Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2022 10:31 - За куманският произход на Асеневците и „учените болгари” от Държавна сигурност - първа част
Автор: iliyanv Категория: История   
Прочетен: 3261 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 18.11.2022 16:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Мнозина българи нямат дори бегла представа, че популярното у нас и Северна Македония мъжко име „Чавдар” има турски произход и означава „ръж”. Същото може да се каже и за станалото  не толкова популярно, колкото модно през последните двайсетина години женско име Ая (Айа) –  гръцка заемка в османотурския език, означаваща „светец” или „светица (от гр. Αγία - Aya Sofia , Aya Dimitri). Наблюдавал съм многократно  и нескритата реакция на изумление, когато някой Асен разбере, че всъщност носи тюркско куманско име, белязало началото на българската царска династия на „асеневците”. В посочените примери има една тънка специфика:  имената „Чавдар” и „Ая/Айа” имат турски произход, но никога не са били лични имена на турци и туркини. За разлика от тях „Асен” продължава да е популярно мъжко лично име на българи, но в своята лека разновидност „Асан” е популярно лично мъжко име и сред етническите турци. Другото общо между трите имена е факта, че тяхната популярност в България се дължи на литературни произведения: Чавдар от поезията на Ботев, Ая от белетристиката на Йовков, а Асен – чрез „История славянобългарска”. И още една забележима разлика за „Асен”: в края на XII век името е установено като „Асан”, но се трансформира в популярното „Асен” едва след разпространението на летописа на отец Паисий към края на XIX век.

                Ако обикновения българин масово се изненадва, че името „Асен” има тюркски  произход, то почти всички мои познати , които са изучавали история на България, при това не само в средния училищен курс, не подозират, че  родоначалника на царската династия, която основа т.н Второ българско царство се нарича Асан. Куманският произход на братята Асан, Калопетър и Калойоан никога не е оспорван от официалната историография до 1944 г. и най-известните ни историци и филолози: К. Иречек, В. Златарски, П. Мутафчиев, Ст. Младенов, Ив. Дуйчев. А и как да оспориш куманския произход на тримата братя, когато всички най-важни ромейски и латински извори без изключение (Папа Григорий IX в Писмо до краля на Унгария Бела, ЛИБИ 4,стр. 50; Ансберг „Походът на Фридрих I”, ЛИБИ 3, стр.257; Никита Акоминат „История” ГИБИ 11, стр. 27; Теодор Скутариот, „Синопсис”, ГИБИ 8, стр. 243; Георги Акрополит (1217 - 1282), „История” ГИБИ 8, стр. 152 и мн. др.) изписват името на единия брат на гръцки „Аσаν” , а на латински  „Assanus” или „Аssanius”. Дуйчев превежда тюркското име „Асан/Асян” като „лек, подвижен, пъргав”. Въпреки фонетичната близост тюркското име Асан/Асян/Асен няма никаква допирна точка с арабското Хасан (един от внуците на пророка Мохамед), което означава красив, мъжествен, добър. В българския исторически паметник от XIII век „Борилов синодик” е записано и прозвището на Асан – „Белгун”, със значение в тюркските езици на „знаещ, мъдър, умен”. Ето какво е отбелязано по този въпрос в Български етимологичен речник т.1  стр. 17, Институт за български език към БАН: „Асен, Асѣнъ – в българския въведено от династията на Асеновци, от които са запазени и други тюркски имена, например Борилъ, Бѣлгоунъ и други от кумански произход. Според китайски хроники „Assena” е било общонародно име на старите тюрки, а заедно с това, особено по-късно  се явява и като име на отделни лица у различни тюркски народи, най-познатото у нас което е османското Асан. Като име на кумански владетел под формата Осѣнъ Асинъ Асѣнъ то се явява и в старата руска летопис.” Дори лишения от академична ученост поп Пунчо от с. Мокреш записва през 1796 г. в своя Сборник откъси от „История славяноболгарска”, един от който е озаглавен „Повесть ради цри Юсена старого” (Иван Божилов, 1984). Лично аз бях особено впечатлен  от Поппунчевия вариант на име на нашия цар, който е много близък до османотурското Юсеин. В „Кратка история” ( ГИБИ 6, стр. 311) Скилица – Кедрин разказват за един „адаш” на царя – Асан, военачалник на Тогрулбег, султан на селджушките турци, който воювал срещу ромеите около 1059 г. Единодушието на българските историци до 1944 г. за произхода на Асанидите е пълно само относно куманския дял в произхода им. По втората съставка на смесения им произход те се разделят в становищата си на две групи: първата, водена от Златарски  защитава тезата, че произхода на династията е българо-кумански; докато втората група  застава зад по-добре научно аргументираната, но и по-скандална от „патриотична” гледна точка теза на Петър Мутафчиев за руско-кумански произход. Мутафчиев излага научното си схващане по въпроса в „Произходът на Асеневци” (Макед. преглед, 4, 1928, № 4, 1–42). Дори днес официозната постшумкарска историография и нейните наследници не могат да простят научното прозрение на Мутафчиев, поради което в статията на уикипедия няма и намек за неговия научен труд, който не е лесен за откриване дори и в емблематичната академична база данни на НАБИС.

