Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2020 23:04 - Окултизъм ли е дъновизма днес?
Автор: bgmart Категория: История   
Прочетен: 1731 Коментари: 1 Гласове:
-2

Последна промяна: 30.11.2020 14:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

През изминалите повече от сто години от появата си на историческа сцена учението на Петър Дънов – Учителя е било подлагано на многобройни анализи от различни гледни точки – религиозна[1], нравствена[2], философска[3], социална[4], психиатрична[5] и др. Често в началото е било изтъквано неговия близък до окултизма произход и особено общите черти с теософията, за което става въпрос още в анализа на дъновизма, публикуван през 1922 г., Д. Ласков[6]. В него се посочват сходствата му с теософията и спиритизма на основата на „старото езическо учение за предсъществуването на душите и тяхното прераждане или преселване от едно тяло в друго.” Според Ласков дъновизма представлява „сбор от стари и нови еретически заблуждения, смесица от най-груби езически суеверия и теософски спиритизъм и окултизъм.”

Подобен е изводът и на д-р Кирил Чолаков[7], направен през 1940 г., който нарича Дънов „своеобразен български теософ”, а учението му „проповядване и следовничество на окултни и теософски „учения”.” Като теософско учението на Дънов е определено и от проф. Михалчев в статията „Против дъновизма като теософско учение”[8], в която се отбелязват и евентуалните причини за неговото разпространение – а именно: "до войните дъновизмът бе едно незначително мистично движение, подобно на което човек би намерил навярно във всяка друга страна. Обаче войните и необикновено големите нещастия, които го съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката. Това, което се забелязва навсякъде другаде, пролича и у нас."

„Теософският” характер на дъновизма е изтъкнат по оригинален начин и от дякон Иван Войнов в „Критика на Дъновото окултно-теософско учение. Разговор с един дъновист”[9] от 1925 г., където авторът се обръща към своя събеседник с думите: „- Мамите се, Евгений, вашият учител Дънов в пълно съгласие с теософите учи, че настоящият живот на човека се предшества и определя от ред негови минали съществувания на земята...”

Едно най-добрите определения на дъновизма е дадено в Учебника по мисионерство от професорите Дюлгеров и Цоневски[10] от 1937 г., където за него се казва, че е „окултно и мистическо учение, оформено от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм....и най-вече лични ясновидски домогвания на учителя.”

Статията на Ангел Томов „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов”[11] от 1930 г. показва, че и последователите на Петър Дънов смятат дъновизма за своеобразна форма на окултизъм или най-малкото за „нещо”, свързано (и) с него. В нея се казва, че "който иска да вникне в учението, в неговите беседи и лекции, трябва непременно да бъде запознат с основните схващания и стремежи на моредния мистицизъм, с оная общност от основни идеи и тенденции, обединяващи в едно цяло, учението на йогите, на модерната теософия и на модерните окултни учения." Подобна е позицията и на друг дъновист от първите години на неговото развитие – Величко Граблашев в книгата със заглавие „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов”[12] (1922), в която, първо, просвещава хората какво е това окултизъм и второ - каква е връзката му с учението на Дънов.

image

Трябва да подчертаем, че всички тези констатации за сходство на дъновизма с окултизма са най-общи и съвсем не изчерпателни. Повечето от тях наблягат и на неопределеността на това (окултно) учение, като например - неговия последовател Ангел Томов, който предупреждава: "Ония, които се надяват да намерят у Дънова стройно формирана и изложена религиозно-философска система, ще останат разочаровани. Както всички големи религиозни учители, Петър Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически изложения и умувания."[13] Дюлгеров и Цоневски отбелязват същото: „Дъновизмът още не е напълно оформен като система. До днес Дънов още не е изрекъл всичко, що съставя поне същината на неговото учение. Той грижливо избягва да посочи ясно основоположенията на своето учение.”[14]

Тази неопределеност на учението на Дънов е забелязана и от д-р К. Чолаков, който казва:  „Никъде досега Дънов не е изложил системно и напълно своето учение.” Самият той заявява: "Моето учение е без форма и без догма"[15] За липсата на „форма и догма” говори и един от най-близките ученици на Дънов – Влад Пашов, който в предговора на книгата си „Необикновения живот на учителя Петър Дънов”[16] споделя своя спомен: „Учителя повтаряше: „Моето учение е без форма и без догма. Моето учение е наука и религия.”

