Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2017 16:56 - Забранената история на България за Одринското споразумение,Цариградският и Ангорския договори с Турция.
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1611 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 23.03.2017 17:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Забранената история на България за Одринското споразумение,Цариградският и Ангорския договори с Турция.
 Автор: Йордан Халачев 
Източник: ПРЕГЛЕД

понеделник, 21 март 2016 г.

 Трагедията на тракийските изселници  е съпоставима с клането в Батак, пише в книгата си "Разорението на тракийските българи" проф. Любомир Милетич.
 За разлика от арменците,ние няма нужда да ходим в Европейския парламент, да правим лобита и да осъждаме турския геноцид над българите,защото можем да наложим вето на Турция. Но нямаме държавници които да го направят.Нямаме!
  Защото Турция практически е признала с  подписването на Ангорския договор да плаща пари, и то колосални пари,че е имало нещо лошо, казва в едно свое интервю проф. Божидар Димитров.Изказванията му, че България ще подкрепи членството на Турция в ЕС, само ако се изплатят милиардите долара компенсации на прогонените от Тракия българи, не беше съгласувано с Борисов и бе заплашен с уволнение.
image

Аз,като наследник на лозенградски род и на байрактаря от четата на Кръстьо Българията-Петко Здребечков*,(син на революционера от Априлското въстание Стоян Здребечков**),прокудени от турските зверства,настоявам турският президент и Турция да се извинят на българския народ за 5-вековния кървав геноцид и не приемам никакви договори с ислямитите на Ердоган преди Турция да изплати договорените по Одринското споразумение от 19 ноември 1913 г., Цариградският от 1913 г., (частично отменен),от Ангорския договор,който е сила и днес 10 милиарда долара с лихвите,които някои патриоти изчисляват на достигнали 18 милиарда долара.
   В момета в контролираният нет,в търсачките,включително Гугъл и Уикипедия излизат основно лъжи и толерастия на туркоманите по този въпрос,фалшификации и подмяна на историята и страданията на народа ни.
  С Ангорския договор се отменя Цариградският от 1913 г., който  е предвиждал връщане на всички бежанци, но остават в сила клаузите, които касаят границата. Остава в сила и до днес Одринското споразумение от 19 ноември 1913 г., подписано около два месеца след Цариградския договор. В Одринското споразумение е предвидено връщането не само на имотите, а връщане и на бежанците в около 10 селища, които са били със статут на градове в Одринска Тракия. За другите е предвидено да се компенсират. Оттогава досега турската страна не платила и един цент на близо 800 000 бежанци
image
.

През 1922 г., когато гърците реокупират Източна Тракия, администрацията на Атина признава нашите справедливи претенции и някои българи - бежанци връщат имотите си. Ангорският договор се отнася за земите в Одринска Тракия без префектурата Цариград, но и там е имало 10 хиляди българи. Къде са отишли те? По този въпрос турската страна не дава никакво обяснение. По същия начин мълчи и за съдбата на бежанците  от Мала Азия - 26 села там са били чисто български. Имало е и други села, в които са живели българи. Така че трябва да се разгледа не само въпросът за изселниците, но и за бежанците, които са огромната маса. Това е доказано, но турската страна умишлено бърка нещата и говори, че те също са изселници. Да, но ако са такива, къде са им документите,нека ги покажат?   
  Турския геноцид над  българите в ИзточнаТракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война и е насочена в три направления: Енос – Дедеагач, Кешан – Одрин и Чорлу, Визенско – Лозенград, Малко Търново.
 Големи жестокости са извършени в първите две направления. Българските власти, пък и самото население не са вярвали до последния ден, че турската войска ще наруши Лондонския мирен договор. Но в действителност турците още в началото на юли настъпват – „грабят, убиват и опожаряват” – всичко, що е българско. Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане... убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност.
 Планът за реокупация на Тракия е бил съставен още със започването на Междусъюзническата война на 16 юни. В началото на юли турските военни власти вече предприемат съответните действия. Съвсем съзнателно те оставят или по-точно подтикват българското население по-бързо да ожъне и да овършее зърнените култури. И след като зърното е в хамбарите, започват насилствено да прогонват хората от родните им селища и масово да ги избиват.Истината е физическо унищожаване на българите, и то по най-варварски начин. Тактиката е от арсенала на Османската империя с организирани и въоръжени отряди башибозук, и след тях – редовна турска войска.
image  Геноцида на българското население от Тракия през 1913 година започва със село Булгаркьой. То е било чисто българско, както показва самото му име, и населено преди 300-400 години с българи от Родопския край. В него са живеели около 2000 души. Не е имало нито една турска къща. Поради тази причина населението е настоявало при водените предварителни разговори между България и Турция за проектираната граница Мидия-Енос то да остане от българска страна. И действително е имало съгласие границата да мине на 5 километра източно от селото. Населението е посрещнало с радост вестта, че ще бъде в пределите на България. Но така е било до 1 юли. Радостта секнала на 2 юли, когато в селото влезли 120 турски кавалеристи. Една част от селяните усещали какво ги очаква и са избягали в околните гори. Турците събрали оръжието, което имали хората, и заедно с реквизирания дребен и едър рогат добитък, приблизително около 25 000-30 000 глави, откарали в Кешан. Задължили селяните да пекат хляб и да хранят войниците. Това траяло пет дни. На 7 юли турският началник заповядал да се събере в края на селото, край Байдановия мост, цялото мъжко население, за да им държи реч. Явили се около 350 мъже. Но вместо реч била дадена заповед да се съберат накуп. Със залп от заградилите ги турски войници хората били покосени. Само 8 души успели да се спасят с бягство. Жените и децата с писъци бягали от селото. Всички застигнати са били съсечени или застреляни. В следващите два дни цялото село било „опустошено, разграбено и опожарено”. Загинали 1100 души. Останалите около 900 души живи, между които само 60 мъже, а другите жени и деца, били откарани в Кешан. Младите жени и девойки били пръснати по турските села и потурчени. Така „българското село” (Булгаркьой) било обезбългарено и затрито от земята. Разорение и изтребление едновременно.

