Какво е общото между дъжда и овесените бисквитки? На пръв поглед няма нищо общо. Попитайте мен, обаче...
Дъждът е прекрасен. Той събира двама влюбени в страстна прегръдка под чадъра. Прави някои софийски дупки красиви – особено, ако във водата се отразяват листата на близкото дърво или сивите облачета в небето. Той потропва с романтичен звук по перваза и създава специфичен аромат във въздуха – на измито... Дъждът, особено неочакваният, ни кара да се отбием в уютна сладкарничка или да посетим изпречила ни се изискана галерия. Събира ни под някой навес с други хора и заформяме неочаквани запознанства... Прави косите ни по-чупливи и по-бухнали след изсъхването. Създава природно красиви, самородни капчици по листата на растенията. .....
И още – прави наводнения и в определени количества се явява природно бедствие. Но не това е темата...
Темата тук е, как да си спазим диетата, когато прекрасният, така романтичен иначе дъжд, вече не е изключение. Когато се е задържал доста по-дълго от обичайното, когато не е разбрал обективно, че ние го харесваме по принцип, но не чак толкова много. Когато „гостуването” му се превръща в дълготрайно отсядане и ние, като отегчени домакини, подскачаме от сушинка до сушинка с тайна (и не чак толкова) надежда, че най-накрая ей на – днес – ще стегне сивия куфар и ще отлети. Стоейки вкъщи или в офиса, някои лакомници, като мен, започват да получават постоянни сигнали, идващи не от стомаха. В главите им се завъртат сочни кашкавалени пици, купички с крем-карамел или чашки с домашен течен шоколад. Когато пренасочат вниманието в рутинни занимания или даже в интересни и вълнуващи дейности, лампичките в главния мозък включват на мигаща позиция и сякаш писклив тъничък звук се прокрадва кой знае откъде... „Нещо за хрупане” – алармира скрит глас. „Нещо дребничко, сладко” – подсказва ехото...
Днес в главата ми се въртят едни любими домашни овесени бисквитки. Приятелка ме почерпи веднъж, докато й бях на гости и оттогава само да се застоя на едно място, очите ми проблясват като две кафеникави „овески”, но не какви да е, а точно от въпросните! ...Хапвам ябълка. Хапвам ягодка. Пийвам три чаши вода. И междувременно върша доста неща. Не на последно място – мисля за доста неща. Сериозен човек съм, имам си и аз главоблъсканици, разностранни емоции. Но не. Не помага. Нищо не помага! Обядвам нещо леко (е, все пак не съм на манекенска диета с вода и грейпфрут). Хапвам пъпеш. Часовете минават. Дъждът си вали. За повече нюанс в сиво-сивкавото се появява и студен вятър. Цветята на терасата застрашително са полегнали на една страна. Мислейки за тях, в саксийките сякаш забелязвам да подскачат няколко....... ами, овесени бисквитки... Отчайващо:)))
Такава съм. Всеки има недостатъци. Най-смешното е, че опитвайки да се абстрахирам от калоричните дреболийки, изяждам куп други неща, а накрая – победена от собствените си страсти, решавам – ще се яде! Ще се яде, каквото трепти с най-силна честота, пък дъждът ще отстъпи място на слънцето все някога. Тогава всичко ще се подреди – повече разходки, повече полянки, повече движение и.... по-малко хапване.
Това е положението. Даже писането не върши работа, защото сега, докато някой чете тези щуротии, аз вече ще бъркам масло с овесени ядки. И с черна захар :) И .... няма да броя калории.
Я си хапвай какво ти душа иска!
Хапвай си сладко тази вечер!
Поздравления за споделеното!
Така ми се иска да те почерпя с няколко ароматни бисквитки!
Поздрави! ;)
Аз вече имам колекция от пролетно-летните дъги над квартала ни - чудесни са, но.... хайде да се радваме не горещото слънце без чадъри. ;)
Разбира се - пускам линк към оригиналната рецепта. Чудни, чудни! Докато не ги изям, не се чувствам добре :)))
http://sunshineskitchen.com/the-best-oatmeal-cookies/
Прегръдки за теб и благодаря за свежия коментар, зарадва ме!
04.06.2014 21:40
Чета и се усмихвам :)))
Явно е синдром, в следствие от прогнозата за… И времето ;)
Мислех си, че само на мен ми „светва” лампичката „Аууу, от глад умирам...” - в такива сиви, дъждовни дни, но когато днес още към 11ч. телефонът в офиса звъни: „Глад ме мори… Срещата за обяд – промени… Ако може още сега, но още 5 минути ще издържа… Пица, нали? Среща на … – и не се бави!”
„Има нещо … ” , когато вали… Калории трупаме, но утре ще му мислим, нали ;)
Овесени бисквитки – вкусно…
Поздрави :)
Благодаря ти!
Времето било виновно, дъждът - крив....., ама май просто изкушенията не ни оставят на мира. Правилно, ще му мислим утре. Или......от следващия понеделник :)))
Чудни рими, много свежи, припомних си моите подобни дни в офиса.
Поздрави и от мен! ;)
04.06.2014 23:39
Ще чакам рецептата, а дотогава - плодова диета!
Поздрави и прегръдка за нежна нощ, мила Бени!<3
Искам мъничко да умея да потискам порива за постоянно дъвчене на нещо. Например, майките из детските площадки пият кафета и сокове, а аз все съм с лъскаво цветно пликче, хрупайки.
Поздрав и за теб, днес облаците при нас се отдръпват, дано и при вас грейне накрая - да ти е топло навън и в душата!
Ето и рецептата: http://sunshineskitchen.com/the-best-oatmeal-cookies/
Имай чудесен ден, с хубави емоции, с плодов аромат и усмихнати хора наоколо!
Прегръдки! :)
Аз не съм много по забъркването на сладкиши, та и да нямам рецепти, отдолу под балкона ми има гооолям магазин - това какво изкушение е да знаеш........ Понякога изпадам в творческо въображение, представяйки си красиво подредените сникърсчета, шоколадчета, ядчици - как ми се усмихват, предизвиквайки ме да ги награбя! :):):)
Много прегръдки от мен, а ти избери още снимчици от твоето приключение и ни зарадвай скоро, защото имаме нужда от красота!
И за теб усмивки!
Поздрави! ;)
кой е тук, присламчил се изкусно?
Ах, дъждът потропва ни кокетно:
"време е дошло за нещо вкусно"... :)
Щом шоколадът и захарта са черни, а вълната ни носи в синхрон - няма за какво да се тревожим. Животът е прекрасен!
Прегръдки, Мег! ;)
Е, заради тебе прегреших. Хапнах си гофрети с шоколад (това имах под ръка), но от утре - край! Бегом в парка. Все пак ще си копирам рецептата на твоите вкусотийки.
Леко и весело е при теб, Бени!
Ти си изкусителка, защото гофрети със шоколад обожавам - хрупкави с бяло-кафяв....охх! Бях ги забравила :)))
Здраве да е, от мераци няма да се отървем.
Сладки поздрави от мен!
И с тия сладки поздрави отново ме подсети да се подсладя.
Пак ме накара да се усмихна, Слънчице:)
И недей да броиш калориите! ;-)
Светъл ден!
И на теб да ти е светло, и сладко! :-)