Пощака беше един от най-превежданите в чужбина български писатели-фантасти. Освен това той беше човек с позиция, което на много хора не се харесва, но пък аз го уважавах за това. Романът му „Приключения в Дарвил“ е забележителна книга предусетила нуждата от самоорганизация на обществото.

Съжалявам само, че преди две години като ходих в Испания, не можахме да се видим.

Следва сухата фактологическа биография...

*

Вчера на 28.03.2020, в Мадрид е починал българският писател-фантаст Христо Пощаков.

Роден е в град Павликени през 1944 г. През 1963 г. завършва техникум по двигатели и енергетични машини „Вилхелм Пик“ (сега „Хенри Форд“). През 1975 г. се дипломира във МЕИ „В. И. Ленин“ (сега Технически университет) - София със специалност машинен инженер.

В периода 1979–1984 г. работи като технически съветник в Министерството на хранителната промишленост в Хавана, Куба. По-късно е водещ проектант и началник технологичен отдел в „Агропромпроект“ - София. През 1995–1996 г. е управител на холдинг „Агропромстрой“ - Монтана, а през 1997–1998 г. е управител на автобусна фирма „ГРУП“. През следващата година работи като заместник-председател на борда на директорите на „Балкан-прес“ - София. От 1998 г. е щатен преводач в преводаческа къща „Сара“ - София. Христо Пощаков е пръв председател на фондация „Фантастика“.

С литературна дейност се занимава от 1984 г., предимно в областта на научната фантастика. Първият му фантастичен разказ „Да отидем на гости“ се публикува в списание „НТ за младежта“ през 1987 г., а през следващата година в същото списание е публикуван и разказът му „Трансформация“. Следват публикации на негови разкази в списанията „Криле“, „Съвременник“ (4 разказа), „Фантастика“, „Други светове“, „Фантастични истории“, „ФЕП“, „Усури“, „Наука и техника“ и вестниците „Орбита“, „Пловдивски глас“ (18 разказа под псевдонима Кристофър Поустман), „Литературен форум“, „Литературен вестник“ и други, в антологии като „Нова българска фантастика“, „Ваяния“ и сборниците на издателство „Аргус“ (Хоризонти) и авторски сборници, докато броят на публикуваните му разкази достига около 130. Негови разкази са преведени и издадени на английски, руски, унгарски, испански, френски, румънски, гръцки, таджикски и киргизки езици. Самият той превежда разкази на испански писатели-фантасти. Пълна библиография може да се намери тук: http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9F%D0%BE%D1%89%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Освен многобройните си разкази, е автор на три романа: „Приключения в Дарвил“ (1996 г.), „Нашествието на грухилите“ (1997 г.) и „Меч, мощ и магия“ (2003 г.; под псевдонима Кристофър Поустман) и на повестта „Търговска одисея“ (2006 г.).

През октомври 2010 г. е почетен гост на фестивала „Испакон“ близо до Валенсия, кадено представя превода на романа му „Нашествието на грухилите“ и изнася доклад за развитието на българската фантастика и НФ в Източна Европа.

През ноември същата година е поканен на Извънреден конгрес по фантастика в Москва на представяне на международния проект за сборниците „Андрей Белянин и его друзя“, където получи диплом за почетно членство в Съюза на руските писатели. Там също изнася доклад за българската фантастика (Москва 2010 г.).

Награди и признания:

- 1988 г. - приз от конкурс на вестник „Орбита“ и АЕЦ „Козлодуй“ за разказа му „Дежурство на Титан“

- 1993 г. - приз от радио „Христо Ботев“ за разказа му „Не искам да ми се доверяват“, който е драматизиран

- 1994 г. - награда „Еврокон“ за сборника „Дежурство на Титан“

- 2002 г. - поощрение от конкурса на издателство „Аргус“ за разказа „Апаратът на реалностите“

- 2003 г. - награда за най-успешен български писател от Националния клуб за фентъзи и хорър

- 2005 г. - награда от издателство „Аргус“, за разказа „Играта“

- 2006 г. - награда за най-превеждан български автор от Националния клуб за фентъзи и хорър

Член на Съвета по фантастична и приключенска литература (Москва).

*

Съобщение от изтрития ми блог, първоначално публикувано на 29.03.3020 г.