Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2016 22:25 - Кошмарите в българското колективно несъзнавано
Автор: georgihadjiyski Категория: Технологии   
Прочетен: 3771 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 17.07.2016 08:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кошмарите в българското колективно несъзнавано

 

Терминът „колективно несъзнавано“ е въведен в психоанализата от К. Г. Юнг за обозначаване на онази част от подсъзнанието, която според него не е придобита от индивида в хода на неговата онтогенеза и изтласкана в несъзнаваното, а е вродена –  т.е. получена във вид на специфичен адаптиран социален опит на рода в процеса на филогенезата – и наистина фактът, че различните народи имат често пъти коренно противоположни идеи за такива фундаментални понятия като добро и зло, истина и лъжа, справедливост и несправедливост… едва ли би могъл да бъде отречен. Като се прибави и безспорното формиращо влияние на народностно предопределени фактори като език, религия, социална среда, национална култура, се оказва, че колективното несъзнавано е източник на макар и твърде неясни, но могъщи направляващи психиката сили, чието осмисляне би могло да даде отговор на редица социални проблеми.

От своя страна кошмарите –  като продукт на свободни асоциации, са твърде интересна форма на страха, заложен в личностното подсъзнание и колективното несъзнавано. По своята същност кошмарът е ирационален страх, който изчезва със събуждането. Ето защо би било твърде интересно да бъдат изтръгнати чрез осмисляне онези ирационални страхове, които подобно на кошмари са се загнездили в нашето колективно несъзнавано и по една или друга причина концентрират в себе си огромно количество негативна психосоциална енергия, пречейки на всички нас – българите – рационално и трезво да преценим нашето място в историята и в света и да набележим и следваме действително важни национални приоритети.

 

Кошмарът от робството

 

Макар, че нашата научна, публицистична и художествена литература щедро използва думата „робство“, нейното съдържание и нейният смисъл са не само твърде релативни, но и наситени с ирационални, трудно обясними, нелогични, кошмароподобни страхове, които мощно потискат търсенето на логични обяснения на редица социални процеси, в които са участвали и участват българското общество и българската държава, при това през различни исторически епохи.

Идеята за турското робство се появява през Възраждането в произведенията на наши поети и писатели за наситено с метафоричен смисъл обозначаване на нерадостното положение на българския народ в границите на разлагащата се Османска империя. И твърде скоро бива не само превърната в специализиран научен термин в българската история и обществени науки, но и използвана за формулиране на редица други повече или по-малко абсурдни исторически тези за наличие и на византийско робство, и на монархофашистко робство, а в по-ново време – и на руско–съветско робство. В контекста на мощното мирогледоформиращо влияние, свързано с използването на макар и доста некоректния термин „робство“ от българските обществени науки, безспорно би било интересно да се проследят някои от най-ярките психосоциални проекции, които са се загнездили в колективното ни несъзнавано и поразяват нашето обществено съзнание.

Измежду тях заслужават да бъдат споменати:

Ш Неясен, ирационален страх от някаква неидентифицирана, но винаги възприемана като враждебна форма на държавната власт, която бива компенсирана макар и също на подсъзнателно ниво с мощно, добре изразено опозиционно отношение към нея, обикновено пречещо за намирането на разумни, взаимноизгодни решения на съществуващи социални проблеми – и на ниво личност – общество, и на ниво държава – държави;

Ш Наличие на множество подсъзнателно предопределени мисловно – поведенчески стереотипи, свързани с трайно враждебно, негативно отношение към народи, възприемани като поробители и като своеобразна компенсаторна реакция – свръхтолерантност към други народи, ползващи се по една или друга причина със статут на поробени и страдащи, което, погледнато в исторически и социален аспект, не само е било предпоставка за странното на пръв поглед замъглено обществено и индивидуално съзнание в сублимни исторически ситуации, изискващи адекватни и разумни реакции спрямо усложнени международни взаимоотношения, но и за намирането на функциониращи решения на редица „чисто“ български обществени проблеми;

Ш Нелогичната, емоционална, огромна свръхблагодарност към освободители от робството, чийто компенсаторни психосоциални механизми биха могли да бъдат проследени в добре познатите от нашата история лашкания между парадоксите на филството и фобството – в цялата им гама на социални, икономически, културни взаимоотношения.

