях аз) с престорена изненада възкликна: "Кой би направил подобно нещо?!" Говорихме за какво ли още не, например за дългите технически/научни отклонения (т. нар. infodumps). Аз не се плаша от тях особено много и даже дадох пример за "Малкия брат" (Little Brother; http://en.wikipedia.org/wiki/Little_brother) на Кори Доктороу (http://craphound.com/), където те си стоят съвсем на място. Щрос отбеляза, че тази книга е писана с образователна цел и затова там те са просто необходими.

Въпреки натиска от другите фенове, успях да задам на Чалрз Щрос няколко въпроса. Например на коментара ми, че "Ракетно изоставане" (което много ми харесва!) се чувства като фрагментирани тезиси за роман той отвърна че светът в него е толкова огромен, че няма как да бъде иначе. Той носеше със себе си един екземпляр на "Правило 34" (Rule 34; http://en.wikipedia.org/wiki/Rule_34_%28novel%29) и гледайки чудесната корица ги попитах дали той има някакъв контрол върху избора на кориците. Отговорът му беше, че колкото по-голямо е издателството, толкова по-малко взимат то под внимание мнението на автора. Щрос каза, че главният герой на "Правило 34" (което не съм чел все още) е мъж на средна възраст, който не размахва пистолети, като мацката от корицата. Нещо повече, той каза че дори заглавието на книгата само се предлага от автора, а окончателното решение за как да се казва тя е взето отново от издателството. Наистина, в повечето случаи до сега те са се вслушвали в предложенията му. Попитах го дали има шанс да видим пак Фрея (главната героиния в "Децата на Сатурн"; женски робот, специализиран в задоволяването на специфични мъжки потребности, в свят, където хората са изчезнали; иначе казано, Фрея е безработна). Щрос отвърна, че за сега няма такива планове, но Руди Ракър (Rudy Rucker; http://en.wikipedia.org/wiki/Rudy_Rucker) мислел да направи нещо по въпроса.

Срещата продължи след моя вечерен час (който неслучайно съвпада с вечерния час на децата), но преди да си тръгна взех автографи на нещастните картички, а като разбра от къде идвам, Щрос ме попита дали имам "Правило 34" и ми подари копието си. Също с автограф. Сега малкото томче стои в чекмеджето на бюрото ми и чака по-спокойни времена, когато наистина ще мога да се насладя на тази книга.

Вечерта ме върна към студентските ми години, когато всяка седмица ходех на сбирките в клуба за фантастика, евристика и прогностика "Иван Ефремов" (http://sf-sofia.com/) в София, в тогавашния младежки дом "Лиляна Димитрова". Този клуб продължава да си съществува и да действа, и срещите в него много ми липсват.

На живо Щрос се оказа точно толкова интересен събеседник, колкото можеше да се предположи от книгите му, и от блога му. Освен това срещата за кой ли път ми показа колко е удобно да живееш в голям град, в голяма държава - има ненулев шанс интересните хора сами да дойдат при теб. Мисля да върна жеста с подарената книга - есента ЕСО празнува петдесетгодишен юбилей и ще има интересни албуми с астрономически снимки...

*

Това е едно от изтритите съобщени, публикувани първоначално на 26.06.2012 г.