Общото впечатление е, че посланията на Бялото братство са трудно разбираеми поради липсата на каквото и да е системно изложение на принципите и същината на учението на П. Дънов, заключава и съвременния изследовател на дъновизма Живко Лефтеров в изследването си „Религиозната политика на българската комунистическа партия и Бялото братство”.[17]

Самият Петър Дънов никога не дефинира еднозначно своето учение като окултно, а сякаш пазейки се от „формата” на такова точно определение, предпочита да го нарича с общото, но по-близко до религиозното „божествено”, както и с не по-малко общия израз „духовно”.

След смъртта на Петър Дънов на неговото учение все по-малко започва да се гледа като на нещо окултно, независимо от изследванията с компилативен характер на окултна база на неговите двама най-близки ученици – Боян Боев и Влад Пашов. За това спомага избора на ръководството на Бялото братство през 1948 г. да се регистрира по Закона за вероизповеданията, с което се нарежда сред 12-те действащи на територията на България църкви или религии, нито една от които не се дефинира като окултна. Това става въпреки волята на Дънов неговото учение да не се счита еднозначно като религия.[18]

Проведеното от споменатия Ж. Лефтеров изследване сочи, че по време на тоталитарното управление за историята и дейността на Бялото братство се споменава мимоходом единствено в справочници, отнасящи се до вероизповеданията в страната, или в заглавия с пропагандно-атеистично съдържание. Освен изданията с научноатеистичен характер, откъслечни споменавания се срещат и в някои трудове, посветени на история на философията в България. Макар и заклеймено във всички публикации като „реакционно учение” от 70-те години на ХХ в. вече интерпретацията му е малко по-различна, като се обръща внимание, че то е „своеобразно българско философско-богословско учение”, но също и „специфично българско теософско учение”.[19]

След промените през 1989 г. на учението на Бялото братство се гледа все по-светски и все по-малко като на нещо „окултно”. Според Лефтеров тогава „бял свят виждат редица спомени и научно-популярни статии, чиито автори са последователи на братството или негови симпатизанти. Те по-скоро имат за цел популяризиране на неговите идеи, отколкото да изследват неговия характер.”[20] Това включва и липсата на каквито и да било сериозни изследвания на окултна база. Според Лефтеров, „колкото до съществуващата след 1989 г. критика на идеите и учението на П. Дънов, то тя се изчерпва единствено с богословската такава.”[21]

След 1989 г. отделни изследователи извън средите на Бялото братство продължават да разглеждат дъновизма като „своеобразно теософско или окултно-мистично учение”, като например, доц. д-р Виолина Атанасова от Института за исторически изследвания” към БАН[22], но като цяло дори в средите на Бялото братство то все по-малко се счита за такова. Както в него, така и в публичното пространство като цяло се забелязва трайна тенденция към надделяване на светския или философско-религиозния му елемент над „окултния”. За това спомага пререгистрацията на Бялото братство по новия Закон за вероизповеданията, което затвърждава неговия обществен „религиозен” статут. Тя също дава основание на много хора, в това чилсо и дъновисти, да си зададат въпроса, какво всъщност представлява учението му – религия, философия или окултизъм?

Специално в медийното пространство на окултния елемент в дъновизма все по-малко се набляга. Тон за това дават медийните изяви на изтъкнати представители на Бялото братство, каквито са Андрей Грива[23] и Галя Герасимова[24], коио участват в предавания по националните телевизии, като например, това по БНТ „ИСТОРИЯ.BG”.

image

Едно от изданията му преди няколко години бе на тема „
Учителят Дънов - наука за живота, който сме изгубили[25] с гости видни специалисти по история, богословие и др., сред които бе и Андрей Грива. Сякаш закономерно дискусията се завъртя главно около това, какво всъщност е учението на Дънов – наука, религия, философия, ерес или секта? Според историка проф. Пантев то е „духовно явление” и „човечност”, както и „съчетание на великата християнска идея за доброто с преклонението пред Слънцето” и нещо, което „не е фетиш – не е езичество, не е суеверие”. То, според него е и „съчетание между тайнствеността на природата, загадката на човешката същност и един белобрад мъдрец, който ни напомня, че преди всичко трябва да бъдем човеци“. Според богослова  проф. Желев става въпрос за „религия”, „вероизповедание” и „ерес”. Журналистът и автор на биография на Дънов Георги Гълов от своя страна го определи като „философско учение”, божествено учение„културна формация”, „школа” и дори, забележете, като „пъзел”! Последният казва и това, че „не може да се уточни какво точно може да представлява едно божествено учение”, което показва неяснотата по въпроса дори у хора, които са биографи на Дънов.[26] Накрая бе изказването на дъновиста Андрей Грива, според който учението на неговото Бяло братство е нищо друго, освен „учение за еволюцията на човешкия род и свят”! Както той, така и никой от присъстващите не загатна за съществуването на някакъв „окултен” елемент в него, а думата окултизъм въобще не беше спомената.