През 1998 г. след среща на тракийци с тогавашния премиер Иван Костов се предприемат стъпки за решаването на проблема с обезщетенията на тракийските бежанци. Двете страни се споразумяват да представят свои проектодоговори. В края на 1999 г. Турция връчва на българското правителство своя проект, в който се третират предимно проблемите на турските изселници. Нашата администрация, естествено се задвижва по-мудно и едва през март 2000 г. външното министерство внася българския проект в правната дирекция на министерския съвет,съгласуван с всички министерства, които имат отношение към въпроса, както и с представители на тракийските дружества.
Проектът за спогодба е добър, балансиран, реалистичен документ, твърди Костадин Карамитрев. Той защитава интересите на България и на болшинството българи-бежанци от Източна Тракия и Мала Азия.
Но,тук следва поредното предателство- Дирекция "Правна" не е изпратила проектоспогодбата в министерския съвет за одобряване като основа за започване на преговорите с турската страна.
На 13 май представители на тракийските дружества се срещат с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски, на която настояват проектоспогодбата спешно да бъде придвижена. В характерния се увъртащ стил ги препратил към министъра на държавната администрация Димитър Калчев.Оказало се ,че документът е изчезнал от Дирекция "Правна"?
 Наложило се от МВнР отново да изпратят екземпляр от него на дирекцията. Тук вероятно се намесва всесилното турско лоби и правното чиновническо войнство връща на МВнР проектът за допълнително съгласуване.
 През месец май 2008 година Европейската комисия постави като условие пред Турция за започване на преговори за присъединяване да уреди висящите въпроси със съседите си. Подтекстът на това условие е въпросът с обезщетяването на тракийските бежанци. Последните оценки на общата дължима сума е някъде към 18 млрд. долара за обезщетяване на около 800 хил. наследници на тракийските бежанци.
 И какво прави "българското правителство" по отношение на безвизовото пътуване в за ЕС на турците и  преговорите за членство-нищо лошо,послушно си мълчат и не предприемат никакви действия.

През 2010 год.,Ахмет Давутоглу коментира съобщенията в турските медии, че България се готви да поиска от Турция обезщетение за имотите на бежанците от Тракия, изселили се от Турция в България след 1913 г., предаде Анадолската агенция.
Давутоглу припомни, че турският премиер е поздравил премиера Бойко Борисов за изборната победа, а самият той се е срещал по различни поводи с българския външен министър Румяна Желева и всички тези разговори са преминали в дух на взаимно разбиране.
Конкретно по повод изявлението на министъра без портфейл Божидар Димитров, отговарящ за българите в чужбина, Давутоглу посочи, че историческите събития не представляват едностранно изселване. Би имало голяма полза да се избягват изявления, които биха могли да влошат това приятелство.И Божидар Димитров замлъкна по тази тема.
След като му бе зададен и друг въпрос по темата, Давутоглу заяви, че не смята за правилно този въпрос и отношенията между двете държави да бъдат обсъждани повече пред медиите. “До този момент при нас не е пристигнало никакво официално искане. Не се говори за такова нещо. Както казах, продължаването на отношенията между Турция и България като един много добър пример е от полза и за двете държави”, заяви Ахмет Давутоглу.

...............               ...............

Революционната дейност на Петко Здребечков*, е описана в книгите на Минко Неволин:
image  и
image  **Малкотърновския комитет за Априлското въстание: Ефтим Вълков, Костадин Казаков, Стоян Поризанов, Стоян Здребечков, Димитър Гаруфалов, Досю Иванов, Неделчо Орешков, Стоян Шивачев.
За бъдещето въоръжено въстание било изработено черешово топче от Костадин Казаков. Калпаци за въстаниците ушил Стоян Здребечков, а сребърните лъвчета отлял Стоян Поризанов. Готвеното въстание било предотвратено от арести и каторги на съзаклятниците.
 Стоян Здребечков** дава доста пари за въоръжаване четата на  четата на Кръстьо Българията,по време на Илинденско-Преображенското въстание,а синът му Петко Здребечков*( мой прадядо,баща на баба ми), се завръща от Швейцария,(където учи) и се включва в бойните действия

  Забранената история на България. Назрява конфликт между САЩ и Китай,а американската армия не може воюва с Русия,Китай и Иран.



Гласувай:
5



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39748607
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031