Освен края на нормалното обществено-икономическо развитие на България,  Деветосептемврийският болшевишки преврат през 1944 г. бележи и края на „научната” толерантност към куманския произход на тримата братя – Асан, Калопетър и Калойоан. Това не става веднага, а постепенно в продължение на дълъг период от време, като процеса бележи видимо ускорение  с осъществяването на старателно планирания акт на т.н. Възродителен процес или преименуването на българските турци от 1985-1989 година. Например в академичната седемстотинстранична тухла от „Кратка история на България”, съставена през 1983 г.  две години преди „преименуването” от сборен тим на тогавашните звезди на българската историческа мисъл (Ал. Фол, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Андрей Пантев, Илчо Димитров и др.), макар и с едно изречение се споменава  за българо-куманския произход на болярите Асен и Петър. За сметка на това е отделено непропорционално голямо спрямо останалия текст място за обяснение, че видите ли – куманите били от индоевропейски произход (за по-недосетливите – някога вероятно са били руси синеоки славяни), които с течение на времето се тюркизирали, но запазили индоевропейския си етнически тип !?  Ето как по същество се оказва, че след руско-съветските другари, които измислиха и утвърдиха фалшивата представа за синеоките руси кумани-половци, именно българските им побратими са имали съществен идеологически интерес от историческата измама. И за капак е добавена версията, че куманите били напълно християнизирани и езиково асимилирани, т.е. превърнали се в българи с етническа чистота 99.999%. Диалектическото колело на историческия  късмет се завъртяло и направило своя пълен оборот – славянокуманите се трансформирали в  славянобългари. А възродителния процес просто формално е следвал да легализира историческата правда не само за куманите, но и за техните комшии от евразийските степи -  печенеги, узи и гагаузи, чиито наследници живеят и днес компактно  в Североизточна България.