Твърде интересен се явява и проблемът за липсата на успешни психосоциални дейности, които да са насочени към превъзмогване на негативните ефекти, свързани с дълбокото загнездване на идеята за турското (и множеството други) робства в нашето колективно несъзнавано. При наличието на фрапираща липса на приемственост, обикновено в различните периоди на нашата история се наблюдава трайно избягване на каквито и да са разумни анализи, водещи до осмисляне на вкоренените в колективното несъзнавано абсурдни страхове от робствата български, за сметка на обилни емоционални и прочувствени отрицания, потулвания, изопачавания… на факти и събития, водещи до нови и нови напластявания на мрачни страхове и ярка омраза към близки и далечни поробители – и най-вече – към самите нас като техни носители.

С оглед крещящата необходимост от освобождаване от ефектите на този кошмар в нашето колективно несъзнавано, е необходимо ново, разумно преосмисляне и пренаписване на редица страници от нашата история, просто защото онова, което е било общественонеобходимо като социални чувства, мисли, нагласи и народно поведение през Възраждането, в епохата на стремежа към национално обединение, във времената на комунистическия диктат или на прехода, понастоящем не само не е актуално и е ненужно, но и създава редица нови психосоциални проблеми.

 

Кошмарът от бедността

 

Безспорно българските земи са люлката на първата европейска земеделска цивилизация, а нашите деди хилядолетия наред са имали стандарт на живот ако не по-висок, то поне не отстъпващ по нищо на този на останалите европейци. Проблемът за бедността и свързаната с нея изостаналост се появява някъде в епохата на индустриалната революция в Европа и става твърде очебиен след тежките поражения на Османската империя в непрестанните войни с християнските й съседи през 18 и 19 век, когато султаните губят почти пълен контрол над държавността, а християнските им поданици освен непрекъснато увеличаващите се данъци са принудени да търпят и грабежите на кърджалии и разбойници.

След Освобождението от турско робство, въпреки наличието на един твърде интересен социално-икономически феномен, свързан със съсредоточаване на обработваемата земя – значителен по своите мащаби капитал в ръцете на онези, които я обработват – българските селяни, както и началото на българската индустриализация, жестоките поражения  във войните за национално обединение и наложените репарации, плащани на съседите и другите победители, задълбочават усещането за обществена бедност в българското колективно несъзнавано, което се увеличава и под влияние на зачестяващите контакти на българите с по-близки или по-далечни народи и държави.

Психосоциалните защитни механизми, насочени към превъзмогване на усещането за бедност, които са твърде ярки в произведенията на изкуството през този период и обилно засвидетелствани в исторически факти от епохата биха могли да бъдат обобщени в следния вид:

Ш Окайване на нерадостното положение на обикновения трудов българин (и българка) – и в картини, и в разкази, и в романи, и в медийни публицистични материали;

Ш Истински бум на мотивираните от комунистическата идеология и Коминтерна леви партии, движения, терористични актове, въстания;

Ш Увеличаващи се миграционни процеси – както от селото към града, така и към по-богатите държави в Европа, Америка и Австралия;

Ш Превъзнасяне на образованието като средство за постигане на житейски успех…

Кошмарът на бедността обаче заема застрашителни размери в българското колективно несъзнавано през епохата на съществуването на т. нар. „социалистическо общество“, когато етатизацията на почти цялата възможна собственост в комунистическата държава, създава несравнима с нищо психотравма в съзнанията на бившите й притежатели, към която се добавя и ужасът от чести липси дори и на стоки от първа необходимост в магазините. През този период, в условията на смазваща експлоатация на трудовия човек от държавата, бива извършена грандиозната българска индустриализация, но робуването на марксистко-ленинските политикономически догми и безкритичното им следване, в крайна сметка довеждат до невероятен дисбаланс в сравнение с пазарноориентираните икономики на модерните държави. С оглед компенсиране травмиращото влияние на кошмара на бедността в българското колективно несъзнавано през този период, бяха използвани твърде интересни психосоциални защитни стратегии – „измъкване“ от държавната трудова повинност чрез работа за себе си; бързо намаляване на раждаемостта; застрашителна атомизация (видяна като желание за единичен, самостоятелен живот) на членовете на българското общество; могъщ стремеж към „измъкване“ от капаните на комунизма и бягство в свободния свят сред всички социални прослойки…

Така нареченият „преход“ също даде своите напластявания върху въздействията на  абсурдния кошмар на бедността в нашето колективно несъзнавано – крахът на комунистическата икономика, лишаването на базовата за обществото средна класа от поминък, инфлационните процеси, трансформацията на собствеността и управлението на националното богатство, олигархизацията…, в крайна сметка стимулираха не само масовата емиграция, но и доведоха до демографския колапс, в който изпадна нашия народ.