Същото се отнася и за други телевизионни изяви на Андрей Грива като тази в предаването „Въпрос на гледна точка” на Стойчо Керев. По темата „Вселенската верига на Дънов Грива определи дъновизма като „космология, „космогония”, „философия на живота”[27], но за някакъв негов „окултен” аспект не става въпрос. По подобен начин протича дискусията между двамата и в друго телевизионното предаване на Стойчо Керев „Винаги в неделя - За бялото братство и Дънов”, в което участие взе и Галя Герасимова. В него дъновизмът бе сведен до „духовно учение” и „божествено учение” отново без засягане на „окултния” му характер, независимо от иначе задълбочените интереси на водещия в окултната област!  

image

Последното от тези видеа е качено на официалния сайт на Бялото братство в раздела Медии, наред с още четири, три от които са излъчени по БТВ[28], а едно от „ОТБЛИЗО с Мира Добрева”[29]. В никое от тях не става въпрос за окултизъм в учението на Дънов и такъв дори в общия смисъл не е споменат. 

Тенденцията, учението на Дънов да не се свързва с окултизма, се забелязва навсякъде в публикации в медийното пространство днес и с времето тя се задълбочава. На първо място тя е застъпена на българската страница на Петър Дънов в Уикипедия, където към днешна дата то е разгледано като „религиозно-философско учение, което се самоопределя като езотерично християнство и окултизъм"! Изразът „самоопределение” в случая явно означава такова от средите на Бялото братство, но не и от външното общество като цяло. И наистина прегледът на медиите от национално значение по въпроса показва, че такова наистина липсва. В тях масово е възприета цитираната по-горе формулировка, която във втората си част не се коментира по никакъв начин. Такива са медии като nova.bg, bnr.bg, dariknews.bg, evrocom.bg, kanal3.bg, standardnews.bg, vesti.bg, novini.bg, dnes.dir.bg, iztok-zapad.eu, edna.bg, manager.bg, trafficnews.bg, obekti.bg и много др. В нито една от тях дъновизмът не се определя като окултизъм.

Нещо повече, изявите на видни дъновисти като Андрей Грива и Галя Герасимова подлагат на съмнение израза „самоопределение” от страницата в Уикипедия. От тях излиза, че Бялото братство в България не се самоопределя като „езотерично християнство”, което е равнозначно на окултизъм, а по общия начин на духовно и божествено учение, за каквито се считат всички религии, или като космогония и космология, за каквито се считат много обикновени науки. Така учението на Бялото братство сред дъновистите в лицето на Грива и Герасимова е сведено до обикновена смес от религия и наука, за каквато, между другото, (поне) веднъж е считано и от Петър Дънов.

За липсата на самоопределение като окултизъм на учението на Бялото братство днес говори и сайта на Издателство „Бяло братство”[30], ръководено от Галя Герасимова. За словосъчетанието „окултно учение” търсачката на сайта не дава никакви резултати. Такова заглавие мистериозно отсъства от което и да било от иначе стотиците заглавия на книги, както и в приложените им описания. На този сайт Бялото братство е формулирано като „духовно общество”, а основната дейност на издателството е определена като „подготовка и разпространение на Словото и музиката на Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно (1864-1944 г.) на български и чужди езици.” За „окултно” и „окултизъм” там обаче не става въпрос.

Като окултно учението на Бялото братство не се определя и от неговия основен съвременен философ и бивш секретар на Обществото Мирослав Бачев.[31] В своя последна публикация на страниците на своя блог[32] той определя Петър Дънов по четири начина: 1. Ученият (който в началото на 20 век провежда емпирични изследвания върху психологията на българина и задава основите на една духовно-ориентирана антропология.) 2. Философът (майсторът на живата диалектика, който в своето слово с фин усет за процесите около него и по света предлага решения както на глобални проблеми, така и на дълбоко лични и конкретни терзания, търсения, стремежи.) 3. Мистикът (у когото живото съзерцание на светлината е обгърнато от дълбоко мълчание пред Божественото съвършенство.) 4. Учителят (от когото черпят мъдрост и разбиране както най-умните и надарените, така и всеки, който искрено се интересува от законите на всемира и развитието на човешката душа.).

