Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04 23:40 - Приказки от чекмеджето: Ти си Шекли
Автор: valio98 Категория: Изкуство   
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове:
0



Микроразказ, написан преди три десетилетия, шега с клубния живот. Става дума за клуба по фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“, тогава към младежкия дом „Лиляна Димитрова“, сега „Средец“. Започнах да посещавам този клуб като студент първи курс през зимата на 1987/88 година и при възможност още ходя там. Разказът не е публикуван никъде.

* * *

- Икономичен стил, динамика на сюжета и безкрайно богатство на идеи! Невероятни идеи! Само какви идеи! Това е Шекли! Всеки негов разказ е велик...
Без да прекъсне монолога си, той изпитателно разгледа аудиторията – десетина фена от нашия клуб – и реши, че може да ни задържи поне още малко под сивата магия на думите си. Магията е хубаво нещо. Да можех да го омагьосам така, че да се превърне в камък и най-сетне да замълчи. В приказките това често се използва. Жалко, че жезълът и вълшебната пелерина със звездичките не са при мен. Справял съм се и без тях, но в нашия клуб черната магия не се котира високо.
- Извинявай, че те прекъсвам – не се сдържах, – но смятам, че всеки от нас би могъл да напише разказ в стила на Шекли.
- Как пък не! – и миг по-късно. – И защо мислиш така?
Ето, че той налапа въдицата. Как иначе – създаването на подобен бисер е неговата въжделена мечта и едновременно е свръх скромните му сили.
- Може, може. Даже и аз ще мога, въпреки, че начинът по който той развива идеите изобщо не ми допада. Ще можеш и ти.
Настана глъчка. С едно движение на ръката накарах всички да замълчат. Истинският маг трябва да владее умело не само словото, но и жеста. Със или без заклинания.
- Отпусни се – казах и впих взор в очите на дърдоркото. – Отпусни се, ти си самият Шекли. Ти си великият, ти си несравнимият, ти си самият Робърт Шекли...
Изпратих го в съседната стая, където на масичката тихо си почиваше старата пишеща машина на клуба. Скоро клавишите ѝ затракаха с бясно темпо, а аз извадих от чантата си огромна купчина хартия – току що завършен превод на сборник с разкази от същия този Шекли. Дадох го на първия желаещ да чете на глас и се изтегнах във фотьойла. Оттатък машината продължаваше да кънти безспирно и ми пречеше да се съсредоточа.
Претегляхме четвъртия разказ на чувствителните си феновски везни, когато най-сетне в съседната стая се възцари тишина. Шекли-2 тържествено влезе, носейки десетина изписани листа и се озърна с невиждащи очи.
- Отпусни се, по тялото ти се разлива топлина. Започвам обратно броене, на нула ще се събудиш: десет, девет, осем...
Постепенно погледът на нашият пишман-писател се изпълни със смисъл, той с изненада разгледа ухилените ни лица и дълго се питаше какво държи в ръцете си. Накрая някой му каза да го прочете.
След първите три изречения всички гледаха подозрително ту към него, ту към мен. После няколко души вкупом запротестираха.
- Стига тъпи номера! Да беше скрил книгата! Поне да не бяхме го чели вече този разказ!
Сега беше мой ред да се учудя – как по дяволите този доморасъл фантаст се бе добрал до превода, като го свърших едва снощи?
С труд заставих омекналите си колене да ме повдигнат и с отсъствуващ глас произнесох:
- С това, уважаеми магове, поредната сбирка на фен-клубът от Страната на чудесата завърши. Довиждане до следващия понеделник.
Като се сбогуваха топло, един след друг моите гости изчезнаха. Дърдоркото, който след сеанса се сви на мястото си без да повдигне поглед от върховете на обувките си, се приближи към мен. Докато разтърсваше ръката ми, той каза с виновен глас:
- Съжалявам много, но понеже идвам за пръв път, закъснях и не можах да се представя – приятно ми е – духът на Робърт Шекли.
- Радвам се да се запознаем – сведох скромно глава.


25.12.1989-27.04.1990 г., Град София



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: valio98
Категория: Технологии
Прочетен: 479344
Постинги: 360
Коментари: 0
Гласове: 212
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30