Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
11.08.2018 16:16 - Как Русия се върна в геополитиката, а Саакашвили си изяде вратовръзката
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 2256 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Изминаха точно десет години от петдневната война в Южна Осетия, наричана още „олимпийска” заради това, че грузинците решиха да започнат бойните действия именно в деня на откриването на олимпиадата в Пекин – това трябваше хем да отвлече международното внимание от действията на режима на Саакашвили, хем да свари неподготвено руското ръководство в лицето на Путин, който тогава беше гост на игрите.

Съдейки по резултата обаче Путин не беше изненадан, както не беше изненадана западната преса, която веднага започна информационна кампания срещу Москва. При това западните журналисти действаха доста хитро – грузинската артилерия започна да обстрелва Цхинвал, столицата на Южна Осетия, още в нощта на 7-ми срещу 8-ми август, но западните медии умишлено мълчаха с часове и съобщиха за войната едва на следващия ден, в момента в който руските войски преминаха граничната бразда и влязоха в Южна Осетия (Северна Осетия е в състава на Руската Федерация). По такъв начин западния зрител остана с впечатлението, че войната е започната от Русия.

За десетата годишнина от този конфликт написаха и българските медии, но повечето от тях поднесоха новината доста тенденциозно и едностранчиво, следвайки образеца на англоезичните издания. В един от новинарските сайтове имаше доста забавно описание, в което автора се опита да обвини Русия, че е започнала първа войната, но в същото изречение призна, че руските войски са влезли в Осетия, в момент, в който грузинците вече бяха започнали бойната си операция.      

Самият конфликт около Южна Осетия се разрази още с разпадането на СССР и ескалира до гражданска война в периода 1992-1993 година и неуспешен опит на грузинските националисти да поемат контрол над двете автономии в състава на тогавашна грузинска ССР. В крайна сметка кръвопролитието бе прекратено с намесата на Москва, враждуващите страни бяха разделени и в автономията бяха въведени руските миротворци с мандат от ООН.

Самият Саакашвили още през 2007-ма окончателно решава да избере силовия сценарий и чрез малка победоносна война да си върне контрола над Южна Осетия и Абхазия. Очевидно младия тогава грузински лидер си мислеше, че Русия няма да дръзне да се намеси и отново, както по времето на Елцин, ще отстъпи. Увереност му даваше и подкрепата на Вашингтон, въпреки че според откровенията на Кондолиза Райз на Саакашвили е било ясна казано, че САЩ няма да се намесят ако грузинците започнат военен конфликт и че това е лоша идея. Въпреки това бившия грузински президент прояви упоритост и все пак избра силовия вариант.

Впрочем режима на Саакашвили не взе спонтанно решението да започне войната, а се подготвяше постепенно за този блицкриг, който трябваше да му донесе доста политически точки в случай на успех. Военните разходи на Грузия растяха всяка година и в навечерието на войната достигнаха рекордните 25% от бюджета! И всичко това за сметка на редовите грузински данъкоплатци, много от които се намираха под чертата на бедност. Купуваше се масово американско оръжие, американски инструктори активно подготвяха и тренираха грузинските военни. Дори и планът на операцията доста напомняше схемата, използвана от хърватите през 1995г. и също разработена от американски военни. Грузинската операция бе кръстена „Чисто поле”, което недвусмислено намекваше каква съдба очакваше непокорното осетинско население.

image

Много се спекулираше с въпроса дали действията на руснаците са били правомерни и кой е виновен за войната. ЕС съставиха комисия, която да разследва обстоятелствата на конфликта и изводът ѝ бе, че Русия не е нарушила международното право. Освен това никой тогава не наложи санкции на Москва и не я осъди по простата причина, че нямаше правни основания за подобно нещо. Второ, именно грузинците нарушиха мирното споразумение с мандат на ООН, атакувайки Осетия. Трето, умишлено бяха атакувани и руските миротворци, което автоматично даде право на Русия да се намеси с военни средства.

Грузинската армия не само обстрелваше Цхинвал и селата около него, но и се опита да превземе базата на руските миротворци, почти напълно разрушавайки я. Руските миротворци бяха обкръжени на южния край на осетинската столица и им се наложи почти половин ден сами да водят боеве с грузинските части, чакайки появата на руската 58-а армия. Тоест сред руските военни се появиха убити и ранени още преди изобщо Русия да се намеси в конфликта, въпреки че западната пропаганда обвинява до ден днешен именно Москва за избухването на петдневната война. Между другото Украйна също взе участие в конфликта, сваляйки от дежурство собствените си зенитни системи Бук-М1 (заедно с екипажите) и предоставяйки ги на грузинците в името на общата борба с Москва.      