В това, както и във всички останали съчинения на Бачев, Петър Дънов не е разгледан като окултист, за какъвто не е счетен и от друг философ на Братството – Деян Пенчев[33]. В сборника му „Философски статии”, издаден през 2019 г.,  една от изследваните философии е тази на Петър Дънов със следното заключение: „Цялото учение на Петър Дънов е философско и почива на философски основи. Още в младостта си той се интересува от философия, проявява се като ерудит в различни области и съчиненията му са съпътствани от философски теми. Изследването и анализирането на обемното му творческо наследство показва, че във всички негови текстове, беседи, лекции и разговори могат да се намерят философски идеи и разсъждения. ... Така за теолозите той изразява определени теологически схващания, за политолозите, социолозите и геополитиците той може да бъде идеолог с конкретни разбирания за напредъка на света и обществото, за музиколозите – тълкувател на дадени музикални теоретични и практически положения, за учените – новатор в редица схващания за природата и физичните закони, за философите – мислител със собствени прозрения и идеи.” Тук Пенчев определя Дънов като всичко друго (идеолог, тълкувател, мислител, новатор и пр.), но не и като окултист.

Същността на Бялото братство не е обозначена като окултизъм или езотерика и на страниците на неговия официален сайт[34]. Там липсва така информация, което се отнася и за Устава на Братството[35], където то е формулирано като „самобитно българско духовно общество” с главна цел спомагането „на изучаването и прилагането на Христовото учение и съдействането за разясняването, усвояването и разпространението (на) Словото на Учителя П. Дънов като основа на идващата НОВА КУЛТУРА”. Уточнява се също, че във връзка с „новата култура” то разяснява и утвърждава нейните елементи „на базата на системен научен, философски анализ и синтез на целокупното човешко знание”. Както се вижда, тук за окултизъм отново не става въпрос, а само за християнско учение (каквото има всяка една християнска религия) и философски анализ и синтез на общото познание, характерно за всяка една наука. С други думи, тук отново става въпрос за религия и наука в общия смисъл, макар и пречупени през абстрактното за обикновения читател „Слово” на Учителя П. Дънов.

Като окултизъм учението на Бялото братство не е счетено и от други мислители на Братството, като например доц. д-р Илиян Стратев[36], който пише книга със заглавие „Божественото Учение или философия на Живота на Учителя Петър Дънов”[37], както и от богослова на Братството проф. Константин Златев[38] в книгата „Личността и учението на Петър Дънов”[39]. В нея той разделя идеите в учението на четири групи: 1. Космологически. 2. Екологически. 3. Антропологически. 4. Гноселогически. Сред тях липсват такива, които са „окултни”. Както тук, така и в други книги, Златев смята учението на Дънов за „божествено” и „философско”, но никъде изрично не го смята за окултно.

В друга своя книга[40] Златев определя учението на Дънов като „наука и философия за живота”, както и като „практическа философия. Той се базира на приложения в същата книга полицейски протокол за разпит на Петър Дънов от 21 юли 1925 г., в който той собственоръчно е написал: „Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. ... Моето учение, изложено в повече от шест томове, и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец на подражание.”[41]

Златев цитира и следните други думи на Дънов за неговото учение:  

“Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога – науката за Любовта.” “Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение.”[42]

Както и:

Аз ще ви кажа в какво седи Новото учение: да се научиш хубаво да ядеш, хубаво да дишаш и хубаво да мислиш.”[43]

„Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на Духа.”[44] 

Липсата на конкретика е характерна за този тип изявления на Петър Дънов, което е накарало старите анализатори да считат учението му за неопределено. Това вероятно ще изненада мнозина от Бялото братство, за които то несъмнено е форма на окултизъм. Факт обаче е, че никъде в творчеството си Дънов еднозначно не го определя като такова. И в този смисъл поведението на неговите днешни наследници то да не бъде представяно по този начин в публичното пространство изглежда оправдано. В такъв случай остава да се информираме от Уикипедия за неговия „езотерично-християнски характер”, но какъв точно е той, за обикновения читател остава загадка?


Бележки: 

 

[1] Ласков Д. „Петър Дънов и неговото учение”, сп. „Духовна култура”, бр. 11-12, 1922 и др.