През 1965 г. един амбициозен, но със скромни интелектуални дадености младеж, се врекъл до живот на музата Клио. За да е сигурен обаче в бъдещия успех на научната си кариера,  комсомолският секретар на Архивното управление към Комитета за изкуство и култура решил да пристане и  на комунистическата Държавна сигурност. Общо взето така и станало. След като се заклел във вярност пред бойния авангард на БКП нещата му започнали да се подреждат като в приказка с щастлив край. Освен на възходящата научна кариера в късносоциалистическа България, на Иван Божилов (агент „Борислав” , Първо главно управление на ДС – Решение № 230 от 16.06.2011 г. на  Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА) му се заредили трудни и изпълнени с лишения пътувания зад граница из прогнилия Запад. И както сам признава в предговора на безсмъртния си касов хит „ Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография 1186-1460” 1985/1994, Клио го посетила в съня и му подсказала идеята да зачене книгата именно през 1972 г., когато вероятно написал своя първи доклад до водещия си офицер майор Иванов. Започва да работи по изследването през 1974 и следват изнурителни командировки в Националната библиотека в Париж, Библиотеката по византология при Френския колеж,  Библиотеката на Дъмбъртън Оукс, Библиотеката на Атина, Библиотеката „Генадион” Атина, Националната библиотека в Мадрид. Някак естествено  дошъл  реда и на специализацията във Франция, след това 4 месеца робски изследователски труд в Гърция чрез стипендия на ЮНЕСКО, две дълги и тягостни пътувания в Мадрид – 1982 и 1984 – далеч от родна стряха и майчина утеха. В частта за родоначалника на династията Асен, 500-страничната научна епопея на Божилов представлява христоматиен пример за нечувано научно нахалство, безскрупулност и милиционерски академизъм. След като обяснява напоително тюркския произход на името му и дори на неговото прозвище -  „Белгун”, агент Борислав насочва вниманието на читателите към основния според него, дискусионен момент – български или влашки  е произхода на Асеневци ? И след като  несъществуващия им влашки произход успешно бива  отхвърлен, за зашеметения читател остава възможна  единствената алтернатива – вероятния родоначалник на фамилията е неизвестен за историята български болярин с тюркско име Асен. Точно и по войнишки ясно с едно изречение, но без да представи нито една молекула научно доказателство – зер 10 години напразно немил-недраг е обикалял Европата. Историкът на Първо главно на ДС определя изследванията на Петър Мутафчиев за руско-куманския и на Васил Златарски за българо-куманския произход на Асеневци като необективни, но не споделя с публиката и историческата колегия как е достигнал до  гениалното си прозрение. И още нещо забележително в проявите му на научна дилетантщина: добавяйки отпред „Иван”, Божилов измисля изцяло ново име и на родоначалника на династията „Асеневци” – цар Иван Асен I, име непознато в историческите хроники до XV век  и писаната българска история до този момент.  Това е преднамерен акт на манипулиране на историята, за да може да защити по-добре пред крайния възложител  ЦК на БКП основната цел на поръчката– българския произход на „Асеневци”. Тази проява на шизофрения е следствие на двоякото му битие и съзнание – разузнавач-агент и учен, две същности в една личност: едната, по-важната - на ползу ЦК на БКП; другата, за Бог да прости – на ползу Клио. Тази шизофрения ще се прояви отново по един фантастичен начин само пет години след второто издание на научната му тухла от 1995. Първото, от 1984 г. в тираж само 5000 броя, се изчерпало като топъл хляб на празнична промоция. През 1999 г. в качеството му на съавтор на Васил Гюзелев в новата тритомна тухла-четворка „История на средновековна България VII-XIV век”, бившия агент Борислав скромно и деликатно, като палав дух на пролетарски поет-терорист в спалнята на любима другарка, ще фалшифицира името и династията и на цар Михаил III Шишман, променяйки го на „Михаил III Шишман Асен”, без да има абсолютно никаква генеалогична връзка между Шишманите-кумани и Асанидите-кумани. Така в мъглата на Иванбожиловите манипулации куманския произход на Михаил Шишман се трансформира ловко в какво? – как в какво? – във вече „доказания” български произход на Асен. В резултат на няколкото несложни манипулации с пръстите на едната ръка, агент Борислав „побългарява” две от трите кумански царски династии (Асаниди, Тертери, Шишмани) – и куманска остава само тази на Тертерите. За себе си съм абсолютно сигурен, че ако Тертерите не бяха категорично признати от европейската историография  за кумани от рода на Котян хан, иванбожиловците в България щяха да решат окончателно  и този „проблем”. Очевидно е, че всеки вложен лев от милионната сметка на Държавна сигурност за чуждестранната специализация на агент Борислав си е струвал жертвата. До края на живота си Божилов няма да намери сили да се извини за стореното на стотиците хиляди негови читатели и студенти, станали жертва на  дребното му мошеничество. Разочарован от публичното осветляване на агентурното му минало, в интервю за вестник „Сега” през 2011 г. професора-разведчик  ще бъде пределно откровен: „Обичам България, но не понасям тази държава и не харесвам българите”. Българите, които заблуди като обигран телефонен измамник и държавата, която похарчи милиони за наукоподобна партийна и идеологическа пропаганда.