Първоначално планът на грузинците сработи и те успяха да превземат по-голямата част от осетинската столица, но пет дни по-късно грузинските части бяха окончателно разбити и им се наложи спешно да отстъпват към Тбилиси, а световните медии показваха знаменитото видео със Саакашвили, който нервно дъвчеше вратовръзката си и чакаше да го свържат по телефона с Вашингтон.

Петдневната война в Южна Осетия се оказа повратна точка не само в най-новата история на Русия, но и изобщо в геополитиката. Мнозина не вярваха, че Русия ще прояви решителност, особено имайки предвид какво се случваше през 1990-те по времето на Елцин. Явно и самият Саакашвили не вярваше, че ще има последствия щом се реши на подобна военна авантюра.

Въпреки че руската армия изпълни успешно задачите си, петдневната война изтъкна и слабостите в организацията и оборудването на войската, което наложи сериозна и дългосрочна реформа, чиито резултати впоследствие бяха демонстрирани в Крим, а по-късно и в Сирия. Съвременният вид на руската армия и сериозния ѝ прогрес се дължат в голяма степен на уроците, научени през август 2008-а.

Всъщност може да върнем лентата още малко по-назад, към знаменитата мюнхенска реч на Путин от февруари 2007г., когато той обяви, че еднополярният свят е към края си и са нужни нови и по-справедливи международните отношения. Американците тогава се подсмиваха над думите на руския президент, вярвайки че Щатите ще продължават необезпокоявано да доминират и в бъдеще. Но изминаха десет години и се оказа, че повечето от нещата, казани от Путин тогава, са верни и в момента се материализират пред очите ни. Войната в Южна Осетия в този ред на мисли можем да считаме за първи сигнал за настъпването на глобалните промени, с които в САЩ явно не искат да се смиряват.

Някои хора твърдят, че Русия е анексирала Южна Осетия и Абхазия и е нарушила „международното право”. Но не Русия беше тази, която отвори кутията на Пандора и започна да променя старите граници. Ако Русия е анексирала Осетия и Крим, то тогава и САЩ ще трябва да върнат Косово на Сърбия и да възстановят границите на Югославия. А пък британците ще трябва да върнат Фолклендските острови на Аржентина и т.н. Впрочем нещо ми подсказва, че Косово никой няма да върне обратно (между другото косовските албанци обявиха независимост в началото на същата 2008г.), така че няма смисъл от Вашингтон да предявяват претенции относно Осетия или Крим.  

Светът чувствително се промени за изминалите десет години и събитията от август 2008 белязаха нов етап в голямата геополитика. Саакашвили отдавна вече не е грузински президент, а просто клоун, който успя за кратко да се появи и в Украйна, но беше изгонен от там от олигарха-президент Порошенко. Самия Порошенко също се опита подобно на Саакашвили да разиграе малка победоносна война в Донбас, но се провали и загуби Крим. Американците пък продължиха да провокират Русия, която според Вашингтон се превърна от недоразвита регионална държава в главен враг на Америка, който управлява щатския президент и клати демокрацията. Най-важното в случая е, че Русия все пак отново започна да играе онази глобална роля, която ѝ се полага по право, а това значи, че на Щатите ще им е все по-трудно да осъществяват имперските си авантюри по света. Жалко само, че щатската прислуга, особено в Източна Европа и бившите съветски републики, още не може да го проумее.                            




Гласувай:
6



1. bojinkata - Русия дори се забави с влизането си в ...
12.08.2018 13:03
Русия дори се забави с влизането си в ЮО с около 24 часа и то по вина на Медведев, който беше президент. Може би едва след намесата на Путин, армията мина тунела. Това забавяне доведе до нови хиляди жертви от страна на цивилното население, което може би беше целта на евреина Медведев.
От друга страна, както е посочено в статията, загубите в жива сила и техника бяха добър урок за руската армия. Колкото до участието на ФАЩ - всячески насърчаваха накашвили да нападне ЮО. А кондито обикаляше и сондираше мнения или манипулираше политиците. Тогава руснаците я изпързаляха, че няма да се намесят ако Грузия нападне ЮО, докато 58-а армия беше в Северна Осетия на бойна нога.
цитирай
2. worldissue - Е, най-важното е все пак, че съби...
12.08.2018 18:37
Е, най-важното е все пак, че събитията се развиха по (горе-долу) правилния начин и планът на Саакашвили и кукловодите му се провали.
цитирай
3. bojinkata - Е, най-важното е все пак, че съби...
16.08.2018 17:10
worldissue написа:
Е, най-важното е все пак, че събитията се развиха по (горе-долу) правилния начин и планът на Саакашвили и кукловодите му се провали.

Да, и Русия придоби законното право да си прибере тези хора под своя защита. Преди това бяха избивани както сега в Донбас!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3213901
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031