[2] Калнев, М. „Нравственото и социално-политическото учение на Дънов" (1928); цит. по сборника „Дъновизмът без маска“, Монархическо-консервативен съюз, 1995

[3] Томов А. "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов", сп. "Филос. преглед", бр. 1, 1930

[4] Православов. Н. „Дъновизмът от социално гледище”, сп. Духовна култура, бр. 13-14, София, 1922

[5] Д-р Чолаков К., „Петър Дънов”, сп. "Душевно здраве", бр. 5-6, 1940

[6] Ласков Д. Цит. съч.

[7] Д-р Чолаков К. Цит. съч.

[8] Проф. Михалчев Д. „Против дъновизма като теософско учение”, сп. "Философски преглед", 1931, 2

[9] Дякон Иван Войнов, „Критика на Дъновото окултно-теософско учение. Разговор с един дъновист, Варна, 1925

[10] Дюлгеров Д. и Цоневски И. „Учебник по мисионерство”, Синод на Българската църква, София, 1937

[11] Томов А., цит. съч.

[12] Преиздадена в България от изд. „Асеневци”, 2010

[13] Томов. А., цит. съч

[14] Дюлгеров Д. и Цоневски И., цит. съч.

[15] Д-р Чолаков К., цит. съч.

[16] Издателска къща „5Ф”, София, 1992

[17] Изд. Нов български университет, София, 2018

 [18] „Не мислете, че ви проповядвам някаква религия. Да ме пази Господ от това! Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещият строй” – Дънов П., Беседата „Отиде след Него”, 11 април, 1920, София

 [19] Лефтеров Живко. Цит. съч.

[20] Пак там

[21] Пак там

[22] Атанасова, В. Измерения на религиозното пространство на източния мистицизъм в България (до средата на ХХ век). – В: Религия и църква в България. Социални и културни измерения в православието и неговата специфика в българските земи. Научна конференция. София, 27-29 ноември 1997. С., 1999. 375.

[23] Говорител на Бялото братство в България и негов ръководител в периода 2002-2011

[24] Управител на изд. Бяло братство

[25] Виж: https://bnt.bg/bg/a/uchitelya-da-nov-v-istoriya-bg-22-12-2014

[26] В биографията си „Петър Дънов” (изд. Световете, 2014), правена с помощта на специалисти от Бялото братство, Гълов определя Дънов и учението му като "човек и философ, създател на оригинално учение за природата и човека”

[27] Виж на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=i3igqaV99zI&t=1415s

[28] https://www.youtube.com/watch?v=YfdM4fbyspw&feature=emb_logo; https://www.youtube.com/watch?v=dnR2d78l5sY&feature=emb_logo; https://www.youtube.com/watch?v=LONqEbRG2XI&feature=emb_logo

[29] https://www.youtube.com/watch?v=sB38cAr9za4&feature=emb_logo

[30] Виж: https://bialobratstvo.info/

[31] Философ и теолог, доктор по философия. Автор е на монографиите "Феноменология на святото. От Имануел Кант до Рудолф Ото" (Университетско издателство, 2016) и "Триъгълникът на битието. Философските идеи на младия Петър Дънов" (изд. Захарий Стоянов и Бяло Братство, 2017), както и на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология

[32] http://peterdeunovphilosophy.blogspot.com/

[33] Доктор по философия, автор на монографията "Философските идеи на Владимир Соловьов и Рудолф Щайнер", сборника „Философски статии” (Изд. ателие Аб, София, 2019) и книгата „Хомеопатия – философия и практика (Изд. ателие Аб, София, 2016

[34] Виж: https://beinsadouno.org/

[35] Виж: https://beinsadouno.org/ustav/

[36] Един от доайените в Бялото братство

[37] Изд. „Виделина”, София, 1998

[38] През 1983 г. завършва Висшия Икономически институт,
специалност " Международни икономически отношения", а през 1993 г. Богословския факултет към СУ "Климент Охридски". Автор е на над 200 публикации с християнско-просветителски , богословски , публистичен и научно-популярен характер.

[39] Изд. „Верен”, София, 1994

[40] "Учението на Бялото Братство - том 1", изд. Бяло братство, 2005, стр. 54

[41] Пак там. Стр. 57

[42] Пак там. Стр. 55

[43] Пак там. Стр.  54

[44] Пак там. Стр.  51




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Дънов е основател на малка и
31.10.2020 07:32
напълно незначителна секта. "Трудовете" си Дънов е преписал от Рудолф Щайнер. Поредният дребен български мошеник.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bgmart
Категория: Други
Прочетен: 93898
Постинги: 59
Коментари: 19
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031