За да манипулираш историческата истина далеч не е необходимо непременно да бъдеш агент на специалните служби. Достатъчно е да продължиш да носиш в горещото си сърце  светлия пример на агента с хладен ум и чисти ръце „Борислав”. Поне в публичното пространства няма данни за агентурна дейност на Пламен Павлов – следващият  по заслуги и призвание  герой на невидимия кумански фронт.  Пламен Павлов е известен български историк, сякаш повече с изявите си пред телевизионната аудитория и читателите на един жълтеещ български всекидневник с неясна собственост и финансиране, отколкото със скромните си научните изследвания, някои от които изглеждат така, сякаш са извадени от нафталина с материалите на Априлския пленум на ЦК на БКП. Автор е на няколко изследвания за епохата на Второто българско царство, поради което в тях се засяга  чувствителната за патриотичните кръгове в България проблематика за тюркските номади – кумани, печенеги и узи. Бих отбелязал тези от тях, които кореспондират с нашата тема:  „Военачалници и съюзници кумани, татари и алани във Второто българско царство”, а също и „Руски „бродници”, политически емигранти и авантюристи във Второто българско царство” – работи, изградени по-скоро на базата на елементарен изворов подбор, отколкото на инвенция, анализ и научна интуиция. И двете изследвания обаче са тематично тясно свързани с това, което Павлов ще премълчава като нелегален антифашист на полицейски разпит или инатчийски ще отрича по повод и без повод – куманския или по-скоро руско-кумански произход на Асеневци. Именно в една от изброените по-горе научни работи - „Руски „бродници”, политически емигранти и авантюристи във Второто българско царство” проф. Павлов ще събере пряко воля, сила и интелект, за да „опровергае” без аргументи и доказателства  опонента с едно изречение: „ ...Тези случаи, подкрепени с някои други хипотетични съображения, са мотивирали навремето П. Мутафчиев да предложи смелата, но слабо правдоподобна хипотеза за руско-куманския произход на Асеневци”. Достоен наследник на агент Борислав и останалата историческа агентура (вж. Решение № 230 от 16.06.2011 г.,  Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА: проф. Аксиния Джурова – сътрудник „Анна”; доц. Стоян Витлянов  – агент „Плиска”, явочник на тайна квартипа ; проф. Станислав Станилов – агент „Светлин”; проф. Иван Маразов – агент „Библиотекара”;  проф. Казимир Попконстантинов – агент „Методий”; Божидар Димитров – конспиративни псевдоними: „Кардам”, „Тервел”, „Телериг”; проф. Георги Бакалов – агент „Борис”; проф. Иван Маразов - конспиративен псевдоним: „Библиотекаря”; Вера Мутафчиева - конспиративен псевдоним: „Атанас”; проф. Валери Стоянов - конспиративни псевдоними: „Парк”, „Бела”...). Подобно научен гьонсуратлък боецът на невидимия исторически фронт Павлов ще манифестира и в още една знакова „научна” работа от 2011 г.  – „Тюркофонията в средновековна България и произхода на гагаузите”, с която в противоречие с всички сериозни научни изследвания и данни от археологически, лингвистичен и етнографски характер в Европа по темата се изсилва да доказва изконната българска същност на гагаузите.