 

Кошмарът от отхвърлеността

 

Ако кошмарът от робството и кошмарът на бедността са формирани сравнително по-рано в българското колективно несъзнавано от не по-малко абсурдния, но също толкова деструктивен комплекс на отхвърлеността, то неговото травмиращо наличие в нашето колективно несъзнавано в крайна сметка доведе в по-новото време до проявата на твърде интересните психосоциални явления от рода на йесменството и почти пълната липса на желание за защита на националния интерес по време на преговорите за членство на нашата страна в Европейския съюз от българските преговарящи.

В психосоциален аспект интересният кошмар на отхвърлеността в българското колективно несъзнавано е породен от оказалата се продължителна невъзможност да бъдат удовлетворени някои от най-значимите национални стремежи, в чието преследване е била мобилизирана и изразходвана значителна енергия, защото се е сблъскала с налична мощна и непреодолима външна съпротива. И наистина крахът на националния идеал за обединение на българите в една държава, последващата покруса, загнездила се трайно в народната душа, тежката международна изолация в която изпада България за един продължителен период от време, не само довеждат до невероятен, достигащ до абсурдност конформизъм сред представителите на българския политически елит по отношение на т. нар. „Велики сили“, но и на подсъзнателно ниво създават редица спънки при търсенето на взаимоизгодни междудържавни решения. Наред с това, влиянието на кошмара на отхвърлеността би могло да бъде проследено и в неистовото желание, което е обхванало голяма част от днешните българи, които желаят просто да се измъкнат от сякаш прокълнатото битие в Родината и да отидат някъде навън – където и да е, но отвъд новата измислена бариера на отхвърлеността в лицето на Шенген.

 

Възможно ли е превъзмогването на кошмарите в българското колективно несъзнавано?

 

Несъмнено отговорът на този риторичен въпрос е „да“, а разработената от психоанализата методика поставя осъзнаването в основата на освобождаването от негативните подсъзнателни психични явления и процеси. Затова и би могло да се предположи, че колкото повече българи осъзнаят и осмислят естеството на тези интересни кошмари, трайно загнездили се в нашето колективно несъзнавано, толкова по-скоро биха могли да бъдат намерени и съответните разумни решения, които да залегнат в съзидателно национално поведение.





Гласувай:
5



1. platttonnn - Рано ви е да пишете за несъзнавано,
17.07.2016 11:26
още по-малко за колективното. То е структурен слой на човешката психика,съдържащ унаследени елементи,и различен от личното несъзнавано. То съдържа цялото духовно наследство от еволюцията на човечеството,което се ражда отново в мозъчната структура на всеки индивид. Ако заместите колективното несъзнавано с светоглед,статията ви ще е приемлива,иначе е невярна! Кошмарите са там,където са погазени нравствените закони! Цялото човечество на ниво колективно несъзнавано функционира без разлика.
цитирай
2. georgihadjiyski - Времето е относително, а следователно и дефиниции от рода на "рано" (или късно),
17.07.2016 11:37
platttonnn написа:
още по-малко за колективното. То е структурен слой на човешката психика,съдържащ унаследени елементи,и различен от личното несъзнавано. То съдържа цялото духовно наследство от еволюцията на човечеството,което се ражда отново в мозъчната структура на всеки индивид. Ако заместите колективното несъзнавано с светоглед,статията ви ще е приемлива,иначе е невярна! Кошмарите са там,където са погазени нравствените закони! Цялото човечество на ниво колективно несъзнавано функционира без разлика.

а иначе - всяка интерпретация на чуждо становище (и/или теория), никога не е еднотипна с оригинала, но това едва ли я прави по-неистинна, защото е нов опит за преосмисляне на съществуващото.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2303966
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031