Постинг
10.05.2015 17:08 -
Недоцелуваните устни за домашно...
Автор: booom
Категория: Изкуство
Прочетен: 2427 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2015 17:35
Прочетен: 2427 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 10.05.2015 17:35
Искам да напиша нещо за него.За всяка една минута в двора на училище или зад блока.За всяко бягство от часовете в гимназията.За всяко неизвинено отсъствие във вечерите.За недоцелуваните устни за домашно и премълчаните факти.За ненаучените уроци и двойките,превърнали се в единици.
Бях влезнала в час.След бала започнах на чисто.Само тоя бивш съученик седеше като мръсно петно в ума ми.Погледът му късаше копчета,разрошваше коси и побъркваше до реторичност.Думите му, носещи се като малка,нощна музика в пространството обладаваха мислите ми.Исках да свърша в ръцете му,подобно непредсказуема,лятна буря.Присънваше ми се цялата му смотаност и зубърничество.Червенината по бузите му от притеснение,когато го питах какъв час има.Пелтеченето му,когато не може да си събере мислите от вълнение.Очите му,затворени под тежестта на клепачите,от срам.Харесвах го.Непризнато и неискано бях се влюбила в човек,който виждах год ини наред.Изпитвах,спрямо едно ""просто приятелче"".Стрелките на часовника ми прекъсваха от копнеж.Миналото време на видимо отсъствие се бе настанило дълбоко.но не достатъчно и в моментите,в които се опитвах да изтръгна като кърлеж емпатията си към него,ръцете ми оставаха безпаметно безпомощни.А той си беше все такъв.И никъкъв и всякакъв.Неподозиращ лудостта,влялата се зараза на емоцията и пагубния изход,заради това да го имам.Бях щастлива отдавна.Бях влезнала в университета на любовта специалост,която дори не харесвах,за да избегна очакваната самота.Ала всичко ми беше в онези празни коридори на невъзможното чувство,че ми се крещеше от непримиримост.Всичко ми беше шестици,а заслужавах двойки за неверността и апатията ми.Но никой не виждаше.Преписвах си.От пищовите на закодирани телефони и регистрации с пароли.
Не се знаеше кога ще завърша.Не ми и пукаше.Той беше невзетия ми изпит,черния печат,тъпия бръснач...Беше и в живота ми.
Бях влезнала в час.След бала започнах на чисто.Само тоя бивш съученик седеше като мръсно петно в ума ми.Погледът му късаше копчета,разрошваше коси и побъркваше до реторичност.Думите му, носещи се като малка,нощна музика в пространството обладаваха мислите ми.Исках да свърша в ръцете му,подобно непредсказуема,лятна буря.Присънваше ми се цялата му смотаност и зубърничество.Червенината по бузите му от притеснение,когато го питах какъв час има.Пелтеченето му,когато не може да си събере мислите от вълнение.Очите му,затворени под тежестта на клепачите,от срам.Харесвах го.Непризнато и неискано бях се влюбила в човек,който виждах год ини наред.Изпитвах,спрямо едно ""просто приятелче"".Стрелките на часовника ми прекъсваха от копнеж.Миналото време на видимо отсъствие се бе настанило дълбоко.но не достатъчно и в моментите,в които се опитвах да изтръгна като кърлеж емпатията си към него,ръцете ми оставаха безпаметно безпомощни.А той си беше все такъв.И никъкъв и всякакъв.Неподозиращ лудостта,влялата се зараза на емоцията и пагубния изход,заради това да го имам.Бях щастлива отдавна.Бях влезнала в университета на любовта специалост,която дори не харесвах,за да избегна очакваната самота.Ала всичко ми беше в онези празни коридори на невъзможното чувство,че ми се крещеше от непримиримост.Всичко ми беше шестици,а заслужавах двойки за неверността и апатията ми.Но никой не виждаше.Преписвах си.От пищовите на закодирани телефони и регистрации с пароли.
Не се знаеше кога ще завърша.Не ми и пукаше.Той беше невзетия ми изпит,черния печат,тъпия бръснач...Беше и в живота ми.
„Жертвите имаха замръзнало изражение на ...
Въплъщаване на митоса
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Въплъщаване на митоса
Да не се допуска двигател на кола да раб...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 99