Шашмата за Калоян  с „хубавия Иван”

                Шашма - ж. разг. – 1.Бъркотия. 2.Измама, шашма.; „şaşirmak”, турски). Около името на най-малкият брат-асанид от десетилетия  витае гъста непрогледна научна мъгла. Един поглед в уикипедия може да предизвика главоболие у читателя: Йоан, Йоа̀ница, Йоан Мизиеца, Мизиецът Йоан,  Йоан Калиман (История славянобългарска), Скилойоан, Калоян (Житие на св. Сава) Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica. В основата на бъркотията стоят както част от самите извори и хронисти, така и специалните „грижи” на българските историци и преводачи на латинските и гръцки текстове (Михаил Войнов и Иван Дуйчев), които лекомислено трансформират оригиналното име „Калойоан” в „Калоян”. Имената на владетеля, изписани от  латинските или ромейски хронисти имат множество вариации, но всички без изключение включват основната съставка „Йоан”: Йоан, Йоан Мизиеца, Йоаница и дори обидното и презряно прозвище, дадено му от ромеите -  „Скилойоан”, т.е. Кучейоан. Обективни данни за истинското име се съдържат единствено в кореспонденция му  с папа Инокентий III. Добре известно е, че инициатор на контактите между площад „Свети Петър” в Рим и Търново е папата, който е основния подбудител и главен организатор на Четвъртия кръстоносен поход. В края на 1199 - началото на 1200 г. той изпраща първото от поредицата писма, за да „сканира” ситуацията около буйния  балкански субект, най-малкия брат на двамата отцепници от Ромейската империя Асан и Калопетър.  Общо взето папа Инокентий III вече е бил наясно, че вместо към Египет кръстоносците ще направят опит да завладеят Константинопол и части от империята и че при това начинание интересите им ще се пресекат с тези на Калоян и страховитата му наемна куманска армия. Освен това в Рим са знаели прекрасно, че подобно на двамата си братя и Калоян е нелегитимен владетел, който има крещяща нужда от легализация на властта си пред света. В първото си писмо папата се обръща към търновския господар на българите  „До благородния мъж Йоаниций”, в добавка към  един изящен гъделичкащ самочувствието дипломатически език („ ... А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим ...”). В наши дни  дипломатическата метафора на папата  е яхната от учените ни профани в опит да докажат, че Асан и неговите братя всъщност са български велможи  със сертифициран римски произход. В отговор благородният мъж с „римско потекло”, поласкан от сладкодумието на Инокентий III с гордост пояснява, че всъщност не е просто някакъв си благородник, а  император  не само на българи, но дори и на влахи: „ Аз Калойоан, император на българите и влахите (Ego Caloiohannis imperator Bulgarorum et Blachorum)”. Папата разбира невинната си грешка относно името и във всички останали писма до Търново го назовава спрямо волята на „българо-влашкия император” – Калойоан. И това е единственото цялостно изписано легитимно име на самопровъзгласилия се император на латински с което разполага историографията. Капризът на историята обаче е запазил  и един-единствен оловен моливдовул, върху който се чете името на владетеля на български език. Върху лицевата страна на печата е гравиран следния надпис: „+ КАЛWѢN ЦР БЛГРWM” – „Калоян цар на българите”. Липсата на място върху печата е принудила гравьора да изпише „цар” с лигатура, но  и да спести буквата „Ъ” в името „българи”. Най-вероятно по същата причина гравьорът  е спестил буква или няколко букви и от името на царя, а формата „Калоян” всъщност е съкратеното изписване на истинското му име „Калойоан” (т.е. йоан = ян), познато ни от писмата до папата, където не се е налагало да се прави икономия на място върху хартията. Именно съкратената версия на името впоследствие е придобила популярност сред народа и аристокрацията (вж. севастократор Калоян  и т.н. калоянов пръстен, който най-вероятно е негова собственост и указва кой е погребания аристократ в известния  гроб № 39 през втората половина на XIII век  или дори съвсем друг аристократ с име „Калоян”,  погребан още по-късно – в началото на XIV век). Българските историци и лингвисти не са можели да обяснят именната форма „Калоян”, неизвестна за науката преди раждането на владетеля, всъщност те и до днес си правят оглушки по темата. Докато през 30-те години на миналия век не се появяват романите и разказите на писателката Фани Попова-Мутафова, посветени на династията „Асеновци”, когато е направен първия и единствен любителски опит за обяснение на името: „ ... Крум нарекоха Страшни, а Симеон — Велики. Третият брат, Иваница, беше страшен за враговете и велик за своя народ. Запомниха го като хубавия Иван — Калоиван.”(Попова-Мутафова, „Седмият грях”). Ако не друго, версията на Фани Попова е звучала и продължава да звучи шикозно за масовата публика. С нея са закърмени поколения наивни българи, в т.ч. и моя скромна милост. Днес стотици, по-скоро хиляди електронни средства за масова информация (но без уикипедия и официозната българска историография ?!) дистрибутират поп-фолк тезата, че името Калоян е гръцко и означава „хубавия Иван”. Странно защо нито един гръцки хронист, в т.ч. Никита Хониат, който е пряк свидетел на времето на „хубавия Иван” или дори съвършено близките до времето му Георги Акрополит и Теодор Скутариот не са го наричали или описали като невиждан хубавец. За разлика от него, първия братовчед на асанидите -  Иванко е изрично описан като висок, смел и красив мъж с потенциал на изкусен женкар. Вярващите в приказката за „хубавия Иван” трябва да могат да отговорят на този простичък въпрос. А също така – защо „обичания от народа” цар няма българско име или прозвище. А сега ни предстои едно кратко безобидно занимание по изучаване на елементарен гръцки език. В Силистренска област се намира голямото българско село Калипетрово. Казват, че името му идва от някой си хубавеляк красавец Петър. Калиграфията (καλλιγραφία) е изкуството да се изписва красиво и артистично текст. В гръцкия език се среща словосъчетанието καλλιγραφική σύνθεση, което означава калиграфска, артистична, художествена композиция. Опитвам се да обясня разбираемо на читателя, че „хубавия иван” на гръцки език би трябвало да се изписва Кαλιιωάννης - Калийоан. Следователно, ако словообразуващия суфикс „кало” изобщо има гръцки произход, то името Калойоан не би означавало  „хубавия Иван”, а по-скоро „добрия Иван”.  В средновековните византийски хроники срещаме достатъчно много примери за исторически личности с прозвища. Например императорите Константин V Лайното (Κωνσταντίνος о Κοπρόνυμος), Михаил II Пелтека (Μιχαήλ о Ψηλλος); Тома Склава (Тоμᾶς ὁ Σкλάβος); Михаил III Пияницата (Μιχαή ο Μέθυσος). Няколкото примера показват тенденцията, че прозвището върви след името на личността. Тук някой може аргументирано да възрази, че дадените от мен примери не са от епохата на Второто българско царство. Затова давам следващия пример с историческа личност точно от времето на тримата братя -  велможата Добромир Хрис (Δοβρόμηρος Χρύσος). Разбира се, в този контекст могат да се посочат още много примери. Всички те само потвърждават правилото, че прозвището върви зад и отделно от името. Случаите с Калойоан и Калопетър, където прозвището върви пред името и е слято с името доказва несъстоятелността на тезата за „хубавия добър Йоан”. И ми се струва, че ромеите са били съвсем наясно с това обстоятелство, след като хитроумно са измислили наистина обидния прякор на царя като заиграване с особеното му, нестандартно за византийското ухо име и  който същевременно показва жестоката природа на презрения Скилойоан – кучето, звяра, помияра, нищожеството.

А сега следва да дадем отговор на особено важния въпрос - бил ли е Калойоан за византийците, да не говорим за латинците, „добряк на мравката път сторващ”, след като заслужено и неслучайно заради необичайната му жестокост са го нарекли с обидните презрителни име Скилойоан и Ромеоубиец?  Никита Хониат за завладяването от Калойоан на Варна през 1201 г.: „Той превзе града за три дни. И варваринът, без да се уплаши от светостта на деня (това беше тази преблагословена събота, когато Христос почивал в гроба) и без да се засрами от името християнин, което той произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони блъскаше в рова всички, които залови живи и хвърляше пръст, докато изпълни рова. Това място стана общ гроб.”(ГИБИ XI1 стр. 67). Георги Акрополит за „добрия” Йоан: „И така той [Калоян] сринал до основите му Филипопол, твърде забележителен град, който е разположен край Еврос, а освен това всички други градове: Ираклия, Панион, Родосто, Хариопол, Траянопол, Макри, Клавдиопол, Мосинопол, Перитеорион и много други, които не е нужно да изброяваме. А населението той вдигнал оттам и го настанил край бреговете на Истър. Той нарекъл селищата им по имената на собствените им разграбени села и градове. Той отмъщавал прочее, както казвал, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се наричал Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец. И тъй той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болка в страната. А, както казват някои, смъртта му произлязла поради божия гняв срещу него. Той видял насън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната. Наистина никой никога не е причинявал такива злини на ромейската земя, така че и име му било дадено, получавайки прякора „куче“. Всички го наричали Скилойоан. Защото, като се сближил със скитското племе и завързал с тях роднинство, той възприел и характера на зверската им природа и се наслаждавал от убийствата на ромеите.” И последен щрих от трети очевидец -  Жофроа дьо Вилардуен за Йоан Добряка: „И така куманите плениха богатствата на страната, мъжете, жените и децата и разрушиха градовете и крепостите, и сториха такова голямо разорение, че никога никой човек не беше слушал да се говори за по-голямо”; за смъртта на Бонифаций Монфератски: „…И хората от страната изпратиха на Йоанис главата: и това бе една от най-големите радости, които той някога бе изпитвал.”

 




Гласувай:
6



1. dobrodan - Илияне... ПОДНАСЯМ ТИ ПОЧИТАНИЯТА СИ ПРЕД ВСИЧКИ, КОИТО МЕ ПОЗНАВАТ,
18.11.2022 10:42
В БЛОГА И ИЗВЪН НЕГО!
Браво, благодаря за сериозния положен труд и... моето уважение към човека, намерил сили да забрави наученото и да започне отначало.

Ще си позволя да ти посоча една книга, която мисля, че, ако не ценна, то може би ще ти е интересна.

https://tilalemi.kz/books/7224.pdf

Преводът й ще направя догодина.
Успехи занапред!
цитирай
2. marana69 - ...ее,сега вече, ванката, ще получи...разрив на сърцето @)))))
18.11.2022 10:54



Шашмата за Калоян с „хубавия Иван”

Шашма - ж. разг. – 1.Бъркотия. 2.Измама, шашма.; „şaşirmak”, турски
цитирай
3. iliyanv - Ъ-ъ-ъ науката не се интересува от чувствата на Иван, Драган или Петкан
18.11.2022 15:34
Напомням на моя политически приятел леонлеонпорно2, че всеки научен аргумент по темата е добре дошъл в моя блог, който по принцип е храм на истината. За съжаление, по моите стандарти за истинност, мученето и издаването на нечленоразделни звуци не влиза в критериите за това, що е то "научен аргумент".
цитирай
4. kirk - Малиии, плаша се
22.11.2022 20:37
Малиии, плаша се от толкова агресивно невежество. Кой те излъга, бе чадо, че "чавдар" е турска дума? Къде прочете или чу, че означава "ръж"? И къде по света се е чуло и видяло да има антропоними с такава семантика???
Ако имаше то на теб би ти подхождало Просо или на галено съкр. ПРОС!!!!!

цитирай
5. iliyanv - Да видим какво имаме тука - аха, радиоереванска начетеност
23.11.2022 10:04
Пуснах по изключение коментареца на Киркорчо като илюстрация на едно житейско правило: ако си мълчиш, никой наоколо няма да разбере колко си тъп.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliyanv
Категория: История
Прочетен: 351080
Постинги: 69
Коментари: 440
Гласове: 231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031